Иван Костов остава сам като забравена чаша

Автор: Анна Петрова

Този път партията на Иван Костов Демократи за силна България (ДСБ) се разпада от горе надолу, а процесът все повече прилича на свличането на лавина. Не се случва всеки ден четирима членове на ръководството на парламентарно представена партия да я напуснат накуп. Е,  Даниел Митов, Петър Николов, Прошко Прошков и Христо Ангеличин го направиха. Тази групова оставка толкова много изненада Командира, че той дори отмени предварително обявена пресконференция.

Всъщност за „старо куче“ като Иван Костов в храсталака около него имаше достатъчно „дири“, но за него като че ли е характерно повече да се вслушва в растежа на семейната теменужка. Иначе още на 23 март щеше да оцени оттеглянето на Прошко Прошков от националното ръководство на ДСБ не като инцидент, а като симптом. Макар и да претърпя неуспех като кандидат на Синята коалиция за кмет на София, Прошко Прошков имаше тежест в софийската организация на тъмносинята партия, а и бе успешен кмет на тузарския столичен район Лозенец.

Двустепенното оттегляне на Прошков – първо от Костов, а сега и от ДСБ – показва, че настоящият отцепник може би е разчитал на друга реакция на Командира. Всуе: Иван Костов се задоволи с коментар, че „партията е твърде малка, за да може да си позволи да инвестира в кандидат, който не й носи висок резултат и успехи на избори”. Между двамата тръгна задочен диспут по медиите, по време на който Прошков не остана длъжен на Костов.

Младият политик първо заяви, че му е омръзнало да го обучават като талибан; после посочи, че ДСБ се е редуцирала до инструмент за оцеляване в политиката на върхушка и лидер; най-накрая в прав текст попита защо самият Иван Костов не носи покачване на доверието в ДСБ, когато се явява на избори. Нека припомним: на парламентарния вот през 2009 г. Костов остана трети като мажоритарен кандидат в 23 Софийски многомандатен район.

Песимистичната диагноза
Иван Костов надали е въздъхнал с облекчение, научавайки че се отървава от вироглавата четворка. Още повече, че при оттеглянето си Прошков, Митов, Николов и Ангеличин разпространиха декларация, в която дават пределно болезнена диагноза на ДСБ като партия. Нещо повече – обвиниха апарата на ДСБ, че е направил всичко възможно за провала на местните избори в София.

„С течение на времето ние се превърнахме от общност на каузата, в клика, която търси само и единствено собственото си оцеляване“, се посочва в декларацията.
Според четиримата отцепници, избирателите на тъмносинята партия са били превърнати в заложници на политика, "която вместо да заплашва, легитимира политическата фасада с предсказуемата си критика и непоследователното си поведение".
 
Напред към Меглена Кунева
Четиримата основатели на ДСБ дадоха ясен знак накъде тръгват: “Като напускаме партията си, ние не абдикираме от българската политика и няма да прекратим  усилията си да открием новия смисъл на българската десница“.

За онези, които вече възприемат управляващата ГЕРБ като истинската дясна партия, се налага да уточним: Прошков, Митов, Николов и Ангеличин всъщност отиват при Меглена Кунева, чиято партия тепърва ще се създава. Същото вече правят и членове на СДС по места, както и цели организации на партията, научи „Десант“.

Внимание: основният мотив на тези хора не е слабото лидерство на Мартин Димитров, който като че ли няма харизмата да е политически водач от висока класа, а нежеланието да участват в превръщането на СДС във формация,  подчинена на Иван Костов – а това е факт поне в рамките на Синята коалиция.

Ето и една много точна оценка какво става вътре в Синята коалиция, която все по-инатливо върви към Червената книга. Коментарът е на Петър Николов, един от четиримата, напуснали ДСБ: “Няма никаква логика да се води битка вътре в ДСБ с Иван Костов. Големият проблем със Синята коалиция е, че с начина си на поведение ние просто изграждаме ГЕРБ като истинската дясна партия. Ние ставаме част от подмяната в дясно. ГЕРБ е най-тежката подмяна в българската политика“.

Политическо инженерство
Има най-малко още една гледна точка за ставащото в ДСБ... и в БСП. Някои анализатори смятат, че става дума за активни мероприятия на хора от върховете на ГЕРБ, които пренареждат политическия пасианс по свой вкус. Преди дни столичен всекидневник излезе със заглавие:

“Борисов овладя държавата, ред е на партиите". Тезата е, че ГЕРБ се намесва във вътрешните работи на всички политически формации и засега го прави с успех – вкл. като подпомага индиректно и подмолно Първанов в битката му със Станишев за лидерския пост в БСП.

Звучи дръзко, но не е невъзможно. И между другото, може да бъде екстраполирано и по отношение на (не)контролирания разпад на „Атака“, както и като двигател на събитията, довели до разпада на парламентарната група на РЗС и пируетите на Яне Янев, чиято партия, макар и в клинична смърт, отново е верен сателит на ГЕРБ.

Десница на кръстопът
Сериозни политически анализатори вече не се страхуват да кажат на глас, че на Иван Костов му е време да се оттегли от политическата сцена. Това би могло да се възприеме и като чисто поколенческа необходимост в рамките на така наречената традиционна десница.

В тази част от българския политически спектър междуличностните войни и на моменти гладиаторските битки кой да води бащина дружина, както и алчността и неприкрития стремеж да се овеществи престоят във властта, изхабиха безмилостно хора като Костов, Софиянски, Бакърджиев, Петър Стоянов и много други. И въпреки това проблемът не е в личностите, които са начело на една или друга партия в така условното българско „дясно“, а в липсата на политици, които да привлекат хората. Очевидно е, че сегашната десница не може да бъде реална алтернатива на ГЕРБ.

Засега присъствието на неродената партия на Меглена Кунева в 42-то Народно събрание изглежда сигурно, но това е така само на пръв поглед. От една страна, самата Кунева „стоеше“ значително по-стабилно като кандидат-президент; от друга страна тя вече изгуби подкрепата на „родната“ НДСВ; на трето място – върху нея със сигурност ще се излеят тонове чернилка и купища компромати; на четвърто място – липсват й партийни структури по места, които отсега да работят за следващите избори.

И още  - към Кунева ще се присламчат като прилепала твърде много политически корабокрушенци и ренегати, което надали ще увеличи симпатиите към нея.
Моментната картина изглежда по-ясна. На нея се вижда Иван Костов – сам като чаша, забравена върху масата...  



В категории: Политика , Горещи новини