Долнопробни търгаши разпродават и националното ни достойнство
24 Февруари 2012, Петък
Всичко за продан
Автор: Стефан Солаков
Омагьосаният кръг, в който се въртим вече 23 години с желанието да изведем България от орбитата на изостаналите държави, отново ни върна на изходната позиция, когато всичко се извършваше на улицата. Край прочутото софийско свърталище „Магурата“, където кипеше оживена търговска дейност и откъдето тръгнаха към „голямата политика“ мнозина от популярните днес български държавници.
Край „Магурата“ можеше да купиш и продадеш всичко: от китайски дънки до фалшива валута – там се раждаха новите стопански отношения в пост тоталитарна България. И точно от там се наложи убеждението, че при новите политически условия на „големия преход“ успехът ще споходи онзи, който най-добре умее да търгува – било то със себе си или с държавата.
„Вземи парите и бягай!“ Прочутата житейска формула на Уди Алън беше усвоена светкавично от новите управници на страната и много бързо се настани удобно в достолепната сграда, носеща претенциозния фасаден лозунг „Съединението прави силата“.
Впрочем това „съединение“ наистина се получи – повече от две десетилетия депутати и управленци от всякакъв партиен свят дружно разпродават де що е останало от икономиката на тоталитаризма. И тъй като тя съвсем не е бездънна яма, напоследък очевидно изпитваме сериозни трудности в намирането на нови пазарни обекти в опосканата ни държава.
„Продадоха й националния празник Трети март“! Заглавието на столичен вестник даде да се разбере, че родните търгаши не биха се спрели пред нищо, за да изкарат допълнително някой лев или долар като използват служебното си положение в държавната администрация.
Скандалът с българската посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова, която дава под аренда на американски фирми най-важния символ на Република България, не е нещо ново за дипломатическите „иновации“ на днешната българска дипломация.
Преди време в Ню Йорк нашия Генерален консул в ООН също бе предоставил на турска фирма да организира и финансира тържествата за 3 март, а Генералното ни консулство в Истанбул надмина и най-смелите фантазии като покани на празника, отбелязващ Освобождението ни от османско робство, турския фолклорен състав, който се представи с песни и танци от времето, когато нашите предци в китните Родопи насила са били принуждавани да сменят имената и православната си вяра.
Да се продаваш на пазара на труда е едно, друго е когато търгуваш с националното достойнство на един народ. Години наред нашите посланици в чужбина бяха принуждавани да внимават, когато изпращат поканите във връзка с 3 март.
Няма да забравя как българският амбасадор в Анкара Виктор Вълков беше готов да ме изяде с парцалите, когато написах критична бележка по повод умишленото премълчаване на факта, че националният празник на България е посветен на Освобождението ни от петвековното робство.
Президент на страната тогава беше Жельо Желев и почти всички поканени на приема в Анкара останаха с впечатлението, че тържеството се организира по повод рождения му ден - 3 март.
Днес Виктор Вълков често дава интервюта пред млади и наивни репортерки, опитвайки да се представи едва ли не за най-голям патриот на българската дипломация. На масата му винаги се сервира турската „йени ракъ“, с която благодарни спонсори от Анкара не пропускат да го снабдяват редовно.
Очевидно е, че българската дипломация и занапред ще бъде обект на съмнителни сделки между днешните политически комбинатори. Нека си припомним как за почетен консул в Барселона бе назначен „доктор хонорис кауза“ Христо Стоичков, чието главно предимство пред останалите ни външнополитически корифеи, е че ги превъзхожда многократно в езиково отношение и по-специално в живописните псувни, които Камата владее на десетина световни наречия.
Този стил на човешки взаимоотношения явно се размножава с пълна сила, защото и любимата щерка на Стоичков Микаела наскоро съобщи, че е готова да води телевизионно предаване, в което щяла да разчита на наследството от бащата полиглот – умеела да псува най-малко на седем езика!
Изненадите обаче не свършват до тук. Онзи ден научихме, че и царят на софийския боклук Димитър Борисов сериозно е навлязъл в международната политика на България. Този неописуем сладур, който рядко се намира в трезво състояние, заведе футболистите на ЦСКА в либийския град Бенгази и там, качен върху противотанково оръдие на местните бандити, представяни за законни ръководители на страната, произнесе реч относно българо-либийската дружба.
Като нов екзотичен пратеник на Външното ни министерство и на неговата виртуозна способност да подкрепя международни престъпници, Митето от ЦСКА е поредният знак, че храмът на българската почтеност е пренаселен от долнопробни магураджии, за които разпродажбата не само на държавата, но и на нейното достойнство е достигнала критичната си точка.
Крайно време е да се появи онази народна сила, която завинаги да изрита тази отвратителна пасмина и да възстанови родолюбивия дух на целокупния български народ и на многострадалното ни Отечество.
