„Наскоро при преглед при кожен лекар ми бе поставена диагнозата „панарициум“.
Това ми звучи доста страховито, но така и не разбрах какво се крие зад този термин. Бихте ли дали повече разяснения за това мое страдание“.
Даниела Говедарова, Самоков
Става въпрос за едно остро гнойно възпаление на тъканите на пръстите. Читателката не е уточнила повече подробности около нейния случай, затова следва да се направи уточнението, че панарициумът бива няколко вида.
Кожен панарициум – гноен мехур с оток и зачервяване по съседство.
Подкожен панарициум – след микротравма се появява инфилтрат, зачервяване, оток, пулсираща болка. Най-често засяга крайните окончания на пръстите. Разположеният под нокътя панарициум го повдига и навлиза към основата му. В по-тежките случаи се наблюдава лимфангит по горната повърхност на китката и предмишницата; флегмон и проникване към сухожилието.
Сухожилен панарициум (гноен тендовагинит) – характеризира се с болка и висока температура, а гнойното възпаление са развива допълнително. Има болезненост при опипване и движение, което е ограничено.
Костен панарициум – болка в засегнатата част от пръста, овално уплътнение. Възпаление на коста – остеит, периостит, трайна фистула. Приоритетно се получава върху крайната част на пръста.
Ставен панарициум – силна, разтягаща и туптяща болка, съпътствана с висока температура, вретенообразно уплътнение около засегнатата става, органичено свиване на пръста. Развива се главно по средните стави на пръстите на ръката и ходилото.
Лечението трябва да започне рано, в периода на „зреене“ на панарициума, с цел ограничаване разпространението на възпалителния процес. То включва масивна антибиотикотерапия, физиотерапия, превръзка с ихтиол, имобилизация.
Ставен, костен и сухожилен панарициум трябва да се лекуват в болнични условия. Възможни са трайни увреждания с ограничени движения на засегнатия пръст. Не е изключено да се наложи и хирургическа намеса.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
