Баща ми прекара наскоро инфаркт на миокарда, който бе съпътстван от тежък кардиогенен шок.
Доколко е опасно това усложнение за благоприятната прогноза на заболяването му?
Владислав Ганчев, Долни Дъбник
Кардиогенният шок е едно от тежките усложнения при инфаркт на миокарда. Често той се развива в острия период на заболяването и по-точно в първите часове на възникването му. Често възникването на шока при инфаркт на миокарда и при емболия на белодробните артерии се предшества от остър болеви синдром. Само в редки случаи отсъства такава връзка.
Симптомите при получаването се изразяват в рязко спадане на артериалното налягане на фона на болковите симптоми, така характерни за инфаркта и емболиите. При тежък шок може да настъпи загуба на съзнанието и се развие остра сърдечна недостатъчност с оток на белите дробове.
Различават се 3 форми кардиогенен шок, за които се налага диференцирано лечение:
Рефлекторен шок. В развитието на този шок решаваща роля играят рефлекторни нарушения – преди всичко болки от различен произход, които обуславят изменения в съдовия тонус. В случая трябва да се подчертае необходимостта от бързо обезболяване, не толкова за профилактика на шока, но и като лечебно мероприятие, отчитайки че болката се явява източник на възникване на патологичните рефлекси.
Истински кардиогенен шок. В развитието на шока основно значение придобиват нарушенията на съкратителната способност на миокарда на сърцето и особено нарушение на съответните стойности на минутния обем изтласквана кръв от сърцето.
Ареактивен шок. Ако в продължение на 15-20 минути след започналото спешно лечение на истинския кардиогенен шок не настъпи повишение на артериалното налягане, то протичането на заболяването се приема като ареактивна форма на шока.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
