Останах без работа. Интересува ме какъв е редът за получаване на парично обезщетение за безработица?
В.М., Стара Загора
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими от работодателя осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
- Имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
- Нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
- Не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
Трябва да имате предвид, че за придобиване право на парично обезщетение се зачита и времето:
- на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
За да упражните правото си на парично обезщетение за безработица, трябва да подадете заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ).
Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако са налице едновременно две условия:
- Заявлението до НОИ да е подадено в тримесечен срок от датата на прекратяване на осигуряването;
- Да сте се регистрирали като безработен в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Този срок беше въведен с промените в Кодекса за социално осигуряване в края на миналата година и все още малко хора знаят за него.
Също така, ако заявлението до НОИ бъде подадено по неуважителни причини след изтичането на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за съответно определения период, намален със закъснението.
Ако заявлението до НОИ е подадено в тримесечния срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на седемдневния срок, обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за съответно определения период, намален със закъснението.
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица.
За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетение се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицата са осигурени за безработица.
Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.
Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:
1. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
2. За времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;
3. За времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
4. За времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период.
Минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и за тази година е в размер на 7,20 лева.
Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Минималният размер на обезщетението за срок 4 месеца получават и безработните лица, придобили право на парично обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица.
Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, за период.
