Борисов се усмихва кисело. Кой е премиерът и кой гостът?
10 Февруари 2012, Петък
България е имала в историята си само една жена за премиер – Ренета Инджова.
Автор: Пролетина Николова, nikolova@desant.net
Тя управлява за малко през 90-те като ръководител на служебен кабинет, но беше запомнена с мъжкото си поведение. Миналата неделя страната ни се сдоби и с втората си жена-министър-председател. И по всичко изглежда нейното управление също ще се помни дълго.
Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън кацна в София и само за броени часове демонстрира как трябва да действа един истински мъжки премиер. Тя събра правителството, спусна му задачи, обясни как да бъдат решени, даде срокове за изпълнение и назначи специалист - надзорник, който да притиска чиновниците и да следи нещата.
Проформа премиерът Бойко Борисов накрая само кимна с кисела усмивка в знак на съгласие, изрече някакви оправдания, но общо взето обеща да изпълни всичко. Обяснено по-ясно, Клинтън разпореди на правителството да приключи с енергийната си зависимост от Русия и да търси нови източници за доставка на газ.
Това, маскирано като загрижено за националната ни сигурност предложение, тя много умело вплете с още едно – защо тези алтернативни източници да не са от шистов газ.
За което в София до седмица ще бъде пратен специалистът по евразийска енергетика Ричард Морнингстар, който има особени познания по хидравличен фракинг – технологията за дълбочинно разбиване на подземни пластове за добив на шистов газ.
Няма искате ли, може ли, удобно ли е, съгласни ли сте, ще бъде ли възможно… Не!
Клинтън просто спусна задачи за изпълнение. На фона на всичко това Борисов кършеше китки и се оправдаваше като в първи клас, че държавата работела по въпросите за нови газопроводи от Румъния и Гърция, но някакви отчуждителни процедури все бавели нещата. Жалко е, че Клинтън престоя в София само един ден. Ако беше поостанала още, вероятно щеше да реши проблемите с двата газопровода, а може би и с потопите в Южна България…
Дебатът трябва ли България да купува горива само от Русия и така да се поставя в политическа и икономическа зависимост от тази полуавторитарна държава тече от години. Сред политическата класа нагледно уж има съгласие за диверсифициране на доставките. Но то е само на пръв поглед.
Реално точно онези политици, които са най-гръмогласни срещу Русия, правят най-много, за да угодят по всякакъв разнообразен начин на интересите й. Иван Костов, чиято Синя коалиция в момента оглавява масовката срещу руския газ, навремето продаде най-голямото енергийно предприятие в България – “Нефтохим”, на фирма “ЛУКойл”, в чието ръководство са предимно бивши генерали от КГБ.
Неговият вицепремиер, позабравеният днес Евгений Бакърджиев, бе човекът, който сключи през 1998 г. спорния договор с “Газпром” за доставки на руски газ, който днес дори Костов признава, че е бил изгоден само за Русия. Основната клауза в договора бе, че горивото ще пристига у нас чрез посредник – уж частната фирма “Овъргаз”, която обаче е 100% собственост на “Газпром”, и така ще се оскъпява. “Овъргаз” бе изхвърлена наскоро от доставките, но те никак не станаха по-евтини.
Въпреки всичко това, Бакърджиев и Костов бяха приветствани като национални герои в София след подписването на сделката.
Ухажването на Русия продължава с пълна пара и от Бойко Борисов.
Не е ясно как при тази сериозна зависимост от руската държава и в частност от КГБ, маскирано днес като Федерална служба за сигурност, сегашният премиер ще е в състояние да изпълни обещаното пред Клинтън.
Едва ли се очаква и поведението на т.нар. конструктивна опозиция в лицето на Синята коалиция да надвиши рамките на обикновеното мърморене при тяхното също толкова плътно обвързване с руснаците.
Единствената точка, по която Борисов сигурно ще е отличник пред Клинтън, се очертава да е настоятелното й искане България да премахне мораториума за проучвания за шистов газ. Постигнат с цената на всекидневни протести от страна на гражданското общество в страната, това ще се окаже най-лесната задача за изпълнение.
Едно е да дразниш руското си обкръжение, като се отказваш от доставките на “Газпром” и рискуваш да ти вадят компромати по медиите, друго е да пуснеш “Шеврон” да дълбае в България - не крие никакви рискове, защото срещу това са само някакви си еколози и обикновени протестиращи, не и КГБ.
