Ако не ги спрем навреме, търпението ще премине в насилие
Автор: Стефан Солаков
Ахмед Доган отново стана център на публичното внимание. И пак използва пряката провокация, за да стигне до медиите и особено до онези от тях, за които всяка простотия, изречена от дървения философ, се обявява едва ли не за историческо прозрение на митичен планетарен оракул.
Всъщност за нормалните анализатори лидерът на ДПС отдавна е преминал в категорията на цирковите маймунки, забавляващи непретенциозната тълпа от зяпачи, на които разчитат мнозина от днешните наши политици.
На практика Доган не каза нищо ново, когато преди десетина дни заяви, че търсенето на морал в политиката, е вредно за държавата. Той отдавна е наясно, че липсата на какъвто и да е морал в собственото му политическо поведение не го злепоставя пред българското общество, а напротив – носи му безценни икономически и властови дивиденти през целия 23-годишен провал на т. нар. демократически промени у нас.
Показателен е фактът, че поредният мисловен бисер на циганина-милионер от с. Дръндар бе поднесен пред една доста емблематична аудитория. Мнозина от нашите читатели знаят, че т.нар. Училище за политика „Димитър Паница“ е една от многобройните школи за промиване на мозъци с финансовите средства на целенасочени фондове, осигурявани главно от Вашингтон и някои специфични организации, контролирани от разузнавателните органи на САЩ.
Самият Димитър (Дими) Паница, на чието име е кръстено споменатото „училище“ е онази печална личност, която положи неимоверни усилия, за да натопи България в шумния скандал около атентата срещу римския папа Йоан Павел ІІ през 1981 г. С активната подкрепа на ЦРУ този нашенски несретник направи всичко възможно, за да оцапа до неузнаваемост лицето и международния авторитет на своята родина.
Дори и от гроба, където днес почива този българомразец, неговото пъклено дело продължава да пръска зловоние над нашия народ и да буди подозрения спрямо моралния облик на съвременната ни държава.
Политическият шарлатанин Ахмед Доган много уместно е насочил дискусията за морала в политиката именно към курсантите, обучавани от чичо Сам в каноните на националното предателство. Чувството, че разговаря със свои явно е развързало не само езика, но и доброто настроение на депесарския вожд.
Напоследък той с охота си признава, че е забогатял неимоверно по пътя на политическите интриги и свързаните с тях икономически комбинации. Запитан отново за големите мангизи, прибрани след далаверата „Цанков камък“, чичо Меди ласкаво се усмихнал на миловидната „ученичка“ и цитирал италианския философ Николо Макиавели, според когото моралът често пъти е излишен в името на висши държавни цели.
Ако не друго, поне този философски урок е усвоен перфектно от лидера на българските турци, благодарение на когото неговият безсловесен електорат живее все още в мизерните условия на Средновековието.
На присъствалите на поучителната лекция, изнесена от менте-философа Доган, силно впечатление направила липсата на каквато и да е критика срещу сегашното правителство на Бойко Борисов. Дори се прокраднало скритото желание за бъдещо сближаване между антиконституционното ДПС и управляващите калинки от партия ГЕРБ. И този акцент е напълно разбираем, ако се вземат предвид еднаквите концепции за политически морал на турския лидер и на нашия министър-председател.
Всички помним как премиерът Борисов опищя орталъка с клетвите си срещу измамника Доган заради огромния му хонорар като консултант на хидровъзела „Цанков камък“.
Само преди дни бате Бойко братски се гушна с финансиста на Доган Николай Вълканов и му поднесе на табличка едно от печелившите рудодобивни предприятия у нас. Изобщо няма смисъл да питаме дали е морално да ругаеш един от изпълнителите на крупните мафиотски поръчки, а да се лигавиш и прегръщаш с техния поръчител. За това и босът на незаконната турска партия е абсолютно спокоен и убеден в своята безнаказаност.
Няма по-ефикасен щит за престъпниците с бели якички от двуличието на управляващите ни днес държавници. Доган великолепно е преценил как най-удачно да се впише в този политико-криминален пейзаж, който на всичко отгоре често пъти му вдига адреналина и му позволява да се подиграва съвсем безочливо с т. нар. „бащи на нацията“.
Само вижте как напоследък Ахмед бей се бъзика с аджамията-президент Росен Плевнелиев. От една страна го глади с прочутата депесарска баданарка и го обявява за модерен и авангарден държавник. От друга – с мръснишки подхвърляния вещае конфликт между Бойко Борисов и неговото протеже на „Дондуков“ 2.
Гламчото Роско Боско пък взел, че се хванал на номерата на прочутия мюзевирин Доган и съвсем изперкал като обявил война на всички партии, които не го припознавали като обединител на нацията.
На коя нация, питаме ние, като го гледаме как се умилква около посланик Уорлик и заедно с него участва в измамата с електромобилите „Шевролет Волт“, изхвърлени от производство в САЩ, но пробутвани най-безсрамно на българския пазар с активното и лично участие на нашия държавен глава.
Точно тук философските брътвежи на Доган изведнъж придобиват реални измерения, защото илюстрират съвсем ярко както морала, така и висшите цели на най-високопоставения политик у нас.
Макар и плахо, срещу новата гавра на дерибейя от Боянския сарай скочиха някои български „интелектуалци“, за които понятието морал е доста имагинерна величина. Професор със затихващи функции гръмко заяви, че ако Доган „не ще морал, той не е либерал“.
Шменти капели, би се изсмял гръмовержецът Борисов, който, въпреки че някои го подозират в невежество, отдавна е наясно, че българските либерали са в челната редица на
най-яростните рушители на съвременната ни държава.
Още по-комично прозвучаха упреците на Мира Радева, прословутата социоложка, която съвсем „морално“ и „коректно“ забрави да публикува политическия успех на „Националния фронт за спасение на България” след президентските избори през ноември миналата година.
И точно тази царица на лъжливите социологически анкети се престраши да захапе Доган заради поредната му подигравка към нейния най-нов благодетел бате Бойко. Когато крадецът вика „дръжте крадеца“, тогава дори и най-заблуденият член на нашето общество започва да разбира защо българската държава се разпада пред очите ни.
Когато моралът е стъпкан в ъгъла, а политическите водачи се гордеят със своята арогантност и липса на скрупули, не ни остава нищо друго, освен да ги хванем за гушата и да ги изритаме към историческото забвение. И то час по-скоро – преди търпението на народа да се изроди в насилие.
