Второ Баташко клане взело 1013 жертви в черквата на Любенова махала край Раднево
Автор: Камен Христов
Любенова махала е в равнината, на няколко километра от Раднево. Случайният турист трудно би се излъгал да отбие от пътя, защото на пръв поглед там няма какво да се види. Но има какво да се научи. Малка църквичка пази зловещи спомени за кръвопролития от края на турското робство. Почти неизвестни за историята, но паметни за поколения българи, родени в селцето.
Любенова махала води началото си от 16 век, когато хора от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Така се криели дълго от турската власт. 3 века по-късно Любенова махала станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. Сред местните се зародила идеята да се построи храм и бил създаден инициативен комитет за набиране на средствата. Градежът бил започнат през 1832 г.
Цялото население под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило и успяло да построи църквата „Свети Георги“ след 5 г. В селото вече кипяла бурна революционна дейност, изграждал се таен комитет. През 1869 г. учителят Стефан Минчев се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора, за да създадат комитета заедно.
Попдимитров, който оглавил организацията. Турското правителство обаче получило донос за подготовката и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Като научил за идването на заптиетата в селото, свещеникът извадил списъка със съзаклятниците, разкъсал го на парчета и ги глътнал.
Така Гюнели махле се прославило като "комитаджийско“ село и влязло във фокуса на турската власт. Заптиета започнали да идват всеки ден и малтретирали хората при най-малко съмнение. Появили се и нещо като рекетьори - агенти на турци, черкези и башибозуци искали големи суми под претекст, че ще пазят селото.
Под напора на развиващите се събития европейската дипломация се раздвижила. Всички предчувствали наближаващата буря. За да я предотвратят, великите сили поискали от турското правителство да въведе реформи и облекчи положението на българите. Те му представили даже проект на земите, които трябвало да образуват новата българска държава. Турското правителство отказало да стори това и отхвърлило проекта.
Така на 12 април 1877 г. руският император Александър II обявил война на Турция. В Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците отстъпили след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.
По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Отишъл в Нова Загора и докладвал на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити.
Наистина част от населението на съседните села по силата на слепия инстинкт за самозапазването се струпвало в Гюнели махле и неговото землище за по-голяма сигурност и безопасност.
Пашата изпратил двама конници да привикат хората – говорили с тях, почерпили се и си заминали с тежки дарове. Чиста случайност станала причина за клането. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон.
Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. По обяд на 14 юли 1877 г. се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Българите, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото.
Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша.
Свидетели разказват, че подобно на нива, пълна с цъфнали кадънки. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души.
Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или ранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците.
Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч. Дворът се изпълнил с трупове. След това атакували и църквата. Телата падали едно върху друго.
Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Всичко било опожарено и обърнато в пепелища. Само тук-там стърчали още 7-8 полусрутени и недоизгорели сгради.
Из дворовете, по улиците, площадите, около плетищата и оградите лежали обезобразени човешки трупове. Аскерите се опитали да разрушат и храма - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Но църквата имала здрав градеж и оцеляла. На третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни.
Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи, от които 92 жители на Гюнели махле, а останалите 921 били от околните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.
В брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г., е записано: "...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма.
За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От него ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."
