Гледка от планината Огражден към Ново село, другите селища от Струмишката котловина и Беласица
30 Май 2012, Сряда
Крайграничното Ново село е прекрасна дестинация за излет
Автор: Илияна Христова
Митничарят ни говори почти на български. Граничният контрол е символичен и след бърза проверка на личните карти потегляме. Граничният пункт е Златарево - Ново село. Вече сме в Македония. Една страна, изключително близка нам, не само географски.
Западната ни съседка предлага много възможности за туризъм. За влизане на нейна територия е достатъчно да покажеш само личната си карта. В този смисъл страната е удобна за пътешествия направо „по джапанки”.
Такава е и нашата разходка до Ново село. Селището е само на десетина километра от българската граница. То е разположено в изключително живописната Струмишка котловина. Там се намира и едно от малко поддържаните български военни гробища зад граница.
Македония е нова държава с редица проблеми. Официалната й политика е изявено антибългарска. Но стъпи ли човек в тази китна страна, разбира как ние трябва да реагираме срещу тази враждебност – с дружелюбност, с подаване на ръка, с развиване на културните връзки, с пътуване в тази посока и канене на македонци у нас.
Българинът се убеждава, че по тези земи живеят много хора, подобни на него, които са изключително сърдечни и приятелски настроени. За разлика от политиците им. Те харесват много България. Глупостите на македонската държавна пропаганда са в силен контраст с настроенията на обикновените хора.
Много от тях са с българско самосъзнание. По тази причина или заради възможността да пътуват в ЕС се надпреварват да вземат български паспорт. Както казахме, граничният контрол е формален. Всеки ден между близките селища от двете страни на браздата пътуват десетки търговци. Няма пречка народите ни да бъдат отново заедно, а единението може да се постигне не с политически речи, а със засилване на културните връзки. Интеграцията тече и естествено. Първият надпис, който туристът вижда след Златарево, е името на българска банка.
Самото Ново село е с около 2000 жители и представлява общински център. Местните се хвалят, че са единствената община в Македония, която граничи с две страни от ЕС – България и Гърция.
Първото нещо, което се набива на очи в това населено място, е огромното македонско знаме в центъра му. То се издига на огромен стоманен пилон, внушавайки безспорно чия е принадлежността на тази територия.
Струмишката котловина е изключително интересна. Тя се простира от запад на изток по течението на река Струмица, която пък се влива в нашата Струма. От север е планината Огражден, а на юг се извисява високата и стръмна Беласица.
От ридовете се открива великолепна гледка към котловината. Пред погледа като на длан – в равнинната част или по склоновете, са разхвърляни десетки селища. Някои от тях са в България. В далечината може да се забележи и Петрич. Някъде зад върховете на Беласица е Гърция.
През зимата климатът по тези места е поносим. Но лятото е опустошаващо, знойният пек оцветява пейзажа в кафяво.
В XIX век населението в селото е изцяло българско. През 1866 г. там е отворено първото училище, като доброто дело се осъществява от местния жител Димчо Хаджипенев.
Ново село е част от България няколко години след Междусъюзническата война, както и през 1941- 1944 г. През останалото време е или в границите на Османската империя, или в Кралството на сърби, хървати и словенци, което прераства в Югославия. След разпадането на Югославия остава на територията на Македония.
Над Ново село, откъм южните склонове на Огражден, се намира манастирът „Свети Антоний”. Той е оживен, в двора е вдигната нова, все още неизписана църква. В обителта може да си починете на приятна раздумка, загледани в реещата се отдолу Струмишка котловина. Зад нея е стръмната и тясна Беласица, а над чуките кръжат орли.
В землището на Ново село има два водопада, като особено красив е Смоларският, чиято вода пада от 40 метра височина. Наблизо са разположени и стари археологически разкопки. По-интересно за нас обаче е военното гробище. То се намира в южния край на Ново село.
В него са погребани 71 войници, петнадесет от които родени в днешна Македония. Тук са намерили вечен покой и трима сърби, благодарение на което в средата на миналия век гробището е спасено от унищожение. Останалите войници са от всички краища на България. Те са намерили смъртта си през войните в началото на миналия век. Гробището е поддържано, а от 2006 г. редовно в него се провеждат чествания, като организатори са Македония и България.
Ако българският турист е зареден с медийни предразсъдъци, всеки местен тракторист или орач може да му се стори страшен. Но при запознанство ще се убеди, че тези хора задържат дълго приятелски подадената им десница.
