Ако е вярно, че за нивото на социално развитие на едно общество се съди по неговото отношение към инвалидите и животните, сетете се сами какво би си помислила Европа, ако направи такова изследване у нас. Тя и без това си го мисли, видяхте нейното отношение по време на странджанския обичай „тричане” на кучета.
„Диваци, изроди, варвари” – опнаха се от зеленичкия и подреден Шенген. „Касапи, извратеняци, гадове” – припяваха им от местните организации за защита на животните. Интересно е дали сте забелязали, че само от някои, обаче. Лично съм питал природозащитник какво смята по въпроса. Той е местен, неговата група изобщо не получава щедри пари от западноевропейски спонсори. Каза, че не вижда нищо ужасно, нито животно умира, нито е изтезавано.
Тук, обаче, думата е за уличните псета. Мине се, не мине седмица-две и медиите зловещо изревават за поредния нахапан и оглозган от тях до смърт гражданин. Дори вече се обръща внимание само ако е малко дете, чужденец или много, много известен човек. (Преди Нова година един бивш заместник-министър беше зловещо наяден, но за неговия случай разбрах от съпругата му). И отново започват същите безсмислени протяжни разговори, от предишния случай, които доникъде не водят.
Защото никой, всъщност, не иска да се заеме истински с проблема.
Защитниците на животните по убеждение са твърдо против убиването. Те твърдят, че е достатъчна кастрация, обезпаразитяване и пускането на помиярите отново на свобода. Но някак си нямат особен контрааргумент срещу твърдението, че песовете не ни нападат сексуално, а със зъби. И малки кученца не могат да ни направят, но могат да ни изядат. (Помните ли мъничката бабка от село, на която бяха изяли краката до таза? Тя умря.)
И казват, че за агресията на помиярите са виновни хората, които ги дразнят. Но не отговарят как петгодишно детенце може да раздразни куче, което му отхапва лицето. Или защо усмихнатата моя колежка (нарочно спестявам името) тръгна да черпи с кифла псето, а то я ухапа жестоко.
„Избийте ги!” са твърдо убедени по въпроса пострадалите. Без да им пука, че убийството е гаден, ужасен акт, нямащ нищо общо с човешките добродетели. И правят антикомитети на комитетите в защита на агресивните бездомни. Задават въпроси кой е виновен и се стига винаги до местната власт и мерките, които прилага тя всичко да е наред – и псетата живи и здрави да ровят гладни по кофите за боклук, и хората, които щъкат сред тях, да са в пълна телесна цялост.
Местната власт казва, че ето на, каквото може прави, създала е приют, лови, кастрира, обезпаразитява и пуска. Парите за което не са от данъкоплатеца, а от хипотетична „организация от Европа”. Така че виновни няма и всеки има право. Както озъбената морда, която хапе наред, така и нахапаният от нея. От което на последния никак не му става нито по-спокойно, нито по-приятно.
Изпълняващата европейски директиви държавна и местна власт удобно забравя, че е избрана за такава именно от хората в българските градове, а не от кучетата, които ги ядат по улиците. Защото държавната и местна власт не ходи по улиците, а се движи преимуществено с автомобили. Особено пък вечер, когато гладните животни се активизират за храна. Държавната и местна власт цъка с език на грозните новини за нахапани, но винаги намира оправдание за нищоправенето си по въпроса.
„Да си внесем отново виетнамци!” – е призив от един форум, който ме смая до втрещяване. По-нататък зевзекът, изразил причудливата идея, я обясняваше така: По време на светлия социализъм у нас работеха огромно число жители от тази азиатска страна, в която яденето на кучета е част от културата и традициите. И затова навремето броят на тези животни по улиците в България бил сведен почти до нула. На вас оставям да коментирате тази екзотична хрумка.
„Земляни” (Earthlings) е един наистина ужасяващ и гнусен филм. Не се пробвайте да го гледате, лично аз издържах до седмата минута и го спрях, с изпилени до крайност нерви. Той разказва за това как земните жители гонят, залавят, убиват, одират или смилат с машини живи същества за различни цели – храна за домашните животни, козметични продукти или заради куп други извратени причини. Но филмът не говори за типично български случаи на нахапани до смърт деца, учени или съвсем обикновени хора, които живеят, за да плащат данъци и съответно да чувстват своя живот (и този на потомството си) защитен.
Преди време правих интервю с ветеринарен лекар. Очаквах дамата да приключи някаква сложна операция на червата на великолепна афганистанска хрътка. На въпроса ми от упор какво да правим с агресивните улични кучета, тя въздъхна и отговори: „Трябва да се евтаназират. Нали хората са важни, все пак. Трудно ми е да си представя, че жената, посветила своя живот на идеята да запазва животинския, може да бъде наречена коравосърдечен изрод, незачитащ правото на съществуване на всяка твар под слънцето.
Правил съм интервю и с активистка от сдружение „Четири лапи”. На него тя дойде с черен ротвайлер с едно ухо. Другото било отхапано. Не съм особено страхлив, но се заинтересувах дали, ако протегна към нея ръка с диктофон, звярът няма да я отхапе до лакътя. Успокои ме, че той бил обучаван за извратена борба между кучета и към хора изобщо не е агресивен, само към животни, минаващи наблизо.
Ротвайлерът дишаше тежко и от време на време покашляше мъченически, съвсем като охтичав човек. (За вас лъжа, за мен истина). Спечелил няколко битки, но се разболял от дирофилароза. Това е страшна болест – развиват се червеи в сърцето на животното. И затова стопанинът му го дал в приют, без да го мисли повече. „А ако го беше натирил на улицата? – попита момичето – Дали нямаше да направи нещо ужасно?”
На този въпрос гузно замълчах, без дори да опитам да дам какъвто и да било отговор.
Та, според вас, кой е виновен за нахапаните от кучета по улицата? Как да се реши проблемът?
Kучето и коня са най-добрите приятели на човека от векове.Понятието агресивно куче е твърде спорно и зависи от много неща.Ще разкажа един пример.Запалих мотофрезата за да обработвам градината и домашното ми куче се спусна и ме охапа.Но то не ме охапа защото искаше да ми причини болка или да ме разкъса,а за да ме предпази от нещо,което според него ме заплашваше.Повечето кучета се спускат с лай към хората,за да им обърнат внимание,но от реакцията на човека се получават плачевни резултати.Повечето от кучетата,които се показват по телевизиите,нямат вид на гладни готови да нападат за да се нахранят.Ако минат през обучение,много от тях ще станат съвсем прилични домашни любимци,но за съжаление никой не гледа от тази страна на нещата.Само куче не напада,освен ако не е обучено за това.Напада глутницата,която се движи от други инстинкти.Кучето трябва да живее с човека,а не покрай него.Обичайте животните,ако не можете да обичате ближния си.
