„Внучето ми е на 5 години и от известно време започна да заеква.
Родителите му са на работа в чужбина и се налага аз да се грижа за него. Притеснена съм и не знам какво да предприема“.
Стоянка Гюзелева, гр. Елин Пелин
Заекването е сложно нарушение на речта, което се проявява с нарушаване на нормалния й ритъм, непроизволни спазми в момента на изказването или натрапливи повторения на отделни звуци или срички. По принцип това разстройство възниква в ранната детска възраст (между 2 и 5 години) в периода на формиране на разгърната фразова реч.
То се среща по-често при лесно възбудими, впечатлителни и нервни деца. Обикновено заекването се „отключва“ при силен стрес, смяна на местоживеенето или учебното заведение, развод на родителите, тежко и продължително боледуване и пр.
В тази връзка най-вероятно старт на това нарушение при внучето на нашата читателка е дала продължителната раздяла с родителите му, след заминаването им в чужбина.
При всички случаи трябва да направите консултация със специалист логопед и да предприемете терапия, преди детето да тръгне на училище, за да не развие там вторично комплекс от подигравките на съучениците си.
Това, което можете да направите сами вкъщи, е да създадете доброжелателна и спокойна обстановка. Желателно е момчето да гледа колкото може по-малко телевизия и да слуша силна музика. Ограничете всякакви емоционални вълнения – дори и положителните като ходене на цирк и шумни детски празненства.
Постарайте се внучето ви да ляга навреме – не по-късно от 21 ч., като не го оставяте да играе подвижни игри или да слуша ритмична музика преди сън. И не му четете преди заспиване страшни приказки (например за Баба Яга или Торбалан). Не го плашете или наказвайте да остава само в дадено помещение, особено ако то е тъмно.
И нещо много важно – не го критикувайте за неправилната му реч и не обсъждайте пред него с други хора говорния му проблем.
Много родители и близки правят фаталната грешка да изискват заекващите малчугани да поемат повече въздух преди да кажат нещо. Вдишването обаче в случая трябва да става рефлекторно и неосъзнато. Обикновено детето се кара да говори бавно или да повтори думата, като я каже „по-хубаво“.
Но това само може да задълбочи проблема. Друга грешка, която допускат възрастните, е да изговарят проблемните думи вместо детето, просто трябва да го оставят да го направи само, като се стараят да обръщат колкото може по-малко внимание на запъванията в речта му. Така то няма да фиксира вниманието си върху своето речево нарушение. Говорете винаги бавно и спокойно, и тъй като децата се учат да говорят подражавайки, то само ще започне да говори по-бавно и спокойно.
За предпочитане е да оставите внучето си да се занимава повече с игри, които развиват фината моторика на ръцете – нареждане на мозайки, редене на пъзели, нанизване на шнур и т. н.
Ограничете речевата му активност. Обяснете на детето, че гърлото му трябва да си почине. Може под формата на игра да го накарате да говори шепнешком (обикновено докато шепне, детето не заеква). Обръщайте се към него така, че да може да ви отговори с кимване на глава или с „да” и „не”, така че практически повечето време да мълчи. Това много разтоварва неправилната речева продукция.
Ако внучето ви се притеснява от присъствието на даден човек, по-добре избягвайте за известно време да се събирате с него.
Спазването на всички тези съвети няма да премахне проблема, но ще поуспокои превъзбудената нервна система на детето. Единствено специализираната логопедична помощ, извършена от квалифициран специалист, е в състояние да премахне напълно заекването.
