Превръщат живота ни в нелепа бурлеска

Автор: Стефан Солаков

Видяхме го в съвсем друга светлина.
Завърнал се от Азербайджан, премиерът Борисов рязко смени оптимизма, който го тресеше през последните седмици, и с почти хленчещ глас ни съобщи, че смелите планове за завоюване на кавказките енергоизточници са нищо повече от сладки сънища, натрапени от некадърните му съветници.

„Всичко остава в сферата на политическата пропаганда“, призна бате Бойко, който очевидно не ползва достоверните източници на информация, които му предлагат телевизия СКАТ и вестник „Десант“. Ако поне с едно око беше проследил серията коментари и анализи на патриотичните медии, отдавна щеше да е наясно, че „Набуко“ е романтична измислица за политически наивници от неговия ранг.

Когато насила те водят на театрални и оперни спектакли, едва ли остава време да вникнеш и анализираш видяното. Ако си беше направил труда да хвърли, макар и бегъл, поглед на либретото на операта „Набуко“, нашият интелигентен премиер щеше да научи доста интересни неща. Защото, освен музикално произведение, „Набуко“ е и кодифициран призив за промяна на политическото статукво в Близкия изток в полза на „онеправданата“ до онзи исторически момент еврейска общност.

Изтласкването на мюсюлманите от богатите петролни полета е отколешна мечта не само на големите световни империи, но и на днешните „либерални“ глобалисти. Държавата Израел, която бе замислена като бойното острие на операция „Арабски петрол“, дълги години играеше по свирката на своите американски и западноевропейски ментори. Днес обаче Тел Авив е с пораснало самочувствие и води собствена политика в Близкия изток.

Проектът „Набуко“ очевидно не отговаря на неговите интереси, защото помага на ислямския свят да диктува условия в сложната геополитическа игра със западните държави.
Още при самото му раждане беше ясно, че е заченат в лабораториите на застаряващи стратези, отдавна изхвърлени от коридорите на реалната власт.
Липсата на достоверна информация за развитието на световните процеси е най-важният дефект на сегашното българско правителство.

Целенасочените удари срещу специалните служби на практика лишиха кабинета на Борисов от очите, ушите и мозъка на националната ни сигурност. 22 години след разбиването на така нареченото тоталитарно разузнаване, днес сме в още по-окаяно състояние по отношение на тази бързо развиваща се в съвременния свят интелектуална област.

За печалната равносметка допринасят и усилията на нашите нови западни „партньори“, които съвсем съзнателно пречат за възстановяването на българската разузнавателна общност и за реанимирането на ефективната й дейност за защита на държавните интереси.

Смешно, дори направо гнусно е, когато българският министър-председател заявява на всеослушание, че възнамерява да се моли на турския премиер Ердоган да го открехне каква позиция да заеме София спрямо сложните междудържавни комбинации по въпросите на енергийните доставки.

Още по-унизително бе признанието, че азерският колега на господин Борисов буквално се е подиграл на желанието му да научи нещо повече за намеренията на Баку в тази област. „Нямам идея, вие по-добре знаете“, отвърнал Артур Расизаде на упоритото желание на господин Борисов, нашият Язон, да се добере до повече информация относно кавказкото „Златно руно“.

За да го успокоят и забаламосат относно явното нежелание да споделят със София енергийните си тайни, азерските ръководители му заговорили за Лили Иванова и го развели из новата зала, където ще се състои финалният спектакъл на „Евровизия 2012“.

Очевидно тяхното разузнаване е далеч по-ефективно от нашето, защото слабостта на бате Бойко към големите зали и певачките е била правилно разчетена. За в бъдеще препоръчваме във всяка една правителствена делегация, пътуваща към Ориента, задължително да бъдат включвани Софи Маринова и Азис, като най-автентични представители на българските стремежи за възраждане на анадолското ни самосъзнание.

Големият приятел на Бойко Борисов Силвио Берлускони наскоро заяви, че обвиненията в разгул и секс оргии, които го заливат всекидневно, са доста преувеличени и неоснователни.
„Не става въпрос за разврат, а за бурлеска“, уверява ни палавият Силвио, когато унизително си спомня за кръшните момичета от премиерския си харем. Дума не обелва обаче срещу твърденията на италианското правосъдие, че е плащал сериозни суми на сицилианската мафия, за да си осигури нейната защита и покровителство. Разказвам този епизод неслучайно – животът на нашия премиер се движи по същата спирала.

Вярно, липсват бурните секс купони на Берлускони, но всичко останало си е една истинска бурлеска „а ла булгара“. За съжаление в нея участва и целокупният български народ, принуден да мизерства заради некадърните си правителства. На всичко отгоре го карат и да ръкопляска на бездарните им политически скечове, предназначени да отвличат вниманието от най-наболелите проблеми на обществото.

Услужливи клакьори в лицето на придворната на Негово премиерско величество камарила плюс безгръбначните медии, упорито ни внушават, че всичко е наред, а животът ни е само един забавен театър, където се разиграва безкрайната бурлеска на днешната българска политика.

Известно е обаче, че и най-успешната пиеса стига до логичния си край, завесата се спуска и актьорите слизат от сцената. За да ги посрещнат с овации или пък да ги замерят с яйца и домати. Изборът е наш, стига да намерим в празните си джобове с какво да купим продуктите, необходими за да „приветстваме“ управляващите ни комици.

Тогава и бурлеската, наречена „Властта на Борисов“, може да надхвърли по популярност дори и операта „Набуко“, създадена от гениалния сънародник на Берлускони Джузепе Верди.



В категории: Коментари , Горещи новини