Покварата на Римската империя обхваща и нашата държава

Автор: Стефан Солаков

Странни птици кръжат в политическото пространство на България. Напоследък тяхното поведение започна да притеснява дори и хората, които навремето храбро отвориха кафеза и ги пуснаха да се реят свободно над българското население, чието неутолимо любопитство позволява на живописните пернати да се изживяват като „първи цигулки“ в голямото национално соло, наречено „Криворазбраната политика“.

Наскоро шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев заяви, че положението става неудържимо и предложи задължителен тест за психическо здраве на депутатите в Народното събрание.

Незнайно защо пропусна да окаже подобна чест и на управляващите министри, начело с легендарния премиер Борисов, чиито безкрайни спектакли също не ги освобождават от съмнението, че често пресичат бариерата на нормалния разум.
Професор  Иван Козовски, обявен за „Медик на 2000 г.“ и бивш депутат в 39-ото Народно събрание, заяви в интервю за столичен вестник, че след националния слугинаж пред САЩ най-силно го притеснява масовия хомосексуализъм сред управляващия елит на България.

Според него този невиждан досега поход на „меките китки“ е изключително опасен за националната политика. Тяхната
зависимост от сексуалната им ориентация често пъти ги тласка към недопустими компромиси и съдбоносни решения, застрашаващи съдбата и сигурността на останалото население.
Римската империя е загинала главно заради разгула на „обратните“, твърди авторитетният професор и подобно на Красимир Велчев препоръчва строг контрол върху политиците по отношение и на т. нар. „тънка част“.

На пръв поглед и двете предложения – на политика Велчев и на медика Козовски – могат да се окачествят като дискриминация, ако се съпоставят с купищата международни конвенции за човешките права и свободи. От друга страна българският народ е в пълното си право да знае какви хора не само го управляват, но и чертаят бъдещето на неговите деца за десетилетия напред.
Ето защо нашето журналистическо внимание трябва да следи изкъсо фриволното поведение на „бащите на нацията“ и да съобщава на българските граждани за всеки тревожен симптом в тяхното духовно подсъзнание.

В предишен коментар в нашия вестник посочих личното си притеснение от поведението на държавния глава Росен Плевнелиев.
Странните му монолози за дългите и пусти коридори на Президентството, за затворените врати и за духовете от миналото, обитаващи тази крепост на властта, навяват основателни съмнения относно психичното здраве на ВИП номер едно в България. Още преди президентските избори не някой друг, а съпругата на господин Плевнелиев отправи кодиран сигнал към нацията относно неподходящия човек, който може да оглави държавата.

Не й повярваха, сметнаха нейното послание за екстравагантна проява на „отчаяна съпруга“. Да, ама не. Последвалите изпълнения на Роско Боско все по-уверено ни водят до убеждението, че обитателят на „Дондуков“ 2 е персона, опасна за националната сигурност.
Нека само припомним кратки епизоди от неговата проактивност в последно време и най-вече „топлата“ му връзка с мистър Уорлик, амбасадор на Вашингтон и не по-малко странна птица от господин президента.

Тяхната тайнствена визита в Афганистан и последвалата съвместна рекламна кампания на американски автомобили пред вратите на Президентството в София бяха коментирани като скандал не само от политическите анализатори, но привлякоха и критичните погледи на специалистите по международно право и дипломатически протокол.

Някои „по-жълти“ наблюдатели забелязаха непривичното
отсъствие на съпружеско рамо до веселите момчета на българо-американската дружба. Тяхното задушевно мъжко сближаване достигна своята кулминация със започналата визита в САЩ, където преди няколко дни лично президентът Обама подкрепи интимните връзки и браковете между еднополови партньори.

Остава ни да гадаем дали двойката Плевнелиев-Уорлик ще напише една по-особена страница в историята на българо-американските дипломатически и междудържавни отношения.
Следата, посочена от проф. Козовски, неминуемо ни води и до едно изказване на друга знакова личност от българския политически фолклор. Лидерът на БСП Сергей Станишев наскоро заяви, че неговата партия не се е венчала с ДПС и поне засега не мисли за коалиция с Доган.

Съпружеските препратки на бате Серго, вероломно обвинен преди време от Волен Сидеров, че е активен член на  „нежното мъжко братство“, съвсем не изключва тайните сладострастни чувства между левицата и анадолските мъжеловци на Ахмед бей. Очевидното влечение на Станишев към Ориента пролича и от доста подозрителното му изявление, че Европа трябва да подкрепи изграждането на нов световен ислямизъм.

Очевидно са били прави разузнавачите на турския премиер Ердоган, които преди 6 години докладваха в Анкара, че тогавашният министър-председател на България има особен поглед и симпатии към сладкия живот и разнопосочните контакти в харемите на Османската империя.

Когато попитах наскоро видния психиатър и журналист д-р Илия Илиев какво се крие зад тайнствените лутания на президента из дългите коридори на властта и на особената мъжка дружба, той посочи няколко жокера за решаване на тези психически загадки.
Главният от тях е неизбежното ментално раздвояване на хората, поставени неочаквано, дори и за тях, на високи постове в държавата.

Неизпитаното до този момент чувство за рязко извисяване над останалите хора от довчерашното им обкръжение често пъти води до тежки последици особено за по-нестабилните в психическо отношение индивиди.

Като типичен пример беше посочено и едно доста симптоматично изявление на образователния министър Сергей Игнатов. Запитан дали ще отстъпи пред натиска на Анкара за създаването на турски университет у нас и за премахване на „турското робство“ от българските учебници, видният египтолог и боксьор заяви, че ще наблюдава обстановката от птичи поглед!

Игнатов не е единственият министър в кабинета на Борисов, който сънува „Птиците на Хичкок“ от едноименния филм на ужасите. В подсъзнанието на неговия земеделски колега „Майстор Миро“ тези кошмари се въплътяват в салам, сирене, пити кашкавал и други стоки-ментета, които неговото ведомство ловко облича с модната дрешка, наречена „държавен стандарт“.

Да не пропуснем и великия жрец на културата, надгробния каменоделец Вежди, чиято основна цел на министерския му мандат е да обзаведе френския Лувър с ръкописите на турските султани, а в България – Дунавския вилает на Османската империя, да построи величествен музей, посветен на вожда и учителя Бойко Борисов.

Споменатият филм „Птиците“ на Хичкок е подходяща емблема за шизофренното състояние на политическия живот у нас. Докато пиша тези редове, над нас профучават с бръснещ полет цели ята от крилатата фауна, кръжаща над подстъпите към властта.
Опереното петле Мартин Димитров пикира безпомощно около мрачния и проскубан кондор Иван Костов, вицепрезидентската сврака на Плевнелиев грачи зловещо срещу телевизия СКАТ и в същото време възвеличава един бивш футболист и настоящ простак „хонорис кауза“, като го обявява за изтъкнат български държавник.

Хигиената в този политически волариум е под всякаква критика и плаче за голямата народна метла, която наистина да почисти България, но не „за един ден“, а завинаги!



В категории: Коментари , Горещи новини