Гьобеци на Изток, просия на Запад

Автор: Стефан Солаков

Кючекът окончателно бе обявен за национален български танц. Преди дни столичен всекидневник му посвети цели две страници, в които с подчертано сладострастие се описва философията на въртеливите движения, с които танцьорките омайват очите на захласнатите сеирджии. Особено внимание се обръща на т. нар. гьобек (пъп, върху който се фокусира цялата сексуална енергия на ориенталския танц).

Съвсем точно се посочва, че това е представление за масовата и не много взискателна публика, увличаща се в първичните ритми на една допотопна музика, отхвърлена и дори презирана в редица ислямски държави.

У нас обаче кючекът и по-точно неговите цигански вариации не само са на мода, но и властват както в развлекателните заведения, така и по различните етажи на днешната власт.
В края на миналата седмица станахме свидетели на едно от най-новите превъплъщения на Главния специалист на Републиката, нашият любим министър-председател Бойко Борисов.

Знаехме, че свири „първа цигулка“ във футбола, волейбола, изобразителното изкуство, енергетиката и т. н., но за пръв път го видяхме в новата светлина на ориенталски танцьор.
В компанията на видни гости от Катар и Турция бате Бойко демонстрира изключителното умение да използва въртеливия ханш в областта на външната политика.

Между многобройните гьобеци по посока на Катар и Анкара успяхме да научим любопитни подробности за стратегическите мисли, бушуващи в главата на танцьорката, пардон, на премиера.
В петък разбрахме, че газ от Турция – йок! (няма да има). В събота дайрето удари с друга мелодия и пъпът на българската дипломация се врътна в обратна посока.

С типичния език на Алековия Бай Ганьо, дълбоко уважаваният ни министър-председател вече изчисляваше какви „парички“ (негов израз) ще потекат в държавната каса, когато турският газ довтаса у нас. След което сме щели да го продаваме на други мющерии.

„Трай бабо за хубост“, е казал нашият народ, наблюдаващ с нарастващо удивление мисловните процеси на Човек номер едно в държавата.
Защото и учениците в началното училище добре знаят, че няма как да спечелиш пари, когато купуваш на пазара нещо скъпо, докато на другите сергии го продават на по-ниска цена, а вашият продавач го е взел именно от там.

Така и нашите експертни стратези сънуват фантастичните си мечти да купуват руски газ от Турция, за да го продават на трети страни и по този начин да изнудват Москва като хитро й намигат по посока на Турция.
Дори Бай Ганьо с неговите мускали едва ли е допускал някога, че неговите наследници ще се извъдят такива дюс тарикати и ще се опитват да измамят така левашки доказали се финансови и стратегически акули по световния бизнес.

Които срещу лъжливите си щедри обещания за газ, петрол и братски целувки върху високото и гостоприемно чело на бате Бойко се опитват да откраднат не само водата на България (чрез наглите претенции за безплатно използване на българските реки), но и нейния национален суверенитет, привързвайки я към каруцата на ислямската инвазия към европейския континент.
А докато повратливият ни премиер хвърляше гьобеци в ориенталска обстановка, друг гений на днешните ни държавни стратегии се стовари като природно бедствие върху Съединените щати.

През последните дни придворните медии ни съобщават за епохалното посещение на президента Плевнелиев като използват стила на военните сводки.
Още не бе изгряло слънцето над Западното полукълбо, когато храбрият Роско Боско измъкна от леглото полузаспалия милиардер Бил Гейтс и го принуди да стиска до изнемога ръцете на шайката български навлеци, които го бяха напъплили още с кацането на нашенския „Еърфорс уан“ на летището в Сиатъл.

„Невероятно“, успял само да промълви шашнатият крал на компютрите, но не стана ясно какво точно е искал да каже след фронталната атака на софийските журналя, възползвали се от авантата да летят безплатно в президентския авион. И отплатата за височайшата покана не закъсня.

Без да чуем и дума от автентичните мнения на интервюираните американци, бяхме засипани от сърцераздирателни разкази и преразкази за чутовните изяви на нашия велик президент.
То не бяха грандиозни речи за бъдещето на българската Силициева долина, то не бяха футуристични планове за т. нар. „хай-тек парк“, поредния „клъстър“ в хамлетовата глава на държавния ни ръководител.

Някои недоброжелатели побързаха да го нарекат „Джурасик парк“, имайки предвид джунглата на нашенските технологически възможности, но те явно са от отбора на злостните завистници, не успели да се доберат до самолета на Роско Завоевателя на Америка.

И докато у нас злобееха, върховният главнокомандващ щеше да счупи ръката на Барак Обама, в желанието да му съобщи колко е верен на двуглавия американски орел. С развълнуван държавнически шепот бившият комсомолски секретар от Гоце Делчев съобщи на целокупния български народ, че във Вашингтон са изключително доволни от него.

„Каза ми го лично мистър Обама“, задавено промълви смелият български Магелан и добави, че го чакат още много триумфални срещи на американска земя.
Пропусна само да отбележи, че милионите инвестиции, които бе обещал да изпроси от щатските бизнесмени, се отлагат за неизвестното бъдеще - някъде след десетина години, когато чутовните подвизи на днешните ни държавници ще се разказват като кръчмарски спомени за далечното минало на веселата Бойкова България.

А Силициевата долина, която Роско Росинанта обеща да построи на Четвърти километър, най-вероятно ще бъде издигната в карлуковския филиал за причудливи идеи, подобни на тези, тормозещи съзнанието на президента.
Където редом до местния Наполеон, Хитлер или Атила очевидно ще има навалица от желаещи да носят имената на гениалните водачи на днешна България.




В категории: Коментари , Горещи новини