Проф. д-р Людмил Спасов: Учебниците по история отдавна плачат за редакция

Автор: Интервю на Севдалина Пенева

Професор-доктор на историческите науки Людмил Спасов е един от най добрите  специалисти по проблемите на новата и най-нова българска история и историята на балканските народи в ново и най-ново време. През 1971 г. той завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", а по-късно специализира в Московския, Лвовския и Белградския университет при изтъкнати историци като професор Киняпина и академик Андрей Митрович.

Автор е на повече от 200 научни публикации, трудове и учебници. Сред най-популярните негови изследвания са: „Въоръженото участие на българите в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.“, „Българската дипломация от древността до наши дни“ (2003 г.),  „История на България“ (2005 г.), „Македония – земя българска“ (2009 г.).
От 2004 г. той е директор на филиал „Любен Каравелов“ към Пловдивския университет в Кърджали.



- Проф. Спасов, вие сте един от авторите на новата енциклопедична поредица „Бележити българи“, която предстои да излезе на книжния пазар, а част от публикациите ви в нея са свързани с Априлското въстание. Ще научим ли за събития и личности около тази епопея, незаслужено останали досега извън учебниците и популярната историческа литература?

- Най-важното е да се изтъкне, че апостолите на освободителните борби не са някакви случайни хора, а са млади и образовани. Като един Стоян Заимов например, завършил класно училище в Стара Загора и после педагогическо в Пловдив, преди да стане учител в Хасково. В революционното движение е въвлечен от Левски, още докато е в Стара Загора.

Много интересна фигура е и Иларион Драгостинов. Това момче е родено в Арбанаси. Завършил е четирикласното училище в Търново. Съученик е на Стефан Стамболов и Иван Панов Семерджиев. Всъщност, те всички после стават апостоли на Априлското въстание.

Съдбата им се разделя само за известно време. Иларион Драгостинов отива в Русе и открива там една от най-големите търговски кантори. Живее богато, облечен в европейски дрехи. Човек, който търгува с Виена, Букурещ и Одеса. Всичко това той зарязва, за да се включи в организацията на бунта и да стане част от ръководството на Втори революционен окръг.

Иван Панов Семерджиев пък завършва семинария в Одеса.
Искам да подчертая точно този факт. Начело на Априлското въстание застават образовани младежи, загърбили личен живот и кариера и готови да се принесат в саможертва. Имената на някои от тях сега за първи път ще бъдат представени. 


- Това не провокира ли написването и на нова Априлска епопея?

- По-скоро е нужна поправка на многократно редактираните ни учебници по история. В момента в тях не се изтъква колко голяма е саможертвата на тези момчета. Премълчава се, че всички те бяха обезглавени. Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Георги Обретенов (един от синовете на Баба Тонка), Георги Бенковски... Убити и обезглавени.

Такава е съдбата на тези, на които дължим днес нашата свобода. Без тях нямаше да има Априлско въстание, нямаше да има задълбочаване на Източната криза, нямаше да има Руско-турска война. Накрая нямаше да има и Освобождение.
Сега обаче това се премълчава. Обикновено пишем за ролята на масите в историята и някак подценяваме личностния фактор. Това, мисля, е един огромен пропуск.

Както бе недопустимо да се тиражира чуждата идея още през 70-те години на миналия век, и то без реакция от страна на българското правителство по това време, че Баташкото клане било мит. А българите получили свободата си, заради „данданията“ на няколко журналисти, които били скарани с турския султан. Те раздухали мита за тия турски жестокости.

Това е обидно, но още по-обидно е, че и наши колеги се върнаха към тази стара теза от 70-те години и през 2006 г. реализираха един антибългарски проект. Аз категорично се противопоставих.
То е да се гаврим с паметта на тези, които се пожертваха, за да имаме днес държава и да се радваме на свободата. Мисля, че е навременна поредицата „Бележити българи“, особено в частта за българско национално освободително движение.


- Съществуват ли и други, умишлено разпространявани заблуди, с цел да подменят историческата действителност?

- Ами пак по конюктурни съображения - за така нареченото „турско присъствие“, което ни набиват в главите от учебници, литература, медии вече 20 години. Думата робство не се споменава. Но и то не можа да се наложи като някаква заблуда и да се митологизира. Пред българите подобни опити за внушения не минават.

Все едно да се съмняваме, че Вазов е писал „Под игото“.
На различните етапи на историческото развитие се сменят обществени системи. Това дава отражение и на историческата наука. Така че демокрацията се опита да ни наложи този мит за турско присъствие по чисто ненаучни съображения. Вместо да хвърли усилия да извади от сянката тези важни за историята, но недооценени от системата личности.


- Имате ли предвид конкретни имена?

- Такива личности мога да назова достатъчно много. Но все още ми се струва, че в нашата историческа литература недостатъчно е разкрит образа на Георги Бенковски. Казвам го от чисто научна гледна точка. Нямам предвид „Записките“ на Захари Стоянов. Там той го е описал великолепно. Иван Хаджийски също по великолепен начин е развил образа на Бенковски. Но историческата, академичната наука някак е много суха.

В тази поредица „Бележити българи“ ще се опитаме да дадем за Бенковски, а и за други наши видни сънародници, включени в енциклопедията, по-близка до широкия кръг читатели представа.
Като излезе поредицата, хората ще могат да видят за Георги Бенковски, че той е един самороден гений на националната революция.

Без образование, за разлика от останалите апостоли, но човек с природен ум, с богат житейски опит, който фактически направи Априлското въстание.


- От историческа гледна точка, кога е редно да отбелязваме Априлското въстание - на 20 април или на 1 май?

- 20 април е по стария стил, а по новия - в началото на май. Ние сме възприели основните тържества в Панагюрище да са на 2 май. Но във въпроса ви има логика – наистина някак странно звучи - Априлското въстание да е през май.

Още повече,     че Съединението на България например си го празнуваме по стар стил на историческата дата 6 септември. По същия начин отбелязваме и Независимостта на България на 22 септември, както си е.

При Васил Левски объркването е такова, че от дълго време няма единомислие за датата, на която бележим годишнина от обесването му - 6 февруари по стар стил, по нов за нас е 18 февруари, за други – 19-ти.

Изобщо, тези стари-нови стилове раждат парадокси като да се отбелязва Октомврийска революция през ноември.
Специално за най-значимите дати в българската история, между които е и Априлската епопея, смятам, че е възможно да се подеме общонационална инициатива за решаване на този въпрос. Така че Априлското въстание да си е през април. Има основание.



В категории: Интервю , Горещи новини