Адвокат Ваклена Кънчева: Нечистите дела винаги излизат наяве

Типично клеветнически изрази са интерпретирани по странен и непознат за закона и практиката начин. За да оневинят лицата, подписали жалбата, съдилищата са направили умозаключения в разрез със стандартната съдебна практика и тази на съда в Страстбург. 

Когато чета мотивите към тези решения, се питам дали лицата, които са ги подписали, са юристи. Знам, че са, но на практика ми е трудно да го приема. Всички петдесет дела са погасени по давност, въпреки че сме пускали множество жалби, с които сме алармирала съда да побърза с насрочването и произнасянето по тях.

Ако едно дело беше забавено, щях да си помисля, че е случайно, две, три или дори пет-лош късмет, но за всички петдесет, това е тенденция, която никой „независим и безпристрастен  съд” не би могъл да обясни.

Като адвокат аз винаги съм вярвала, че всеки човек заслужава да спечели, когато е прав. Стремяла съм се да наложа тази максима със средствата на правото, защото я считам за справедлива. От собствен опит обаче зная, че в случаи на пристрастие, единственият избор, който правата страна и нейният адвокат имат, е да загубят с достойнство или да се откажат. Аз винаги избирам първия начин.

Г-н Моллов също избра този път, защото считаме, че българската съдебна система се нуждае от катализатор, който да подпомогне нейното ”пречистване” от всички негативи, натрупани до момента.  Делата на Моллов могат да бъдат именно този катализатор, не само защото са многобройни, но и защото визират различни по характер нарушения, включително и съдебен произвол относно незачитането на правото на личен и семеен живот от страна на българските съдебни власти.


- Съобразяват ли се българските магистрати с нормите на Европейската конвенция за защита правата на човека?

- Българските магистрати, или поне тези, които се произнасяха по делата на Моллов, считаха за заплаха и неуважение цитирането на практиката на Европейския съд в Страстбург по сходни казуси. Съдия от Елховския районен съд написа в мотивите си за отвод, че не следвало да се съобразява с европейското право, защото била български съдия и била длъжна да се ръководи само от българските закони.

Това мнение демонстрира очевидното неразбиране на факта, че от момента, в който страната ни е ратифицирала Конвенцията през 1992 г., тя е част от законодателството ни и има приоритет над нормите от вътрешното ни право, които й противоречат, съгласно чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България.

Напълно неразбриемо е поведението на съдии, например колеги от Хасковския окръжен съд, които се отнасяха с насмешка на цитираната от мен практика на съда в Страстбург, свързана с проблема за абсолютната давност и задължението на съда за произнасяне по гражданския иск.

Така, с поведението си, българските магистрати сами създават предпоставки за осъждане и негативни оценки за България в областта на човешките права. Вместо да анализират проблемите и нарушенията, констатирани в предходни решения на съда в Страстбург, да ги обсъдят и да се постараят за в бъдеще да не допускат подобни нарушения, съдиите се отнасят с насмешка и незачитане към констатираните от европейските съдии нарушения и отново стават причина за осъдителни решения.

Разбира се, аз нямам право да коментирам всички съдии в България. Чела съм практика на  Софийския районен съд, по дела за клевета, от която е видно, че съдиите познават, използват и прилагат решенията на Европейския съд в Страстбург.

Особено интересни са отсъжданията по дела за клевета срещу журналисти, в които е възприета идеята на Съда в Страстбург, че „новините са бързо разваляща се стока” и че медиите играят ролята на „куче-пазач” на обществените ценности, като отлагането на публикациите им, с цел извършване на по-достоверна и изчерпателна проверка, може да ги лиши от стойност и интерес.


- Можеше ли „сагата Моллов” да има друго разрешение?
- Ако българската съдебна система беше безпристрастна и независима, казусът „Моллов” щеше да има съвсем обикновено разрешение. Делата му за клевета щяха да бъдат решени на две, три заседания и за няколко месеца всичко щеше да е забравено.

Нямаше да има заведени дела за измами, които в последствие да бъдат прекратявани, нямаше да има и подслушване, или ако такова искане все пак беше направено, нямаше да бъде получено разрешение за това. Скандалите в Сливен нямаше да се случат или поне щяха да бъдат туширани от авторитетната намеса на председателя на Сливенския окръжен съд. Законът щеше да бъде спазен изцяло.

Един ден българската съдебна система наистина ще бъде такава, защото ще носи идеята, че „всеки човек заслужава да спечели,  когато е прав”. Но дотогава, единствената надежда за справедливост ни остава съда в Страстбург и вярата, че казаното от велия Шекспир за нечистите дела, които винаги излизат наяве, ”ако ще и цялата земя да ги закрива от хорските очи”, един ден  ще се сбъдне и за казуса „Моллов”.


В категории: Интервю , Горещи новини