Езеро-феномен и героичен манастир в плен на забравата
Езерото Рабиша - кой може да устои
01 Май 2012, Вторник
Северозападна България е известна като един от най-изостаналите икономически региони на Европа.
Автор: Илияна Христова
Но с природните и културни забележителности може да претендира за челното място в класациите. При това не само с тези туристически обекти, за които знаем и сме чели.
В Северозападна България се намират Белоградчишките скали, там са пещерите Магурата, Леденика. Острите върхове на местния Балкан са увлекателни за планинарите. Любителите на историята знаят крепостта Баба Вида, посещават Околчица. Но има и забележителности, които са малко известни. А са уникални с красота, произход, история.
Една от тях е езерото Рабиша. То е най-голямото вътрешно езеро в България и представлява своеобразен природен феномен. Намира се до едноименното село, на около 20 километра южно от град Димово. На ръба е между Дунавската равнина и Предбалкана. Езерото е в ниската част, точно на рид над него е пещерата Магурата. Изходът й завършва на тераса, от която се открива неповторима гледка към равната и чиста като огледало водна повърхност.
Някой е сковал две пейки, за да могат посетителите да се любуват на пейзажа. Но пейките символизират и една глупост – ако в някоя друга държава най-дългата й пещера е разположена непосредствено над езеро, красиво и уникално, то всеки ден там щяха да се изсипват туристически автобуси. Щеше да тече постоянна реклама, местната община и страната щяха да печелят доход. Сега за тези красоти знаят малцина. Инфраструктурата се изчерпва с... пейки.
Някакво влакче е паркирало наоколо. То превозва туристически групи от изхода на пещерата обратно към входа й. Но не работи постоянно.
С работно време „от време на време” е и постройка, приличаща на бар. Това са все свидетелства за това как не може да стопанисваме природното си богатство.
Езерото представлява природна аномалия. Тъй като наблизо има карстови извори, доскоро се е смятало, че и то е с карстов произход. Но след сондажи е установено, че е образувано след тектонични размествания. Земните пластове са формирали котловина, в която се е стекла вода. Оттам идва и уникалността му, че то почти не разполага с водосборен басейн, не се оттича по повърхността, водата не се просмуква и в почвата. Пластовете под него са непропускливи. Това е един непроменящ капапацитета си басейн.
В миналото местните хора са мислели, че под планинските ридове има подземни пещери, пълни с вода. Тази представа е обяснима, тъй като Магурата представлява низ от галерии. Мислели са, че водата в езерото извира, а и се оттича.
Брегът на Рабиша е нисък, по него на тишина и съзерцание са се отдали въдичари. Мястото е изключително удобно и за палатка. От малката площадка при изхода на Магурата се виждат десетките километри селскостопанска земя край езерото. Пред погледа се ширват орни полета, гори. Вода и земя в едно, автентична природа и такава, изменена от човека – прекрасен „материал” за фотографите.
Друга забележителност е Чипровският манастир. За него се знае доста, но посетителите не са много. След като решилите да го посетят се отклонят за Чипровци от главния път София – Видин, ще шофират около 40 минути без да срещнат друг автомобил. Затова и всеки, който се запъти насам, се чувства като откривател на нови земи.
Така е, това е един от най-обезлюдените райони на България.
Добре е да се знае, че Чипровци не е особено гостоприемен град. Хотели почти няма, местата за хранене са две-три. А има какво да се види – музей на Чипровския килим, изключително красив водопад, разбира се и манастира. Той е разположен малко преди града, след отбивка между селата Белимел и Железна.
Чипровската обител е строена през X век, смята се, че градежът е дело на католици. Вярата на западното християнство е била разпространена доста по тези земи в Средновековието. Предполага се, че е пренесена от саксонци-рудари.
Чипровският манастир е защитавал българите от нашествия на маджари и татари, а по-късно и на османлии. Разрушаван и възстановяван е цели шест пъти по време на турското робство.
Най-големи са пораженията по него, нанесени след Чипровското въстание през 1688 г., когато са погубени реликви и богатата библиотека от славянски и български книги. През юли 1876 година в близост до него пък се сражават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.
В манастира има църква, монашеска обител, малко гробище. Построена е и триетажна кула с костница, в която се съхраняват тленните останки на участниците в Чипровското въстание, а също и на монаси, загинали в Освобождението.
Струва си да видите всичко това, защото този край, изостанал и обезлюден днес, някога е бил едно от най-будните средища на българщината.
Пейзажите по целия път към тези два, незаслужено забравени туристически обекта, са чудни. Така и е необяснимо защо Рабиша и Чипровският манастир – едно ъгълче от родината, досами границата ни със Сърбия, не попадат в проспектите на туроператорите.
