Миналата седмица евродепутатът Слави Бинев поиска арест за премиера на България пред Европейския парламент.
Автор: Веселина Николова
Причината - изборните манипулации в България, за които световните институции си затвориха очите. Независимо че фактите, посочени от Бинев, са повече от шокиращи.
По-скандалните от тях бяха за купените гласове, медийния комфорт, уреден от браншовите олигарси, 80-ото място за свободата на словото от „Репортери без граница“, първото място по корупция, генерал шеф на полицията и комунист - знаме на демокрацията по български, и вътрешен министър - шеф на предизборния щаб на уравняващата партия.
„Черешката на тортата“ бяха престъпните концесии като тази на Дънди Прешъс, новите олигарси от футболния му отбор и отбора му по карти, с което всичко доби направо циничен вид, дори и за страна от Третия свят. Но най-фрапиращо бе това, което той изнесе за председателката на ЦИК Красимира Медарова.
Оказа се, че тя притежава заедно със съпруга си повече имоти от Бил Гейтс. Бинев заяви, че ако искаме да покажем на европейските граждани, че гласуваната комисия "Антимафия" не е декоративна структура, всички съучастници, както и самият премиер трябва да бъдат арестувани.
Обществото иска отговори за Цветелина Бориславова (приятелка на премиера), Цветан Василев (банкер и финансов гръб на медийна империя, която действа като наказателна бригада в името на премиера), каза още Бинев пред ЕП.
И добави имената на още двама, които според него трябва да бъдат разследвани - Цеко Минев, който спокойно анексира 700 дка чрез фирмата "Юлен", и Цветан Цветанов, шеф на предизборния щаб.
На въпрос за „щедрия дар“ за металурзите в Кърджали от Борисов пък Бинев отговори: „Ще повярвам на добрите намерения на премиера тогава, когато той без съдебна заповед отвори трезорите на банките на хората от тясното си обкръжение, за да ни увери, че действията му са справедливи и обективни. А на нуждаещите се от подслон бедни българи - да раздаде имотите на Медарова“.
Една новина, „без цензура“ Няма цензура в българските медии, контрира премиерът обвиненията, че кабинетът му поставя медиите в пълна зависимост. В „Десант“ сме склонни да му вярваме, затова публикуваме „незензурираната“ версия на поредната Бойкова изцепка. Този път, отправена към металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кържали в края на миналата седмица: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“.
Цитираха я и десетки електронни издания в последния ден на март, даже я изкараха като заглавие.
Още на първи април обаче крилатата фраза се оказа старателно почистена. Вместо оригинала, в информационните сайтове се мъдреше изопачена или по-скоро снишена до неприсъщ за Бойко кротък и хрисим тон реплика - „Говорим на обикновен език, затова се разбираме“.
Среща се и нелепото заглавие, което едва ли не приписва въпросното признание в простота на самите протестиращи: „Бойко Борисов и металурзите: Прости сме и се разбираме“. И още десетки коригирани и лъжливи заглавия и обяснения, целящи да скрият първичността и липсата на човешки чувства и такт на българския премиер.
Отдолу пък (след корекциите, естествено) пише колко са благодарни хората за помощта на Борисов, а той напълно умишлено вмъкнал „благородната“ реплика с усмивка и пощипвайки по бузките наобиколилите го дечица.
Някой с магическа пръчица е премахнал неловкото положение, в което все по-често изпада Борисов. Клоунадата става пълна, когато решим да прочетем същността на материалчето и открием, че текстът няма нищо общо с първоначалния вариант. „Нецензурираната“ българска преса е описала кога точно и с кого Борисов пристигнал, с кой крак тръгнал и точно накъде погледнал, на кого се усмихнал най-широко и т н.. После им обещал да си вземат парите.
Циничността на една информационна агенция, известна с партийната си „независимост“, стигна до там, че да опише удовлетвореността на работниците от социалните помощи – 325 лв, друго издание дори ги описа като широко усмихнати...
В трета „независима“ медия под откровението на премиера с духовитост е описано как той пожелал на равните си по образование „кураж и търпение“.
Всъщност, май точно с такива „нецензурирани“ материали наскоро си извоювахме „призовото“ 80-о място за свободата на словото в „Репортери без граници”.
