След като Сидеров изигра ролята на „булката-беглец“ и оттегли подписите на атакистите под искането за енергийния вот, Станишев остана сам
27 Април 2012, Петък
Несъстоялият се вот на недоверие към правителството подреди картите на ГЕРБ, но и ги свали
Автор: Ани Петрова
Несъстоялият се вот на недоверие към правителството на ГЕРБ заради спирането на АЕЦ „Белене” и провалената енергийна политика на България се превърна в пирова победа за управляващите и техните сателити от „Атака”. Както и в предконгресен и предизборен трамплин за БСП. И още: в доброволно на думи, но гротескно на практика сваляне на маските на русофоби и туркофили, на зависими и независими, на кукловоди и статисти.
Кулминацията на цялото това театро, започнало през Страстната седмица с внасянето на искането за вот на недоверие, бе моноспектакълът, замислен и изигран на 23 април от премиера-самодържец. Този път Бойко Борисов, който досега веднъж не е уважил НС с присъствието си по време на досегашните вотове на недоверие срещу неговия кабинет, дойде в пленарната зала, водейки със себе си като кученце на каишка новия си енергиен министър.
Повелителят на герберите първо се смя искрено и до насита на дуета Корнезов-Фидосова. Те двамата – професорът по конституционно право и юрисконсулката от Монтана – само дето не си пристанаха, за да дебатират след това консумирането на брака през първата нощ след подписването му, като аналогия за това може ли да има вот на недоверие, след като вече няма нужните подписи.
Малко по-късно герберите „изненадаха” боса си, като решиха да няма дебати, Цецка Цачева закри заседанието, а Борисов остана на трибуната в пленарната зала, за да обясни само и единствено на своите депутати какво има в крития десетина дена доклад на консултанта по проекта за АЕЦ „Белене” HSBC.
Целият този театър щеше да е невъзможен без поредния циркаджилък на Волен Сидеров. Първоначално той видя възможност за брак по сметка с БСП и дари Столетницата с недостигащите й 8 подписа, за да събере минималните 48, необходими за да се инициира вот на недоверие. Ако Тодор Живков или Андрей Луканов можеха да видят от отвъдното жалкото положение на БСП, превърнала се в парламентарна анорексичка и принудена да кокетничи с фашизоиди като Сидеров, сигурно щяха да се завъртят в гробовете си като турбини на атомна електроцентрала.
Всуе, Сидеров изпързаля социалистите. Това, което го направи още по-жалък, е, че той изпълни пируета си под натиска на чужда воля. Колкото и да отричат от ГЕРБ, винаги ще съществува съмнението, че те са му направили „предложение, на което не може да се откаже”: да оттегли подписите на депутатите си, ако не иска да го напуснат още един или двама и така да се разпадне парламентарната група на „Атака”.
От Коалиция за България нямаше да са „трима в една лодка, без да се брои кучето”, ако темата „за” и „против” АЕЦ „Белене“ не се оказа нещо като тайфун, смъкващ маските на останалите парламентарни сили.
ДПС, които иначе са традиционен съюзник на левицата, този път показаха ясно и недвусмислено чии интереси защищават. Както е тръгнало, след 20 години България ще има един или най-много два атомни енергоблока, а Турция – над 20 действащи реактора. Тогава Анкара ще бъде износителят, а София – вносителят на електроенергия.
И още – има вероятност след години зависимостта от руските доставки на природен газ да бъде заменена от зависимост от доставките на синьо гориво през Турция.
Синята коалиция, която се нуждае от чудо, за да влезе в следващия парламент, забрави цялата си досегашна опозиционност и видя в отказа от АЕЦ „Белене” своя победа и защитена кауза. Вероятно следващата им защитена кауза ще е да гласуват за отпадане на мораториума върху проучванията и добива на шистов газ. Тогава „Шеврон” и Вашингтон ще са доволни, а русофобството може да бъде заплатено със скромно присъствие на Костов и компания и в 42-то Народно събрание.
Цялата истина за сагата „Белене” вероятно никога няма да излезе наяве. Защо ли? Има намесени интереси и влияние от страна на велики сили – Русия и САЩ; става дума за много пари; случва се в преломен за отношението към атомната енергетика момент след трагедията в японската АЕЦ „Фукушима”, касае мощни лобита в България, зад които стоят инвестиращите в така наречените възобновяеми енергийни източници. Заради това Борисов и Станишев дълго време ще четат проекта за АЕЦ „Белене” така, както дяволът – Евангелието.
В понеделник на спявката пред своите премиерът размаха извадки от доклада на HSBC (качени часове по-рано и на сайта на МИЕТ) и обясни, че тази централа никога не може да се изплати. Ден по-късно Станишев, Овчаров и Петър Димитров се позоваха на същия доклад, за да протръбят, че за 60 години експлоатация АЕЦ „Белене” би донесла 200 млрд. евро печалба и да обвинят Бойко Борисов и ГЕРБ, че са провалили най-изгодния български проект.
Всъщност енергийната независимост на България е под заплаха не само заради отказа от беленския АЕЦ, а и заради подозренията, че НЕК и „Булгаргаз” нарочно са доведени пред фалит, за да бъдат приватизирани от когото трябва. Той или друг, щели да се опитат да приватизират и ТЕЦ-2 в Марица-Изток, а може би и АЕЦ „Козлодуй”.
На хоризонта – макар и дълбоко под нас – може би има и шистов газ. Интересите около него са също толкова дълбоки. А народът за пореден път може да остане жаден, докато управниците ни продължават да газят в дълбоки, но мътни води.
