Рецерватът "Царичина" - между омайничето и старите воденици
Част от Тетевенския дял на Стара планина – поглед от връх Вежен
08 Май 2012, Вторник
Приказната местност пази легенда за чудодейно излекуваната дъщеря на цар Иван Асен ІІ
Автор: Пламен Николов
Ранна пролет е, но в полите на Балкана все още се чувства полъхът на зимата. Пътят за Тетевен криволичи край бурно шумящата, придошла от започналото снеготопене река Вит. На запад е връх Камен лисец (1073 м). В далечината се забелязва и Гложенският манастир. Светата обител е строена през ХІІІ век. Наблизо е и Съевата дупка. На изток се простират възвишенията на Васильовския дял на Стара планина.
Спираме за кратка почивка в Тетевен. От центъра на градчето се разкрива изглед към Янков връх (1215 м) и рида Патрахилица с връх Петрахиля, наричан още и Слънчев камък (1172 м).
Пътят ни продължава към Рибарица. Тук традициите са още живи – старите воденици продължават да мелят брашно, валявиците валят чудните със своята пъстрота рибаришки черги.
Туристите тук са изкушени да опитат неповторимото сладко от горски плодове и прочутото балканско саламурено сирене, па да вдигнат наздравица с рибаришка сливова ракия.
Пъплим нагоре по планински асфалтов път. Зимата още не си е тръгнала от тия места. Наскоро лавина е затрупала тази част от пътя и се оказва невъзможно да продължим с буса през образувалата се двуметрова пряспа. От тук нататък сме пеша.
Нагласяме раниците, поставяме гетите, хващаме здраво щеките и поемаме нагоре. Началната ни кота е 750 м надморска височина, а трябва да стигнем 1650 м.
Температурата на въздуха е 15 градуса, въпреки все още неотстъпилия от планинските склонове сняг. В началото на прехода той ни се струва като приятна пролетна разходка в гората. Наслаждаваме се на чистия планински въздух, тишината на вековната гора и ромона на устремно спускащата се надолу река, набрала мощ от топящия се сняг.
След час стигаме началото на тясната пътека, която през зимата е единственият начин да се стигне до хижа Вежен и едноименния връх. Приятната разходка е до тук. Пътеката е много стръмна и за нас, по-неопитните, е истинско изпитание. Освен с трудния терен се налага да се борим и с дълбокия около метър сняг, в който често затъваме.
Трудно бихме се справили без помощта на опитните планинари от клуба по пешеходен туризъм към Туристическо дружество „Трапезица” – Велико Търново. Те ни напътстват как да вървим, за да пестим силите си, как да избегнем затъването в снега, показват ни какво означава серпентинното слизане по заснежени терени.
Често спираме за почивка. И съчетаваме минутите за отдих със съзерцание на изваяните като в зимна приказка заснежени склонове на Балкана.
Усилията си струват. Една след друга пред нас се разкриват панорамни гледки към покритите с бяла пелена върхове Булованя (2043 м), Тетевенска баба (2070 м), Малки братанишки уши (1750 м), Голяма Братаница (2000 м). Преходът по стръмната пътека продължава 4 часа. В крайна сметка свикнали с препятствията се отдаваме на суровото очарование на зимната планина. В унисон с пейзажа наоколо песнопоец от групата извисява глас и подхваща „Се навали Шар планина”.
Най-после стигаме до широка поляна. Пред нас блесва исполинското тяло на връх Вежен, а под него се е сгушила хижата – крайна точка на днешния преход. Там ни очакват с горещ чай от горски билки. Сгряваме се, изсушаваме прогизналите от снега дрехи и сядаме около масата. Време е за хапване, наздравици и сладка раздумка с планинарски истории и местни легенди.
По време на прехода ни е впечатлила издръжливостта на 68-годишния бай Кольо. Разбираме, че тя не е случайна – възрастният човек е покорил Монблан и върхове в Кавказ. Не ползва щека, а откършена в гората тояга, върху която ще издълбае името на поредния изкачен връх. Досега е събрал около 100 такива.
Научаваме и легенда за името на резервата „Царичина” – така се нарича тази част от националния парк „Централен Балкан”. Легендата е за Тамара – дъщеря на цар Иван Асен ІІ. Тя страдала от коварна болест и дошла по тия места да се лекува. Помогнала й лековитата сила на билето омайниче. Местните го наричат царичина, за да се помни чудодейно излекуваната царска дъщеря.
На следващия ден продължаваме към връх Вежен. Минаваме през борова гора и стигаме до скалните откоси под върха. Те са заледени и преодоляването им без „котки” е невъзможно. От тук се открива гледка към долината и съседните била. Нагоре мъглата е обгърнала върха, чува се само свистенето на вятъра, който набива прашинки сняг в лицата.
Със зимната планина шега не бива. Време е по-неопитните да се откажат. Към третия по височина връх в Стара планина (Вежен е висок 2198 м) продължават само четирима – най-подготвените. Изчакваме ги в хижата и поемаме обратно по добре познатия път към Рибарица. Заричаме се да се върнем, за да изкачим връх Вежен – този път всички, и да видим още от прелестите на Тетевенския дял на Стара планина.
