Ех, че хубаво се живее в днешно време в България! Аз изобщо не разбирам защо голяма част от нашенци реват на пълно работно време, седем дни в седмицата, че сме много зле и е страшна криза.
Доколкото знам, който се намира в немотия, но иначе го дава горд и вярващ в себе си, не спира да работи, докато не се измъкне от положението. Сложете ръка на сърце, безметежно-лежерно от поредната четворка почивни дни и кажете честно къде по нашата географска ширина виждате някой да се счупва от бачкане? След три седмици на къртовско отбиване на номера, от 9 до 5, с час по обяд, следват нови, животоспасяващи четири дни на славно празнуване.
Ако се вгледате в календара, няма как да не установите, че серийките от айляшко безметежие, всъщност, са прекъснати от три или четири седмици. Направих си този експеримент с миналогодишния и открих, че най-сериозният работен период без прекъсване е бил един месец. В такъв случай, не е ли някак нагло да обясняваме, че ние сме си ОК, но ей го на, поредният заговор за убиване на България е в ход: засипаха ни със Свети Валентиновци, Коледи, които преди 10 ноември 1989 беше забранено да се празнуват и нацията се омързеливи.
Най-силен тон за всеобщия лешперлък дава управлението на България, без значение от какъв цвят и партия. Както и предните, които също уйдисваха дните два по два, та да не се измъчи от зор българинът, така и тези го правят. С тази разлика, че в днешно време се обяснява Кой Точно Дава почивните дни, да не би някой да забрави и после да не Му е благодарен. Затова ми е чудно как социолози продължават да си задават въпроса защо Той продължава да е най-популярният. Защото дава това, което всички мечтаят – ленив мързел, за който никой няма да ги обвини. Системата работи безотказно от времето на социализма – държавата така каза – Почивка.
Още по-любопитни са ми сравненията със Западна Европа, които пълнят многоводно вечерните новинарски емисии преди всяка радостна поредичка от почивни дни. Най-често нахакан репортер или репортерка, които вместо „л” произнасят странния звук „уъ”, ухилено обясняват, че ето на, шенгенските европейци, към които с насълзени очи гледаме от вече кое време, също имат големи почивки за Коледа и Великден!
Обаче никой не казва през останалото време на годината как и колко почиват, направете си този труд да проверите, ще останете силно изненадан. Как западняците почиват най-вече около тези празници, понеже са християни с истинска вяра и почит и честват именно тях. И деня си на национална независимост, разбира се, както навсякъде по нормалния свят.
Беше към средата на 80- те години. Баща ми, международен шофьор, замина натоварен за „ГФР- то” (някогашната Германска федерална република, тази под съветско владичество се наричаше „Демократична”). Знаехме, че няма да успее да се върне за Нова година и ще я отбележим без него и затова бяхме силно шокирани, когато на 31 декември той позвъни на вратата с кръвясали от бясното каране очи, но ухилен до ушите от радост, че ще бъде на празника заедно с нас.
Той заспа доста преди да удари дванайстият час, но когато се събуди, разказа че било много гадно, тез германци наредили една дузина почивни дни и тъй както досега си ги знаел да бачкат, бил шокиран да ги види как почиват – отказвали да го разтоварят и го поканили да кара празника с тях.
Нашият, обаче, истинско българче, намерил трима или четирима гастарбайтери-сърби, на които бутнал по някоя и друга марка, 2-3 пакета цигари, бурканче кафе и шоколади. Момците отворили халето, дал със заден на рампата и като едни нинджи, за нула време, пред облещения му поглед, опразнили ремаркето.
Понеже, ако някой ги видел, щели да отнесат яка глоба и уволнение. На предположението на майка ми, че „тез германци чак толкоз, пък, да преиграват”, татко полусънено смотолеви нещо от сорта на „хич не преиграват те, много са си добре, хората, ние, дето сме все големи тарикати, точно когат трябва да се почива, тогава скачаме, да ни видят, че сме много работни”.
Е, днес вече няма и нужда от фалшивото тупане в гърдите за прочутото българско трудолюбие, всички са почти уверени, че то, ако не е било мит, много успешно е било изтрито от нашия мозъчен чип. Сега са важни празниците, пък на усилията майната им, ние на Европа разчитаме, не на себе си.
Радостно е, прочее, че когато се заредят такива айляшки четворки, на третия ден обикновено се вижда, че частниците отварят. Магазини, работилници, фабрики (където все още по някакво чудо има останали). Е, ще кажете, кой почива по толкова много, тогава?
Как кой? Най-работещите. Най-уморените. Данъчни, бирници, съдии-изпълнители... На тях таз държава се уповава напоследък. Затуй на тях толкова „свободно” им се дава.
Като бонусите, забравихте ли?
Страхотна и много истинска статия! Поздравления! Дано повече хора я видят! Крайно време е да се отърсим от илюзиите, които сами си създаваме, и да спрем да се самоизлъгваме, че сме по-по -най. И най-вече да работим!
