Всеки ревностен любител на мултикултурализма у нас, воглаве с бившия външен министър, виден натовец и радетел на атлантизма Соломон Паси, вече може да спи напълно спокоен. Целта е почти изпълнена.
Родните възпитаници на гимназиите са вече толкова тъпи, колкото и онези човекоподобни, от американския филм „Опасен ум”, които заявяваха, че президент на Съединените американски щати е рапърът Снууп Доги Дог.
Нашенски интернет сайт с истерична радост отбеляза новината как кандидат-студенти от предварителния изпит по литература в най-титулувания Софийски университет „Свети Климент Охридски” обявили в своите работи, че Султана, Ния и Лазар Галушев са герои от турския сериал “Листопад”, а не от известния роман на Димитър Талев “Железният светилник”. Било написано „Децата напускат семейството, както листата капят от дървото”, твърди сайтът.
Жална й майка на таз държава, дето чака бъдещите специалисти, които ще я управляват, да имат такива знания, ако ще и вместо литература, да учат квантова физика, например. Май от студентския химн, който чуват поне веднъж-дваж, докато ядат парите на своите родители, наричайки това „обучение”, студентите (много малък процент от тях!) запомнят само Gaudeamus igitur*.
Знам го от собствени наблюдения, можете спокойно да ми вярвате. Чувал съм също и, че целта на университета не е да дава основни знания на своите възпитаници, а „академични такива и да ги приучи в любов към науката, мисленето и откривателството”.
Пак смело можете да ми вярвате, че всички, които усвоят горенаписаното в кавички, продължават своя живот извън пределите на България.
Тук остават (силно учудени, че не могат веднага да си намерят работа за 3000 лева, на която нищо да не вършат) именно тези титани на мисълта, които в средното училище не са си дали елементарен зор да прочетат дори изискуемия оптимум от книги.
Плоскочелите нагляри, които смятат, че мазната чалга със скудоумни текстове е българската народна музика, а затъпяващите елементарни сериали са истинският живот.
Ето докъде води непрестанната „реформа в образованието”, ето какви са плачевните резултати от истеричното поведение на управляващи и управлявани, всички в един кюп – този на грозната и истерична посредственост от вече 23 години насам.
„Винаги е имало мързеливи глупаци”, беше първата ми мисъл веднага след като прочетох къде са наблъскани горките герои на Талев. Защитна реакция, която предполагам, че и вие сте използвали веднага. Но когато седнете и честно се замислите, ще се сетите, че никога преди не е било чак толкова огромна тъпота.
Никъде, дори и в най-„отписаните” училища, където изпращаха след изключване отвсякъде другаде и където идеята беше да се научи някакъв занаят, ако ученикът го мързи или е прекалено ограничен. Или да се вземе по-висока диплома, да, имаше и такъв вид кандидатстудентска стратегия (съвсем работеща, между впрочем).
Защото и до ден-днешен на маса си разказваме с приятели как и най-отчайващият средношколец в тях трябваше да научи поне половин глава от „Илиада” или „Одисея”, за тройка поне.
Вярно, мислител няма да стане, нито филолог и философ, но поне ще знае кой е Ахил, кой Калхас и коя Касандра. Такъв човек се нарича „към средно интелигентен” и той на тъпотии от сорта на русокос и синеок Брад Пит в роля на Ахил не се връзва.
И на чернокож Орфей, в духа на „междурасовата търпимост” ще се подиграва.
Без значение, че работи еди-какъв си занаят, а не е в Народното събрание или не срича и мйека, правейки се на водещ или репортер в медия, например.
Ето такъв човек, когато чуе вреслива пропаганда за „преимущество на мултикултурализма над национализма”, ще тегли една обикновена, народна майна на съответния вресльо и ще прецени сам кое му харесва от нашето, кое от Европа, кое от Америка и кое от Бряг на слоновата кост.
Такъв човек се възпитава, обаче, нали и това е ясно? В средното (пък и в началното, разбира се) училище даскалите държат на неговото развитие по предмета си, на непреходната стойност на това, на което учат децата, и на своя собствен авторитет пред тях.
Недейте да подскачате с тъпото „ами, колко вземат, че... „, замислете се дали през соца учителите вземаха големи заплати. И дали тогава пак не си докарваха отгоре с частни уроци. Но ни създаваха като (донякъде) свестни и (донякъде) разумни хора, нали?
Такива, които не вярват, че прегракнала пачавра с вид на магистрална проститутка може да им бъде пример за подражание или „Сандокан, мале, с двата ножа” е роман от Емилио Салгари. И след това идваха личните усилия. Които са необходими във всяко време и през целия живот.
Но те само добре надграждат нещо, на което уверено и убедено си стъпил. Създадено от тези, на които на 15 септември поднасяш букет. И се предполага, че вали-гърми, те имат Мисия. Орис.
Че е тяхна Съдба да създават поколенията и ги моделират така, че те да знаят и помнят чии герои са Лазар Галушев, Султана и Ния. И какво, и защо са направили.
Ян Амос Коменски* казва: „Няма дете толкова глупаво и ограничено, което да не може да бъде научено на абсолютно нищо. В такъв случай учителят е неспособен и неподготвен”.
Помня тази фраза вече повече от 20 години след Университета. Защото беше удоволствие в лекциите на този доцент. А после той ни направи на салата по изпитите.
Ама изкласихме.
*Gaudeamus igitur (латински) – „Да се радваме”
*Ян Амос Коменски – един от създателите на педагогиката
A rolling stone is worth two in the bush, thanks to this artlice.
1
............
21.04.2012 13:37:07
0
0
"Ян Амос Коменски* казва: „Няма дете толкова глупаво и ограничено, което да не може да бъде научено на абсолютно нищо. В такъв случай учителят е неспособен и неподготвен”.
Помня тази фраза вече повече от 20 години след Университета. Защото беше удоволствие в лекциите на този доцент."
До това място ми беше интересно))
Тук се препънах)) Така съчетани, изреченията водят до извода, че Ян Амос Коменски и "този доцент" са едно и също лице.
