Писмо до Европа

Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Понеже постоянно ме режете за Шенген (бе, умрял съм ви за Шенгена, ама за това друг път), да ви кажа и аз няколко думи насреща. Вие постоянно се оплаквате, че не изповядвам европейските ценности, че съм корумпиран, злобен, тъп, лъжа, пия много алкохол и изобщо... съм пълен дегенерат, нямащ нищо общо с вашия Юропиън Юниън.

И понеже леко ми писна моят министър-председател безспирно да ви моли за снизхождение и милост (той и другите преди него само това могат), реших да ви приканя да се повгледате малко и у себе си.

Вие най-вече, уважаеми господа, ме обвинявате в корупция. В смисъл, че взимам рушвети, като държавен чиновник, лапам яки бонуси и съм назначил в мястото, където работя, цялата рода до девето коляно. Хубаво, съгласен съм, Калина бях назначил, щото татко й шеф на градската пожарна, нали се сещате... А Георгиус що го търпяхте няколко десетилетия да ви смукне сума милиарди за олимпиада, да ги изяде, после пак да ви иска и накрая, като му поискате да плати сметката, да ви замеря с коктейли „Молотов” и да ви вика, че сте фашисти?

И по нашите митници, казвате, че съм се държал гадно, нагло съм искал нещо отгоре и изобщо – отвратително. Нъстасе от Румъния, обаче, като поиска на един приятел с ТИР- ове 2 000 евро, за да не му прави всевъзможни бумажни проблеми, не се обадихте, нещо. Пък хем приятелят писа дотук и дотам из Европа.

Правил съм, викате, документни шмекерии, че да минавам по-тънко и да заблуждавам европейското законодателство. Защо тогава, ти, бай Флавио, не си обърнал внимание, че оназ госпожа Мария, чиято кола дойде тук, купена от българин, е написала в справките нарочно по-малка кубатура, за да плаща по-малко данъци. Чини ми се, тая работа е станала със знанието и благото съдействие на някой от твоята автомобилна служба. Щото като питах един мой приятел „Че и те ли така, като нас?” отговори ухилен до уши „Че те са го Измислили, бе!” Пък той много разбира, понеже вече почти остаря в този бизнес.

Твърдиш, Гунар, че моите сънародници, тука, от нашия край били диваци и варвари гнусни, понеже си тричали кучетата, въртели  ги над река, те се посирали от страх и после цамбурвали във водата. Ама аз пък се чудя, що така твоята Лотхен изпаднала в ужас, докато гледала как си тричам кучето, пък на вашите фестивали, дето на тях вашите келеши избиват стотици тюлени, за да покажат, че са вече възмъжали, не се уплашила да гледа. Зер, като станат истински мъжаги – викинги, ще станат като чичо си Андерс. Андерс Браушвиг, бе! Този, дето уби към 70 деца преди година, на лагер докато бяха.

Хосе, теб също да питам, байно! Що ми викаш, че съм изрод заради тричането, а ежедневното убийство на стотици бикове пред стотици хиляди хора наричаш „традиция”. Какви хора сте вий, бе, кеф ви прави масово да се наслаждавате на предсмъртна агония на животни ли?

Йохан, теб също имам да те питам нещо. Понеже твърдиш, че съм долна раса, барабар с комшиите от Румъния и не ни искаш в прелестната си страна, обсипана с лалета, ме интересува дали си си задавал въпроса нормално ли е на всеки пет метра в красивата ти лале-страничка да се продават наркотици? Леки ли били, ха, а какво ще кажеш  за тежките? Забравяш ли, че през твоята страна (добре де, през моята също, признавам) минава един от пътищата на дрогата към Европа?

Джон ми е един от най-големите сладури измежду вас, честно! Той с мъчноразбираем „кокни”* заявява на всеослушание, с гнусливо вдигната брадичка, че съм твар  низша, подла и гадна и веднъж, заедно с комшиите турци, съм спрял по време на една война един негов легендарен министър-председател. Еее, един дебел, с пура.

Освен това Джон смята, че аз нямам никакво право да прелитам отвъд Ламанша и да му мърся острова, изтъкан от отдавна изгнила имперска слава. Мръсен съм бил, гаден, по нищо не ме отличавал от индийците и пакистанците, които го нападали като мухи.

Джон, обаче, не се сеща за неговите сладури-футболни фенове, които бяха в моята страна на почивка, посрещнати гостоприемно, но въпреки това в пиянска простотия счупиха черепа на един млад мой сънародник, почти приключиха живота му, оставиха го почти инвалид до гроба и след това вдигнаха вой до небесата, че правосъдието в моята страна било нечовешко, ориенталско и антихуманно. А бозавият приятел на Джон поиска моето правителство да му се извини.

Ханс и ти недей много-много да ми се дуеш! Понеже тези от моите хора, които са дошли при вас да живеят и работят, нямат претенции да ходят в бурки, шалвари и да пращат децата си в училище заедно с твоите хансчета и гретенца, зачулени по същия начин.

И още нещо – все говориш за моите хора при теб, като част от организираната престъпност, пък аз всички такива, които познавам, научиха твоя език максимално бързо, интегрираха (каква ти „интеграция”, само трима, които аз познавам отблизо, даже се ожениха за ваши моми) и доколкото виждам и чувам, доста са уважавани от съседи и колеги.

Мога да продължавам така до безкрайност, ама няма време. Понеже и аз се научих като вас да работя повече, че уж да изляза от тая пуста криза, дето и ти, и аз знаем, че е изкуствено измислена от международните банкови хидри и те си я развиват както им скимне.

Затова, уважаеми Ханс, Роже, Йохан, Флавио, Гунар... то е ясно, че скоро няма да седнем заедно, без предразсъдъци, на една маса и да си говорим спокойно, ами поне ви моля, като решите да ме плюете, че съм див, тъмен, гаден, извратен балкански субект, когото скоро няма да приемете като равен, да се повзрете в себе си.

Понеже и в Библията е писано:
„Защо гледаш сламката в окото чуждо, а гредата в своето не виждаш?”

В категории: Коментари , Горещи новини