Момчетата от OFFRoad-Bulgaria бяха сред първите, които се притекоха на помощ на пострадалите в с. Бисер
17 Февруари 2012, Петък
Случва се за пореден път и вече наистина прави силно впечатление. Напук на стотиците заливащи ни откъде ли не мнения,
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
обяснения, доклади и статистики, че българинът е беден, мизерен, гаден, злобен и почти напълно откачил, само за три дни към удавеното от наводнение село Бисер заприиждаха тонове помощи. Не официални, не европейски, за тях кандидатствахме, по препоръка на комисарката по бедствията (българка), но ще имаме да взимаме, не от милосърдната православна църква дори, а от обикновените граждани и селяни на страната.
И докато министър-председателят начумерено бучеше по всички телевизии (той по принцип така си реагира, като го питат неприятни неща), а министрите и президентът Му се развяваха по МТЛБ- та и БТР- и из залетите райони, хората запалиха телефоните на медиите и агенциите, за да питат къде и какво да пратят.
Същите хора, които имат пълно право да се оплакват и кълнат некадърното си правителство, затова, че е удушило всякакъв вид бизнес, но неговия пай стриктно си взима под формата на данъци. Тези, които изтърпяват вече десетки години полуграмотни крадци да си правят всякакви експерименти на техен гръб. Тези, които са съгласни да опъват днес, само и само да вярват, че за децата им ще бъде по-лесно утре.
Сетих се преди години как ураганът „Катрина” мина с цялата си злобна ярост през грамадния за нашите стандарти американски град Ню Орлиънс. Помните ли какво се случи след това? Той остана под вода и тамошните медии го нарекоха „мъртвият град”. След няколко дни на освестяване там избуяха обири, грабежи, изнасилвания и убийства.
Прехваленото общество „от люлката на свободата и демокрацията” показа каква голяма част от него е обикновена животинска маса, готова най-първосигнално да убива, за да се качи на по-високо и сухо, да успее да се нахрани за момента или да бъде извозена първа от някой пункт за евакуация.
След няколко месеца България също я сполетяха страшни наводнения, беше лято, а не както сега – проклета ледена зима.
Ако помните, тогава хората реагираха по абсолютно същия начин, както днес – „богатият с парите, бедният с труда”. Кой с каквото можеше, помогна. На никого не му мина през ум да мародерства, граби или убива. За разлика от полуделите оцелели обитатели на Ню Орлиънс. Както сега, тогава също на въпроса „Кой е виновен?” започна премятане на горещия картоф от скут на скут, министерство на министерство и от агенция на агенция.
А Министърката на Извънредните Ситуации (МИС!?!) Емел Етем брутално излъга българския народ, че е била в Япония за консултации с тамошния министър по въпроса. Заедно със сина си, за кураж, може би. По-късно разследване на колеги от „168 часа” непоклатимо установи в разговор със служители на японското правителство, че такова министерство в Страната на изгряващото слънце няма. Но не за това говорим тук.
Опитайте да сравните кошмарните ситуации оттогава и от сега и по-точно как реагираха управниците тогава и сега. Да виждате някаква разлика? Съмнявам се. И тогава – мазни лъжи и колективна безотговорност. И сега – „държавата е прехвърлила собствеността... „, „общината е уведомила държавата... „, „арендаторът е трябвало да съобщи... „, „арендаторът няма право да източва язовира, заради заповеди от басейновата дирекция...".
Класическа, отвратителна колективна безотговорност.
Отглеждана 45 десетилетия в условията на социализма, развития социализъм и комунизма. (Термините са на учителите ми по политподготовка от училището и армията).
Не си ли отговаряте много лесно на въпроса „Защо и в наши дни се практикува подобна гадост и виновни никога няма?” Добре, ще ви дам друг въпрос-жокер: „Чии ученици са днешните сини, червени, пембени, жълти, тройнокоалиционни и цветарски?” Ето още един: „За какви партийни книжки са плащали членски внос преди това?”
Като че ли има все пак нещо вдъхновяващо у нас, българите. Оставящи се най-безропотно да бъдат нагло лъгани преди да гласуват, омерзени месец след като виждат какви са резултатите от гласуването и човешки вярващи в обещанията на поредния пръкнал се на небосклона вдъхновител на нацията, под знамето на някакви четири- или трибуквие, най-често напомнящо за собствената му мисловна немощ.
Вдъхновяващото е, че след всичката гадост българите сме се запазили Хора. И въпреки обясненията на самодоволни некадърници, че са кофти материал, през няколко месеца или година, намират у себе си човещина веднага да се притекат на помощ на съседа си.
Напълно излишно е да изброявам колко хиляди лева постъпиха в обявените банкови сметки за наводненията в Бисер. Колко кратки телефонни съобщения бяха пуснати в подкрепа на пострадалите (държавата взема ДДС за всеки от тях, нали знаете!) и как накрая самите жители, изгубили къщите си в страшния потоп, помолиха „Не пращайте повече дрехи и храна! Имаме тройно предостатъчно!”
Само си мисля... когато почнем да се подиграваме на себе си (хитърпетровско е наистина, величествено е, но напоследък ние го практикуваме изключително на ниво „самоизпепеляващо”), да се сетим за някои от горните неща.
Да си кажем, че Скът, Искър, Видима, Цар Калоян, Бисер... никога не се превърнаха в Ню Орлиънс. Нямаше как да стане.
Хората не са такива.
