Ако животът на Кирил е на озарения от науката „вундеркинд”, то по-големият му брат съвсем не е живял толкова хармонично, казва водещият на „Час по България“
Автор: Интервю на Диана Славчева
На 6 април се чества Денят на успението на св. Методий – личност, която трудно можем да си представим без да я свързваме неотлъчно с другия брат Кирил. По повод годишнината от смъртта му се опитваме в разговор с доц. Пламен Павлов да откроим, доколкото това е възможно, неговия личен принос в историческите събития.
- Св. Методий е един от създателите на святата българска азбука. Но като говорим за двамата братя, като че ли той остава някак си на заден план, в сянката на Кирил, комуто почти еднолично се приписва сътворяването на нашето „аз, буки“...
- Наистина от векове негласно е прието, независимо дали се признава или не, че „номер едно” е Кирил – създателят на нашето „азбуки”, радикалният поборник за равноправието на езика и книжнината. Няма как, а и няма смисъл тази представа да бъде променяна и отричана. Но можем да се запитаме защо е станало точно така.
И дали заслугата за това не е на самия Методий? На неговата монашеска скромност, човешка обективност и неизмерима тъга по обичния брат, преждевременно напуснал грешния свят... Да не забравяме нещо основополагащо – култът към св. Константин-Кирил се формира по-рано от този към Методий, и то „под диктовката” на същия Методий – архиепископът на Великоморавия, по-големият брат, човекът, призван да се грижи и пази по-малкия... И макар това никъде да не е казано дори косвено, можем ли да се съмняваме, че е било именно така?
- И все пак можем ли да отличим Методий с някаква собствена индивидуалност, извън „неразделната“ двойка с брат му, в която сме свикнали да го възприемаме?
- Колкото и да са свързани съдбите на двамата братя, всеки има своята лична история. Ако се замислим – тази на Методий е не само по-дълга като време, предвид повечето години, отредени му от съдбата, но е и далеч по-пъстра и драматична откъм житейски обстоятелства, обрати, премеждия, отговорности, изпитания, страдания...
Ако животът на Кирил е на озарения от науката „вундеркинд”, ученолюбив юноша, отдаден на книгите творец, млад учен и „философ” (преподавател), то по-големият му брат съвсем не е живял толкова хармонично... Той е познал радостите, изкушенията и грижите на семейния живот, благополучието на аристократа, отговорността на държавните интереси, та дори „опиума” на светската власт, и то на съвсем млади години! Методий е преживял и пълната противоположност на всичко това – духовното самоотричане на монаха, отдадеността в името на другите, на тяхното душевно спасение...
Иначе и двамата братя са родени в едно семейство, донякъде типично за аристократичния елит на Солун. Бащата Леон/Лъв е висш офицер, майката (името й според по-късни извори е Мария) е от знатна славянска фамилия. Както четем в Пространното житие на Методий – това е един „много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора), и на цялата Солунска област...”
- Като стана дума за родителите на двамата братя, как ще коментирате спорния въпрос за техния произход?
- Какъв е бил по народност бащата е трудно да се каже, но тезата за неговата „гръцка” етническа природа е сред най-трудно доказуемите. Това, което ни е известно за византийската военна аристокрация през онази епоха, показва силното присъствие на арменци (преди всичко православни – т. нар. халкедонити), грузинци, покръстени араби (от такова потекло например е император Никифор І Геник), български славяни, българи (прабългари) и др. – все хора от „неромейско” потекло, но подложени в една или друга степен на „ромеизация”.
Императорите от онова време в голямата си част също са от арменско потекло, но същевременно са стопроцентови „ромеи” като политическо и културно кредо. Това важи и за т. нар. Македонска династия, а и за водещи фамилии като Лакапини, Фока, Склир, Малеини и т.н. Този елит закономерно влиза в родствени връзки с фамилии от гръцки и друг произход.
Така че Методий и Кирил сигурно са притежавали самосъзнание на ромеи, по подобие на всички поданици на ромейския василевс (източноримския император). Но едва ли може да има съмнение, че матерният им език е бил „славянски”, т. е. старобългарски. Идеята, че бидейки „изначално” гръкоезични, а после „научили”до съвършенство българския не е особено логична, въпреки че по принцип подобно нещо не е невъзможно.
Трябва непременно да се отбележи, че политиката на Византия по отношение на нейните близки съседи, а дори и на по-далечни политически партньори, е повече от прагматична и рационална. Обичайната практика е византийските мисионери, дипломати, дори командири на военни отряди от други общности да бъдат хора със същия етнически произход или лица от смесени бракове. В този смисъл братята са както ромеи, така и български славяни, т. е. българи в етнокултурно и езиково отношение.
- Нека се съсредоточим отново върху личността на Методий и да припомним най-важните щрихи от неговото житие...
- Методий е роден около 815 г. и още като млад прави военна кариера. На двайсетина години той вече е архонт на една „Славиния” (славянско княжество) на византийска територия, най-вероятно на племето смоляни в Западните Родопи – още една „подробност”, която ни убеждава в знатното му славяно-българско потекло по майчина линия.
Той е бил красив и представителен мъж, женен, имал е и деца – още една „подробност”, която почти не се знае от широката публика. Според чешката традиция, разбира се от по-късно време, името му на „славянски” е било Страхота. Вярно е, че това най-вероятно е превод на името по смисъл (от лат. „metus” – „страх”), но не можем да не признаем, че звучи знаково...
След десет години служба Методий „напуска света” и приема монашеството в манастир в малоазийската планина Олимп. Като причина житиеписецът изтъква нежеланието на бъдещия светител да бъде свидетел (и участник?) на „... много смутове и престъпления в този живот...”. Вероятно са прави изследователите, които допускат, че той е бил принуден да се оттегли в манастир по политически причини.
Още по онова време Методий се заема „...усърдно с книгите”. Негов спътник най-вероятно още отрано е бъдещият велик български просветител Климент, който е не просто „най-видният ученик на светите братя”, а преди всичко Методиев последовател. Може би това важи и за Наум, Ангеларий и повечето от учениците на братята. По-късно Методий става игумен на прочутия манастир „Полихрон” – свидетелство за безспорния му авторитет в църквата и пред висшите власти в империята.
- Дотук обаче го виждаме все сам. Кога започва съвместната им дейност с Кирил?
- Малко след 851 г. в манастира идва Костантин-Кирил философ, с което започва истинската мисия на братята – изгревът на старобългарското слово... Както се знае, азбуката (графична система глаголица) е създадена от Кирил, без съмнение с участието на Методий (855 г.), след което започва обучението на книжовници и усилен превод на богослужебни съчинения. Иска ли питане, че организацията на този нелек труд е дело на игумена Методий...
През 861 г. той е в състава на Хазарската мисия заедно с брат си Константин Философ, по време на която едва ли просто е „придружавал Кирил”, както обикновено се мисли. По онова време Методий сам е една от авторитетните личности на църквата и не случайно е в състава на тази дипломатическа мисия. При престоя си в Херсонес (дн. Севастопол, Украйна) на Кримския полуостров светите братя откриват мощите на св. Климент, папа Римски.
Малко след завръщането си Методий категорично отказва да стане архиепископ (митрополит), което директно би го отпратило във „върховете” на църквата, включително в нейния Светия синод. Причина за това, наред със склонността му към монашеския живот, положително е и неговата пословична любов към книгите и увлечението по наченатите заедно с Константин-Кирил преводи от гръцки на старобългарски.
През 863 г. Византия изпраща светите братя във Великоморавия. Княз Ростислав приема с радост мисията, но са факт и резервите на западната църква, и неприкритата враждебност на господстващото в Централна Европа немско духовенство. Това не спира братята, нещо повече – през 867 г. те разширяват обсега на действията си и покръстват славяните в Блатненското княжество на княз Коцел (в Панония, днешна Унгария).
През 868 г. по пътя към Вечния град спират във Венеция, където се стига до разгорещен диспут. В него Константин Философ побеждава привържениците на т. нар. „триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. И тук не само възможното, но и задължително участие на Методий в разгорещения спор е спестено, навярно пак от самия него...
В Рим папа Адриан ІІ благославя мисията и освещава славянските книги. Проповедите на старобългарски език огласяват храмовете.
За нещастие Константин се разболява тежко, приема схизмата с името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. На смъртния си одър Кирил прошепва: „Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...”
И Методий не изоставя мисията, напротив – с папска була е ръкоположен за архиепископ не само на Великоморавия, но и на земите по Средния Дунав и княжеството на Коцел. В диоцеза му теоретично влиза и Срем (дн. Сремска Митровица, Сърбия) – град, който тогава е български... Но в крайна сметка и до днес всяка година правителствени делегации, интелектуалци, обикновени българи от нашата диаспора в Италия коленичат пред гроба на Кирил в църквата „Св. Климент" („Сан Клементе"), оставяйки без внимание вечния дом на Методий в Микулчице.
- Наистина ли никой не се сеща за гроба на Методий? Знае ли се точно къде е той?
- До 2000 г. спорадично, а от началото на новото хилядолетие – неизменно, на 11 или 24 май пред един голям кръст в археологическия резерват Микулчице в южната част на Чехия, в историческата област Моравия, се събират българи. Това са наши сънародници от самата Чехия и от съседните й страни – Словакия, Австрия, Унгария, Полша, дошли да почетат паметта на равноапостолния св. Методий, чиито кости, според чешки учени, почиват в разкрития там при археологически разкопки епископски гроб.
На 24 май 2009 г. в Микулчице тържествено беше открит и паметник на светите братя, дело на даровития скулптор Емил Венков. Така че има къде да сведем глава и пред делото на орисания да бъде „винаги втори“ създател на нашето „азбуки“.
