Ловецът на доносници – главен доносник, тежката артилерия – лека кавалерия
Автор: Стефан Солаков
Павлик Морозов, легендарният съветски пионер, натопил баща си пред сталинската милиция, отдавна се е превърнал в нарицателен пример за доносничество в епохата на тоталитарния социализъм. Преди няколко дни този литературен герой възкръсна с пълна сила в славните редици на българските министри, за които премиерът Борисов неотдавна с нескрита гордост заяви: „Нарочно ги избирам млади, за да нямат зависимост от ДС“.
Митичното чудовище на бай Тошовите секретни служби все още стряска дори и на сън храбрия генерал, но последните събития у нас показват, че змията на предателството е успяла да проникне успешно в неговия Министерски съвет и без помощта на коварната ДС.
След екскурзията до Катар, където лъснаха със страшна сила невежеството и престъпната безотговорност на Бойковите министри, нервите на някои от тях не издържаха, за да се стигне до срамните сцени, които вече десетина дни се разиграват пред българската общественост. „Лошият материал“, от който бате Бойко панически се страхуваше още преди да спечели последните парламентарни избори и да състави правителство, се оказа силно застъпен в собствения му управляващ кабинет.
Примитивност, коварство и най-вече угодничество пред „бащицата“ днес са най-важните качества на младите министри. Да накиснеш другарчето, вместо да поемеш отговорност и да си свършиш работата, се оказа основен принцип на някои от Бойковите любимци.
Всички помним енергичните ритници, с които външният министър Младенов разгони посланиците разузнавачи от бялата сграда на „Александър Жендов“ 2. Нарече ги какви ли не – доносници, мошеници, некадърници... Оплю ги до девето коляно като удобно забрави, че самият той произхожда от семейството на офицер от ДС.
Още тогава предупредихме, че е човек, готов да мине през трупове заради стръвното си желание да оцелее на всяка цена. Някои от нас са преки свидетели на тази, може би, най-характерна черта на тоталитарния режим, където се жертваха собствените родители, ако пречеха на синчето да се изкатери в партийната йерархия.
Напоследък твърде често от синия екран ни гледат изумените и все още неразбиращи очи на Трайчо Трайков, „измамената камила“ в правителството, който все още не може да загрее, че не ДС, а приятелчето Младенов му подложи крак пред обещаната бляскава държавна кариера.
Месец преди събитието лично бате Бойко го тупа хвалебствено по рамото и го увещава, че е най-дейният и успешен член на кабинета. Скандалът в Катар обръща всичко наопаки, защото некадърниците са много по-чевръсти в умението да натопят колегата за неизвършената или провалена задача. В решителния момент на сцената излиза партийният екзекутор Цецо Конецо, за да организира изнасянето на политическите трупове. Почти като в пиесите на Шекспир, ако не бяха типично балканските мръснишки номера, така характерни за българската действителност.
Стилът на управление в кабинета на Бойко Борисов е пример за моралния упадък сред сравнително младите хора в държавната администрация. Вече видяхме „бодрата смяна“ на свалените министри Трайков и Константинов и най-вече високото самочувствие на двама души с доста оскъдна професионална биография.
Преди още да бъдат утвърдени от Народното събрание, кандидатите за министерска слава се изтъпанчиха в националните медии и доста безочливо се самопохвалиха като „тежката артилерия“ на сегашното правителство. Един бегъл поглед върху биографичните им данни внушава впечатлението за една доста „лека“ кавалерия, която тепърва ще се препъва из опасните ями на държавното игрище.
Бъдещият министър на икономиката засега е отбелязал успех единствено като активен комсомолец на царската партия НДСВ, а новата повелителка на нашето здравеопазване е запомнена в миналото главно като юрисконсулт в една провинциална лудница.
След събитията в Катар и последвалите оставки едно предишно изказване на Бойко Борисов се превърна в знакова табела на неговото правителство. „Извънредно малко са неоцапаните хора“, изпъшка преди време премиерът, но не посмя да продължи този брилянт на мисловната си дейност.
Защото тогава трябваше да отговори как така търчи в кабинета политически хамелеон и отцеругател като Николай Младенов или пък неграмотен пияница като Вежди Рашидов. А тези отговори са доста опасни, особено, когато трябва да се обяснява на българите кой точно стои зад назначаването на тези чужди пионки на високите им постове в българската държава.
Голямо управленческо изкуство се изисква, за да изпратиш външния си министър на важни мисии в арабския свят, където отдавна са наясно защо той играе еврейски танци на сватбата си или пък редовно се пеняви на трибуната на българския парламент в защита на израелските интереси по света.
Още по-голяма мъдрост се крие в културния десант на министър Рашидов в Москва, където той обеща на руснаците да събере в Балшой театър всички български и руски оперни звезди, включително и отдавна покойната Гена Димитрова.
Не стана ясно само кой ще плати огромния масраф за тази „гениална идея“ на Веждито, особено като знаем за мизерните бюджети, отпуснати от неговото ведомство на българската култура. Може би всемогъщият Дянков ще пожертва някой и друг милион от „сребърния“ фонд на нашите пенсионери, който вече опасно е попаднал в полезрението на крадливите ни властници.
За организацията и координацията не трябва да се безпокоим – нали си имаме Ники Младенов - главен церемониал-майстор на всички протоколни провали на днешното ни правителство.
И така ще я караме до следващите скандали, свързани с временните спътници на главатаря Борисов, които той често изхвърля като ненужен баласт от балона на държавното управление.
Печалната им съдба очевидно е програмирана предварително и те ще останат в паметта на българите като серия от мъгляви лица, белязали един продължителен и безсмислен преход на нашия народ към голямото Нищо! Тази пагубна посока може да бъде пресечена единствено от общите усилия на родолюбивите сънародници, готови да издигнат на власт способни и честни представители на нашето общество.
Докато все още ги има, заедно с надеждите им за обединена и независима България.
