Декларация на Националeн фронт за спасение на България
23 Март 2012, Петък
На 21 март т. г. румънският външен министър Кристиан Дяконеску заяви, че съществува спорна зона между Румъния и България
по отношение на държавната граница в Черно море и официално повдигна въпроса за т. нар. "румънско малцинство" в България. Според румънския министър двете страни трябвало да обсъдят положението на румънското малцинство на българска територия.
Политическа партия „Национален фронт за спасение на България” изразява своя протест от липсата на адекватен отговор на българското външно министерство, което, вместо незабавно да реагира с протестна нота пред румънската страна, излезе с оптимистично изявление.
В него МВнР ни уведомява, че от 20 години се водят преговори за определяне на морската граница между България и Румъния, като последният кръг се е състоял през декември 2011 г. в София. Парадоксално звучи твърдението на говорителя на МВнР Весела Чернева, че преговорите се водят в приятелска атмосфера и този въпрос изобщо не е проблем в двустранните отношения.
НФСБ настоява българската дипломация да излезе с ясна, категорична и недвусмислена декларация, в която да се каже, че в България никога не е имало и няма румънско малцинство, за каквото говори министър Дяконеску. Точно обратното – не на българска, а на румънска територия има българско малцинство, подложено на системна асимилация в последните десетилетия.
Що се отнася до териториалните претенции на Букурещ, НФСБ смята, че от дипломатическа гледна точка е недопустимо да се правят изявления в момент, когато се водят преговори между двете страни.
Смятаме, че позицията на румънския външен министър е опасен прецедент и груба намеса във вътрешните работи на нашата страна, която налага достоен отговор на българската държава.
21 март 2012 г.
Букурещ поиска да признаем румънско малцинство в България Десант
Има нерешени въпроси за румънско малцинство в България и за спорна гранична зона, които трябва да се решат. Скандалното изявление е на румънския външен министър Кристиан Дяконеску пред местната DG-24. "Съвсем естествено да се търсят решения на пренебрегвани проблеми, особено на тези, засягащи малцинства, граници и територии в една цивилизована Европа", подчерта той.
Според конституцията на България обаче, няма румънско малцинство, за каквото говори министър Дяконеску. Неговото изказване ни връща в миналото, когато нашият регион беше разделен от национализма и омразата.
Това не е единствената нагла претенция на северните ни съседи. Един от пресните примери е искането за изграждане на румънска църква във Видин. Това беше условието на букурещката патриаршия за предоставяне на български храм в румънската столица.
Наскоро Румъния предяви такива претенции и към Сърбия. В последния момент, преди заседанието на Европейския съвет на 1 март, северната ни съседка се противопостави на даването на Сърбия на статут на държава кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на тамошните власти към влашкото малцинство.
Изказването на румънския външен министър идва седмица, след като той отложи официалната си визита в България с мотива, че предстои вот на недоверие срещу неговото правителство в парламента.
Обяснението за внезапния шовинизъм на съседите оттатък Дунав обаче е доста по-различно. В края на февруари Румъния се похвали с откриването на природен газ в свои териториални води, на 170 километра от крайбрежието й, терен на морското дъно. Става дума за залежи в размер на 42 до 84 милиарда кубически метра газ. Върху тях има права и България.
Реакцията към претенциите на Дяконеску от външното ни министерство беше вяла и замазваща проблемите. Единствено родолюбивата партия „Национален фронт за спасение на България” реагира на опасните за страната ни заявления с нарочна декларация, осъждаща румънските искания.
Tozi rumanski mangal zasto parvo ne kaza nie vrastame ciala Dobrodza do ustieto na reka Dunav i sled tova da sanuva mokri sanista no s vansen ministar kato tozi utre i mongolia kato naslednik na Cingis han ste ima pretencii
