Село Северци влиза в състава на една от най-засегнатите от кризата, обезлюдяването, обезбългаряването и циганизацията
Автор: Пламен Николов
добруджански общини – Крушари. То е само на 5 км от общинския център, край брега на най-голямата река, пресичаща безводната добруджанска шир.
Решаваме да стигнем до него по най-краткия път от областния център Добрич. Отсечката обаче е с второстепенно значение и скоро вече съжаляваме за решението си. В продължение на 10 км пътят прилича на улиците в иракски град след американска бомбардировка. Дупките са с диаметър до метър и половина и толкова нагъсто, че е невъзможно да бъдат избегнати.
Има участъци, в които се налага да стъпим върху някакво подобие на асфалт и да ползваме утъпкания в съседната нива черен път. По него се пътува по-комфортно – поне не ти падат пломбите, друсайки из кратерите в асфалта. Движението със скорост по-висока от 15 км, е невъзможно.
Тук премиерът Борисов не е идвал да реже ленти. А би било добре да се отбие, за да види, че в България, освен магистрали, има и такива пътища, по които е трудно да се премине дори с велосипед или мотор. Но пък скоростта, с която сме принудени да пъплим, ни дава възможност да се насладим на живописния ландшафт край нещото, което някога е било път. Само на няколкостотин метра минава дерето на Суха река. Наречена е така, защото през лятото пресъхва. Тя криволичи между стръмни, покрити с невисока растителност хълмове.
Информацията за миналото на Северци не е от най-богатите. Местните разказват, че в района, на около 2 км северозападно от днешните граници на населеното място, са намирали при обработка на земята множество керамични фрагменти. Възможно е те да са от селище, съществувало през Средновековието.
Потвърдени данни за населено място тук обаче има едва от вековете на турското робство. Тогава то се е казвало Мурсал (или Мюрсел) кьой. Възрастните хора в Северци разказват, че било основано от богат турчин, който вдигнал чифлик в района. Знае се още, че поселището е било малко и изцяло с мюсюлманско население.
За разлика от други места в Добруджа, след Освобождението местните турци не се изселват масово към земите, останали в пределите на Османската империя. Няколко мюсюлмански фамилии остават тук. Те поемат към Турция едва по време на „Голямата екскурзия” през 80-те години на миналия век.
След Освобождението тук пристигат български заселници – овчари от Котленско и градинари от Еленския Балкан.
И пак за разлика от много други места в Добруджа, известна като безводна, в Северци никога не са чувствали недостиг на вода. Около него са пръснати 18 извора.
Към всеки от тях е изградена чешма. Повечето водоизточници се ползват за поене на животните. Една от чешмите е известна като Сътма (на турски треска, малария). Навремето много хора са страдали от тази болест. Но щом се потопели в ледено студените води на чешмата – оздравявали.
По време на румънската окупация и в Северци, както и почти навсякъде в Добруджа, са заселени колонисти – куцовласи от македонските планини. Те се държали изключително враждебно към българите, ползвайки покровителството на румънските власти.
Не ни даваха да поим животните на чешмите в селото, та се налагаше да ходим до изворите в полето, разказват най-възрастните жители на Северци, които помнят годините на чуждото робство. В народната памет се е запазил и споменът за голямото сбиване между българи и куцовласи, предизвикано от цинцарите. Тълпа от колонисти се опитала да се саморазправи с местен българин, нахлула в двора му с намерение да го линчува и да подпали къщата му. Местните обаче се вдигнали в защита на съселянина си и здраво понатупали цинцарите.
Регистърът на населението сочи, че още в края на 20-те години на миналия век, по време на румънската окупация тук се заселват български фамилии от севернодобруджанското село Каталой. След възвръщането на Южна Добруджа към България, по силата на изселническата клауза в Крайовската спогодба тук идват българи и от останалите под румънска власт села Истрия, Гаргалък и Камбер.
През 1942 г. населеното място получава българското си име. Две са хипотезите за новото му наименование – Северци. Според едната селището било наречено така, защото се намирало в най-северната част на тогавашната община с център село Черна. Другата хипотеза е свързана със северняка, който особено през късната есен и зимата се усеща осезателно в селото, разположено насред полето край брега на Сухата река.
Днес в Северци живеят по-малко от 200 души. Пръстите на двете ръце са предостатъчни, за да се изброят останалите тук български семейства. Единственият шанс за спасяване на Северци и другите села по поречието на Сухата река е екотуризмът и отглеждането на агроекологични култури. Но туристически маршрути така и още не са разработени…
