Покрай шумно рекламираните петнадесетина подписани споразумения с Турция по време на работното посещение
Автор: Десант
на кабинета при съседите, нашият башбакан (ще рече министър-председател) намери време да удари чело и пред мемориала на Ататюрк. Дълбоко развълнуван от този свиден момент, българският премиер написа няколко заветни слова в почетната книга на Мавзолея на основателя на турската република Мустафа Кемал. „Неговото дело – изтъкна черно на бяло Борисов – има безспорен принос за всестранното развитие на съвременните българо-турски отношения“.
Много е вероятно мускулестият ни премиер нещо да е прекалил с баклавите и сладкото край Босфора, иначе няма как да си обясним виденията Му за приноса на Ататюрк за „съвременните“ отношения между двете страни. Първо, защото бащата на турската нация се е споминал в далечната 1938 г. – повече от 20 лета преди Борисов да се появи на бял свят. Второ, при същата тази визита, премиерът ни заяви пред турския президент Гюл, че българските мюсюлмани никога досега не са живели в по-толерантна среда.
Ако трябва да цитираме буквално прессъобщението на Министерския съвет, „толерантната среда“ е такава, в която мюсюлманите у нас могат да се развиват „без натиск или нетолерантно отношение към тях“ (?!) От което следва, че досега е имало и натиск, и нетолерантно отношение към изповядващите исляма в България. И тук напълно очевидно става, че Борисов вижда привидения, защото от написаното от собствената Му ръка в почетната книга излиза, че дължим настъпилата днес толерантност лично на Ататюрк!
И за да е още по-сърцераздирателна цялата тази ситуация, министър-председателят ни се потупа самоотвержено по широките си гърди, гръмогласно оповестявайки пред турския държавен глава Абдула Гюл: „Етническият мир ни е по-важен от властта“!
Кой знае, може пък Абдула да излезе голям будала и да му повярва на нашия хвалипръцко. А дали всъщност Борисов не съжалява дълбоко в душата си, че преди 134 години сме се отървали от турското робство?!
