Бутка, кустюм и площат


Бутка, кустюм и площат
26 Май 2012, Събота


Пиар да се наричам, първа радост е за мене

Автор: Веселин Максимов

Точно ден след най-хубавия български празник, да споменем една модерна професия, пряко свързана с изтезаването на родния език: „Връзки с обществеността”, която освен мен и още няколко умопомрачени, всички други наричат „пиар”. Както в началото на новото хилядолетие изведнъж стана модерно всеки да говори под път и над път за „Ай Ти специалист”, така в наши дни най-престижно е да си именно „пи ар”.

На държавно предприятие, на частно, на каквато и да било власт, министерство, кметство, крива паланка, на мармалададжийница за производство на чалга, няма значение. Кажеш ли, че си един от хилядите именни и безименни бойци на пиарския фронт, отношението към теб рязко нараства, клонейки към благородна, а в повечето случаи дори и черна завист.

В учебниците терминът се превежда именно като „връзки с обществеността”, което предполага, че някой върши нещо, а съответният спец го свързва с обществеността, за да научи тя какво е насвършено, та „бравос” да каже и да насочи към него кой каквото има – я парични маси, я избирателни бюлетини, я обикновено гражданско възхищение.

У нас, както обикновено, почти нищо не се върши, но това изобщо не пречи на „пиар спецовете” да бият камбаните денонощно, взимайки пример от най-видните глашатаи – тези на държавната власт. Поради важността на всички процеси в управлението, пресцентровете на републиканското и местното управление работят със скорост 14 съобщения в минута.

Явно поучили се от признатата грешка на предишния премиер – „Ние всъщност, направихме много неща, но не разказахме на хората за това”.
Затова водени от девиза „Ако за нещо не се е чуло, значи то не съществува”, неуморната армия съобщители за Неговите дела и тези на хората Му по места самоотвержено довеждат до знанието на ошашавения гражданин какво се случва минута по минута за тяхното добро, светло, сито и охолно бъдеще.

Патосът в морето от съобщения е забавен и интересен за журналистите и тяхната публика на възраст малко над 20 години.
Но за техните по-възрастни колеги и майки и бащи е скъп спомен за времената на „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Земеделско знаме” и „Кооперативно село”, които бяха съставени изцяло от първи копки, резнати лентички и бумтящи багери на строителните площадки на изгрелия социализъм.

Ето това е приемственост – работата от едно време не сме прихванали, но безспирното хвалене – изтънко. А представете си, едновремешните писачи на такива редове дори не са и знаели, че са „пиари”!

Колеги все още с умиление си спомнят за пламенното съобщение от пресцентъра на управляващата партия как депутат от нея дал пари на няколко деца от социален дом, за да си купят „кустюми” и на абитуриентската си вечер да се чувстват като всички останали.
Горепосочените кустюми бяха споменати няколко пъти в повествованието, което напълно изключваше възможността за досадна печатна грешка от бързане.

Между другото, стажантка в редакцията, която се ориентира също към пиарския фронт на властта, съм виждал да изписва „бутка”. За вестници, да! Е, чели сме  и за успешен кмет, поздравен на градския „площат”, но да не кажете, че съм прекалено злобен...

Не си мисли, читателю, че вдъхновените хвалители на властта са най-тежкият случай в този занаят. Гилдията на людете, осигуряващи гласност, е пъстра, весела и най-разнообразна.
Като казах „весела”, имах предвид тези, които дават връзка на широката общественост с хората на шоу-бизнеса у нас, там работата също е много сериозна.

Поради рязкото несъответствие между огромната численост на желаещите да си вадят хляба с шоубизнес и тези, които са преки потребители и на шоуто, и на бизнеса им, на ринга на тамошния пиар е направо страшно!

Такива сензации като „Къпина смени стила – става майка”, „Гуца е новата любов на Тото Тинев” са направо смешни пред най-новите заглавия-тупалки от сорта на „Муца взриви Румъния – показа зърно”. Хак да им е на задръстените северни комшии, дето през крив макарон не са виждали женско зърно, тъпанари!
Има една особена формация съвременни пиари, които лично аз наричам „пиари на каквото и да е”.

Те най-често са агенции, брутално взимащи хляба на всеки по-малък от тях, който се опитва да го вади точно в тази област на човешката суета. Те възхваляват всичко – от магазини за продажба на гащи, през гимназии с изявени хуманитарни и аналитични профили, та до чистак нови молове.
Техните съобщения, пленяващи ума и сърцето, са дълги дор три лакътя и стилът им най-често може да бъде определен като „пространствено есе с елемент на позитивно или негативно разсъждение”.

В зависимост от случая, дали хвалят своя клиент или плюят конкуренцията.

Освен душевните терзания на пиарите на каквото и да било, представени на площ от три спални чаршафа, техните творби се отличават и със заглавия, задължително изписани с главни букви.
В зависимост от моментното вдъхновение на пишещия, определени думи се подчертават, изписват се с шрифт „болд” или с цвят, различен от мастиления черен, най-често кървавочервен или нежнорозов.

Най-честият трик, който съвременните български пиари използват за привличане на масовост на своите събития е уверението, че там ще присъстват ако не голяма част от най-важните хора в България, то тези, почти канонизирани за светци – Премиерът, министърът на вътрешните Му работи, министърът на културата Му или други Негови министри, в зависимост от съответния обект, който ще се открива.

Е, понякога се случва пиар да прояви втрещяващо наличие на здрав разум и да предупреди с половин уста „Колеги, министър еди-кой-си няма да присъства утре, понеже е възпрепятстван”.
Това, обаче, става много късно вечер, когато в редакциите задачите са отдавна разпределени и репортерът на следващия ден псува безсмислената случка, която трябва да отразява.
Ако смятате да насърчите вашите деца да се занимават с пиарстване, направете го! Не е тежка работа, не се върти лопата. Седят си кротко, бъркат си в носа и пишат.
Бутка, кустюм, площат, такива неща...



В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки