Как един прокурор тълкува законите по... „убеждение“

Аз ще добавя, че тя е за престъпници и потърпевши, като винаги печелят престъпниците, с помощта на адвокати, при това високоплатени от самите престъпници. Пиша ви тези редове по повод дело за извършена измама от семейство цигани, която беше разкрита от МВР с мое съдействие.

След като 5 пъти прокурорът по досъдебното производство отменя наказателната процедура и 5 пъти с определения различни съдии отменят неговите постановления, се принудих да отправя жалба до Главна прокуратура. Получих отговор, че дело ще има, но то приключи с оправдателна присъда за измамниците, а освен това никъде не се споменаваше за сумите, които бяха взети.

Направих жалба до Окръжния съд в законовия срок, но тя беше отхвърлена, защото не сме страни по делото. В писмото си до мен по повод оплакването ми, от Върховната касационна прокуратура обясниха, че при петкратното прекратяване на наказателното производсство, прокурорът е вземал решенията си по вътрешно убеждение, формирано от анализа на събраните доказателства. Може ли дипломиран юрист, вместо да прилага законите, да ги тълкува... по убеждение?

Уважаеми г-н Христов,
В писмото, което сте изпратил до редакцията на „Десант“, изразявате възмущението си от работата на правоохранителните органи  в Република България като цяло и с оглед на конкретен случай, който сте описал  - наказателно дело за измама.

Посочвате, че сте подпомогнал органите на досъдебното производство за разкриване на извършена измама, от която сте пострадал. От изложеното от Вас става ясно, че пет поредни пъти наблюдаващият прокурор е отказал да  изготви обвинителен акт и да внесе делото в съда, като е прекратявал наказателното производство. От изложеното става ясно, че съдът е отменял всеки път постановленията за прекратяване, като най-накрая делото е внесено в съда.

В писмото изразявате учудване, че сте привлечен в съдебната фаза на наказателното производство като свидетел и че след постановяване на оправдателна присъда от Районния съд, жалбата Ви не е уважена от въззивния Окръжен съд макар и подадена в законовия 14 – дневен срок с мотива, че не сте страна в процеса.

В случая Окръжният съд правилно не е уважил жалбата Ви. Макар да сте имали възможност.
Страни в наказателния процес са прокурорът, подсъдимият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник, повереникът и защитникът.

Пострадалият от престъпление може да участва в съдебната фаза на наказателния процес като частен обвинител и граждански ищец.
Фигурата на частния обвинител в наказателния процес намира своята законодателна уредба в чл. 76 – чл. 79 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК).

Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, каквото е престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), има право да участва в съдебното производство като частен обвинител.

За да се конституира пострадалият като частен обвинител е необходимо да подаде молба за участие в съдебното производство като такъв. Тя може да бъде устна или писмена и трябва да съдържа данни за лицето, което я подава, и за обстоятелствата, на които се основава. Молбата трябва да се направи най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с прокурора. Той може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа.

Частният обвинител има следните права: да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в съдебното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, когато са накърнени неговите права и законни интереси.

Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

За да се конституира пострадалият като граждански ищец в съдебната фаза на процеса е необходимо да подаде молба за предявяване на граждански иск, в която се посочват: трите имена на подателя и на лицето, срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава; престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се иска обезщетение. Молбата може да бъде устна или писмена. Гражданският иск се предявява най-късно до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.

Гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението.

Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Гражданският ищец упражнява предоставените му права в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.

Гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. Разглеждането на гражданския иск не може да стане причина за отлагане на наказателното дело. Когато съдебното производство се прекрати, гражданският иск не се разглежда, но може да се предяви пред граждански съд.

За съжаление видно от изложеното, Вие не сте се конституирали в съдебната фаза на процеса нито като частен обвинител, нито като граждански ищец.

Участвали сте единствено в качеството на свидетел. 
 Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121 от НПК, а именно - свидетелят да не дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство и да не бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.

От всичко изложено се вижда, че ако бяхте се конституирали като частен обвинител или граждански ищец щяхте да притежавате право да обжалвате присъдата, да получите копия от нея и от мотивите, от протокола от съдебното заседание  и от останалите материали по делото.

Свидетелят видно от посоченото няма такива права. Същото се отнася и до правната квалификация на извършеното, която можехте да претендирате пред съда да бъде променена, ако участвахте като частен обвинител по делото.

Надявам се все пак този материал да помогне на други лица, пострадали от престъпление, да организират правилно защитата на правата си в съдебната фаза на наказателния процес.



В категории: Кантора Десант