От дълги години съм на инсулин. Чух, че вече съществува нова форма за доставянето му в организма – чрез инхалации,
която заменя подкожното му инжектиране. Какви са нейните предимства и респективно недостатъци, ако има такива?
Ивелин Дерелиев, гр. Велико Търново
Инхалаторният инсулин наистина е една алтернатива за доставка на антидиабетния хормон чрез въвеждането му в дихателната система на пациента. Той може да се прилага с успех при хора с диабет от тип 1 и тип 2.
Подобно на инжекционните инсулини, той е създаден чрез рекомбинативна ДНК технология, но за разлика от тях се абсорбира доста по-бързо. Продължителността на действието на инхалаторната форма е напълно съпоставима с тази на бързодействащите препарати за подкожно приложение и дори е по-голяма от тяхната.
Инхалаторният инсулин демонстрира по-бързо начало на действие от традиционните инсулинови аналози и това с право се смята за негово голямо предимство.
Този вид инсулинов препарат се прилага в дози 1 и 3 мг, които са еквивалентни приблизително на 3 и 8 единици за подкожно приложение.
Най-честата странична реакция при прилагането на новата инсулинова форма е леката умерена кашлица, която е по-изразена в началото на лечението.
Доказано е, че инхалаторният инсулин не променя своето действие по време на остри инфекции на горните дихателни пътища. Профилът на ефективност и поносимост на препарата не се променя, дори ако пациентът настине или се разболее от грип по време на инхалациите. Нещо повече. Приложението на новата форма не повишава риска от остри инфекции на дихателните пътища, в сравнение с инжекционния начин на приложение.
Пациентите остават удовлетворени от прилагането на лечението и високо ценят неговото удобство и подобрението в качеството на живота си. Все още липсват обаче достатъчно данни, които да позволяват прилагането на инхалаторния инсулин при пушачи, болни от астма и деца.
Тъй като пакетирането на инхалаторния инсулин като прахообразна форма в блистери е скъпа процедура, то цената на лечението е естествено по-висока, отколкото на препаратите за инжекционно приложение. Това създава проблеми със здравноосигурителните каси, които не са склонни да реимбурсират 4-5 пъти по-висока цена при сходна ефективност на двете инсулинови форми.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
