Точно ден след най-хубавия български празник, да споменем една модерна професия, пряко свързана с изтезаването на родния език: „Връзки с обществеността”, която освен мен и още няколко умопомрачени, всички други наричат „пиар”. Както в началото на новото хилядолетие изведнъж стана модерно всеки да говори под път и над път за „Ай Ти специалист”, така в наши дни най-престижно е да си именно „пи ар”.
На държавно предприятие, на частно, на каквато и да било власт, министерство, кметство, крива паланка, на мармалададжийница за производство на чалга, няма значение. Кажеш ли, че си един от хилядите именни и безименни бойци на пиарския фронт, отношението към теб рязко нараства, клонейки към благородна, а в повечето случаи дори и черна завист.
В учебниците терминът се превежда именно като „връзки с обществеността”, което предполага, че някой върши нещо, а съответният спец го свързва с обществеността, за да научи тя какво е насвършено, та „бравос” да каже и да насочи към него кой каквото има – я парични маси, я избирателни бюлетини, я обикновено гражданско възхищение.
У нас, както обикновено, почти нищо не се върши, но това изобщо не пречи на „пиар спецовете” да бият камбаните денонощно, взимайки пример от най-видните глашатаи – тези на държавната власт. Поради важността на всички процеси в управлението, пресцентровете на републиканското и местното управление работят със скорост 14 съобщения в минута.
Явно поучили се от признатата грешка на предишния премиер – „Ние всъщност, направихме много неща, но не разказахме на хората за това”.
Затова водени от девиза „Ако за нещо не се е чуло, значи то не съществува”, неуморната армия съобщители за Неговите дела и тези на хората Му по места самоотвержено довеждат до знанието на ошашавения гражданин какво се случва минута по минута за тяхното добро, светло, сито и охолно бъдеще.
Патосът в морето от съобщения е забавен и интересен за журналистите и тяхната публика на възраст малко над 20 години.
Но за техните по-възрастни колеги и майки и бащи е скъп спомен за времената на „Народна младеж”, „Работническо дело”, „Земеделско знаме” и „Кооперативно село”, които бяха съставени изцяло от първи копки, резнати лентички и бумтящи багери на строителните площадки на изгрелия социализъм.
Ето това е приемственост – работата от едно време не сме прихванали, но безспирното хвалене – изтънко. А представете си, едновремешните писачи на такива редове дори не са и знаели, че са „пиари”!
Колеги все още с умиление си спомнят за пламенното съобщение от пресцентъра на управляващата партия как депутат от нея дал пари на няколко деца от социален дом, за да си купят „кустюми” и на абитуриентската си вечер да се чувстват като всички останали.
Горепосочените кустюми бяха споменати няколко пъти в повествованието, което напълно изключваше възможността за досадна печатна грешка от бързане.
Между другото, стажантка в редакцията, която се ориентира също към пиарския фронт на властта, съм виждал да изписва „бутка”. За вестници, да! Е, чели сме и за успешен кмет, поздравен на градския „площат”, но да не кажете, че съм прекалено злобен...
Не си мисли, читателю, че вдъхновените хвалители на властта са най-тежкият случай в този занаят. Гилдията на людете, осигуряващи гласност, е пъстра, весела и най-разнообразна.
Като казах „весела”, имах предвид тези, които дават връзка на широката общественост с хората на шоу-бизнеса у нас, там работата също е много сериозна.
Поради рязкото несъответствие между огромната численост на желаещите да си вадят хляба с шоубизнес и тези, които са преки потребители и на шоуто, и на бизнеса им, на ринга на тамошния пиар е направо страшно!
Такива сензации като „Къпина смени стила – става майка”, „Гуца е новата любов на Тото Тинев” са направо смешни пред най-новите заглавия-тупалки от сорта на „Муца взриви Румъния – показа зърно”. Хак да им е на задръстените северни комшии, дето през крив макарон не са виждали женско зърно, тъпанари!
Има една особена формация съвременни пиари, които лично аз наричам „пиари на каквото и да е”.
Те най-често са агенции, брутално взимащи хляба на всеки по-малък от тях, който се опитва да го вади точно в тази област на човешката суета. Те възхваляват всичко – от магазини за продажба на гащи, през гимназии с изявени хуманитарни и аналитични профили, та до чистак нови молове.
Техните съобщения, пленяващи ума и сърцето, са дълги дор три лакътя и стилът им най-често може да бъде определен като „пространствено есе с елемент на позитивно или негативно разсъждение”.
В зависимост от случая, дали хвалят своя клиент или плюят конкуренцията.
Освен душевните терзания на пиарите на каквото и да било, представени на площ от три спални чаршафа, техните творби се отличават и със заглавия, задължително изписани с главни букви.
В зависимост от моментното вдъхновение на пишещия, определени думи се подчертават, изписват се с шрифт „болд” или с цвят, различен от мастиления черен, най-често кървавочервен или нежнорозов.
Най-честият трик, който съвременните български пиари използват за привличане на масовост на своите събития е уверението, че там ще присъстват ако не голяма част от най-важните хора в България, то тези, почти канонизирани за светци – Премиерът, министърът на вътрешните Му работи, министърът на културата Му или други Негови министри, в зависимост от съответния обект, който ще се открива.
Е, понякога се случва пиар да прояви втрещяващо наличие на здрав разум и да предупреди с половин уста „Колеги, министър еди-кой-си няма да присъства утре, понеже е възпрепятстван”.
Това, обаче, става много късно вечер, когато в редакциите задачите са отдавна разпределени и репортерът на следващия ден псува безсмислената случка, която трябва да отразява.
Ако смятате да насърчите вашите деца да се занимават с пиарстване, направете го! Не е тежка работа, не се върти лопата. Седят си кротко, бъркат си в носа и пишат.
Бутка, кустюм, площат, такива неща...
