За да разберете това, е препоръчително да сте гледали филма. Но не е задължително
Автор: Веселин Максимов
Помните ли онази сцена от първа серия на „Матрицата”, в която Морфей дава на Нео избор – червеното или синьото хапче. За несведущите: след синьото „събуждаш се пак в леглото си и вярваш в каквото поискаш”. След червеното „оставаш в страната на чудесата и те очаква познанието”. Така главният герой научава ужасяващата истина, че всъщност човешките същества са във вечен сън, не живеят истински живот, те са нещо като добре развити ембриони, заключени в стройни гроздове от черупки и с енергията си захранват системата, измислена от наглите машини.
Харесах този филм още тогава, точно 10 години след събитията у нас, които вече се чудя дали да наричаме „демократични промени” или само „промени”. През 1999 година, съгласете се, все още хората имаха някаква (макар и малко останала) вяра. Седяхме с близки приятели, смаяни от видяното на киноекрана и разсъждавахме, че точно тук, у нас е била истинската Матрица. И не беше нужно да изпадаме в нездрави фантазии, за да си представим ужасния контрол и ужасното откритие, че не живееш така, както си искал и могъл, а начертано, наложено и утвърдено от системата на тоталитарната комунистическа държава.
Радвахме се, че преди десет години бяхме избрали червеното хапче и сега вървим по ужасно трудния път на истината и ни предстои да видим реално колко е дълбока заешката дупка в страната на чудесата. Вече се бяха сменили 4-5 правителства, по цветове точно като червеното и синьото хапче от филма и всяко от тях обясняваше, че ни предстои още път да извървим и трябва да се запасим с вяра, че все някога животът ще бъде хубав и ние вървим точно натам, откачили сме се от Матрицата и сега е реалността, която толкова много сме сънували.
После малко по малко взехме да се сещаме, че това „ще бъде животът по-хубав от песен” сме го чели като ученици, написано от човек, съществувал още преди матрицата, от която се бяхме откопчали преди десетина години! Като някакво дежа вю блесна в колективния ни ум. „Дежа вю се получава, когато променят Матрицата”, мрачно процежда водачът на бунтовниците Морфей, след което започва една от най-кървавите сцени във филма, в която избиват почти всички от неговия екипаж. Т
огава се зачудихме дали има грешка или без майтап някой жестоко ни се подиграва, не сме излизали отникъде, а след някаква кратка еуфория, сме набутани в нова матрица. Също толкова противна и гадна, като предишната. И от която със сигурност няма да оцелеем, както тези от филма.
„Който трупа знания, трупа печал”, е писано в Светата книга. „Който взима червеното хапче, е съден на мъки, но накрая ще познае истината”, вярвахме ние. Но с течение на времето тази увереност взе все повече и повече да изветрява. Защото стана ясно, че агентите Смит (най-зловещият образ в гореспоменатата кинолента) в днешното ни съществуване са същите онези агенти, от предишното.
Онези, от организациите с главни букви – ДС, КГБ, УБО. Днес премут(р)ирали в НСО, НСС и други подобни. А някои от тях са напуснали тези дружества и доволно и охолно съществуват, благодарение на силата, натрупана, докато са били част от тях. И вече май почти всички от нас изгубиха вярата в червеното хапче. И в синьото, което на няколко пъти се обявяваше за единственото спасение от слепотата на Матрицата, сякаш не знаехме от филма, че това означава дълбок сън във всякакъв вид кома.
Ако създателите му братя Уашовски бяха наминали към България и бяха се позапознали с нашето житие-битие, щяха да умрат от радост, че тяхното творение е толкова въздействащо, че е вдъхновило прилагането на научнофантастичния им филм в цяла една страна от континента Европа. Щяха да видят как и тук архитектите на Матрицата се сменят напълно, без това да има никакви последствия върху нейния режим на действие.
И всички хапчета – червени, сини, жълти, кафяви, небесни и черно-бели, водят до едно и също: вечен сън за мозъка и постоянни обещания за истински живот. Дори нещо повече – у нас Матрицата така яко е еволюирала, че дори не е нужно агентите Смит да я охраняват. Усилията за нейната цялост вече са дълбоко закодирани в гроздовете от спящи ембриони и те не изпитват никаква потребност нито да мислят, нито да чувстват, а най-малко пък да решат, че сами могат да поискат и да действат, за да направят нещо за достойно съществуване.
Всеки, който се осмели да пусне програма-вирус, за да противоречи по какъвто и да било начин на идеите на съвременната българска Матрица от най-нов тип, бива осмиван и оплют от масовото (без)съзнание, като „хахо”, „откачен”, „шовинист”, „фашист”, „излишен патриот” или „непризнаващ европейските ценности”.
Докато нашумялата кинотрилогия на двамата братя американци беше докарана до някаква, що-годе приемлива идея за достойнство на истинските човешки същества пред гнета на зловещите машини, които управляват, родната българска Матрица ще живее вовеки веков.
Защото ембрионите, чиято кръв не е спирала да смуче, нямат нищо против нея.
