Имената на партиите са като на рокгрупите. НФСБ се помни трудно? Че кой е запомнил „Депеш мод” от първи път, коментира Евгений Дайнов (най-вдясно)
24 Февруари 2012, Петък
НФСБ има потенциал за развитие и реален шанс да участва в следващия парламент, смятат политолозите
Автор: Ани Петрова
Със сигурност има потенциал при партията на ТВ СКАТ „Национален фронт за спасение на България” (НФСБ) и в една политическа формация на Меглена Кунева. Така смята Живко Георгиев, директор на департамент „Изследвания“ в BBSS Gallup.
Той и колегата му Андрей Райчев от „Галъп интернешънъл” – България, както и политолозите Антоний Гълъбов (преподавател в Нов български университет), Румяна Коларова (от СУ „Св. Климент Охридски“) и Евгений Дайнов (Нов български университет) дискутираха неотдавна върху особеностите на българския политически пейзаж и вероятността от появата на нови успешни играчи.
Тук му е мястото да се припомни, че само в последните 10 години в България се родиха (и скоропостижно умряха) над 1000 партии. В момента функционират около 150, но реално присъствие и влияние върху политическия живот имат не повече от 10 формации.
Има място за нови проекти, има и риск Шансовете на новите партии в голяма степен зависят от стабилността на партийната система и от стабилността на парламентарно представените партии, коментира Румяна Коларова. Според нея ситуацията е в някакъв цикъл на стабилизация след резултатите от последните избори, като се изключат две партии, които са в периодът на залез – РЗС и "Атака". За РЗС Коларова уточнява, че вече е периода след залеза, а при „Атака“ леталният изход е в голяма степен предрешен.
Намираме се в старта на предкампанията на предстоящите парламентарни избори и наблюдаваме 3 от сцените на "карнавала", анализира Антоний Гълъбов. Първо: има партии, които продължават да са идеологически определени, на втората сцена са популистките играчи, които са много; третата е нещо като лаборатория, където се тестват определени неща. Гълъбов обръща внимание на обстоятелството, че в резултат на кризата потенциалът на популистката вълна започва да се изчерпва.
Що се отнася до класическото „ляво“ и „дясно“ – БСП е изправена пред апаратен сблъсък, иницииран от Първанов, и това надали ще я направи по-силна; на другия политически полюс се увеличава групата, която иска ясен десен проект и по-консервативно говорене.
Печелившата стратегия у нас е да се инициира партия, която да е универсален посредник, убедена е Румяна Коларова. По думите й, за съжаление, голяма част от партиите у нас се трансформираха в универсален еквивалент, готови да правят всякакви коалиции и да обслужват социални поръчки. Коларова е на мнение, че вече нови политически субекти не могат да се правят от хора без история и публична политическа биография.
НФСБ има потенциал Политолозите и социолозите са на мнение, че въпреки случващото се в „Атака”, хората, които подкрепят националистическите нагласи, не са намалели и по тази причина такава нова формация като „Национален фронт за спасение на България“ би имала успех.
Според анализаторите печеливши ще са онези, които в публичното говорене заложат на две теми - обявяват се против монополите и подкрепят опазването на околната среда. По думите на Евгений Дайнов, анализирайки резултатите от последните президентски избори, в момента у нас има достатъчно националистически гласове, за да вкарат НФСБ в следващия парламент.
В този ред на мисли Антоний Гълъбов допълни: „Няма свиване на обхвата на онези хора, които са чувствителни към подобен тип риторика. Напротив, точно обратното е. Между 10 и 12 процента от активните гласоподаватели са готови да последват радикално националистическо говорене.“
Не е за подценяване нито телевизия СКАТ, нито пък езикът на НФСБ, заключи Живко Георгиев.
Първи път ГОРД, втори път ГОРД Евродепутатът Слави Бинев първоначално обяви, че са му откраднали името за новия му политически проект, а седмица по-късно допълни, че всъщност няма проблеми, тъй като пръв бил регистрирал своя ГОРД.
Така на 10 февруари бе оповестено учредяването на „Гражданско обединение за реална демокрация”. Около архонта и втори мандат евродепутат от „Атака“ Слави Бинев се обозначиха доста стари муцуни от политическата сцена: като се започне от гергьовското агне Любен Дилов-син, мине се през някога червените генерали Ангел Стефанов и Стоян Андреев, та до бивши спортни величия и настоящи бизнесмени и журналисти като Любо Ганев, Крум Савов, Миглена Ангелова, Явор Цаков.
Около Бинев и около всеки евродепутат има много голям ресурс и той е с потенциал и авторитет и това са дейности, които имат някакъв престиж. Така че, ако мислим за ядро, около което може да изкристализира структура, аз мога да очаквам от почти всеки евродепутат да бъде такова ядро, коментира Румяна Коларова. Като допълнение политоложката изтъкна, че е крайно време в България съществуващите партии да развият качества и способности да се адаптират и да се променят самите те.
Спорната Кунева Оценките на политолози и социолози за бъдещето на партия около бившия еврокомисар Меглена Кунева не са еднозначни.
Евгений Дайнов смята, че проектът на Кунева може да спечели от ситуацията в страната. Румяна Коларова е по-предпазлива.
Според нея партията на Меглена Кунева би била и най-проблематична, „защото повтаря нещо, което сме виждали неколкократно в България – да бъде алтернативата на Бойко Борисов“. Характерът на партията в никакъв случай не се определя от личността на човека, който инициира появата й.
Българските избиратели се научиха, че нито личните качества на Кунева, нито зад каква програма ще застане тя, може да гарантира партията, която тя евентуално ще формира, смята Коларова. По думите й появата на всяка партия е многопластова и при новите партии има непрозрачна обвързаност с различни групови интереси.
В крайна сметка има добра вест, въпреки че не е новина – НФСБ има потенциал, има добри перспективи за развитие, има достатъчно широк „мегдан“ за развитие на електоралната си база. Това са привържениците на „здравословния“, неекстремистки национализъъм, това са прагматично мислещите хора от всички възрасти, които виждат недостатъците на управлението на ГЕРБ и липсата на реални алтернативи в традиционните парламентарно представени партии.