Гаврата с България продължава, но търпението на народа й вече привършва
Автор: Стефан Солаков
Държавният департамент на САЩ най-после вдигна червен картон на своя посланик в София. Негово Превъзходителство Джеймс Уорлик вече стяга куфари за окончателното си завръщане във Вашингтон. Едва ли друг амбасадор в България е бил толкова дълго време „звезда“ на българските медии, които редовно използваха чичо Джими като пикантна мерудия за всяка телевизионна или вестникарска манджа.
Противоречиви са мненията за неговата дипломатическа дейност у нас. Неприкритият му натиск върху ръководството на българската държава във връзка с жизнено важни проекти на нашата икономика и на националната сигурност съвсем справедливо бе посрещнат с гневни реакции от страна на истинските патриоти в България.
„Фен“ групата на Уорлик и особено американските хрантутници във властта и в подкупните медии беше много по-шумна и креслива в опитите да го представи едва ли не за еманация на най-модерните похвати в днешната американска дипломация.
Това, разбира се, бе поредната лъжа, изстискана от покварените мозъци на група политически маргинали, вперили ненаситен взор към пресечената пирамида на щатския долар – единствения стимулатор за мизерното им житейско и духовно битие.
Външната политика на САЩ винаги е била една и съща и доста трудно би се променила при сегашните геополитически условия. Основният й принцип е световна хегемония – кратък и ясен, каквато е и конституцията на нашия най-нов Голям брат. Хегемония не само в международен, но и във вътрешнополитически план.
Който не е с нас, е против нас – този стар каубойски девиз е актуален и днес, въпреки широко рекламираните идеали на днешната американска демокрация. Тази демокрация, която мистър Уорлик не се уморяваше да ни натрапва при всяко появяване на сините екрани в България.
И докато сипеше хули срещу бандитите и олигарсите у нас, удобно забравяше, че пристига от държава, в която животът както на президента, така и на обикновените хора, не струва и пукнат цент, ако политически и криминални интереси решат да го отнемат.
Демагогията е легитимен елемент от дипломатическата дейност, но само в разумни граници. Когато те бъдат прехвърлени, тази иначе достолепна професия се превръща в упражнение по явен цинизъм. По време на престоя си у нас посланик Уорлик беше именно това – отвратителен циник, който се гавреше не само с българския народ, но и със своята приятелска дружинка от местни мекерета, с която джиткаше из светските салони на София.
По изключително гаден начин чичо Джими лобираше за американски компании, които очевидно го стимулираха допълнително за извънредните му услуги. И докато този иначе забранен за американските дипломати подход съвпадаше със стратегическите интереси на Вашингтон, Държавният департамент си затваряше очите и търпеше своя палав посланик.
Когато обаче официалният представител на най-великата сила в света откри в центъра на София сергия за продажба на „шевролети“ и назначи българския президент за главен брокер по рекламата, нервите на Хилари Клинтън не издържаха и на Уорлик бе изпратен „уан уей тикет“ - билет за окончателно завръщане в родината.
Където конкуренцията не спи и трудно би допуснала чичо Джими да шитка леки коли на съперника, и то по време на жестока война за оцеляване на американския пазар. Предположенията, че го отзовават за неуспешните опити да ни пробута свределите на „Шеврон“, са логични, но едва ли отговарят на истината, защото там играта се води на много по-високо равнище и самата госпожа Клинтън е основният коз, с който Щатите се готвят да пречупят
слабата съпротива на българското правителство.
Иначе през тези две години и половина на своето вихрено присъствие у нас Джеймс Уорлик успя доста сполучливо да дресира местната колониална власт и да я привърже още по-яко към агресивната колесница на американските интереси в региона.
Госпожа Марси Райс, която трябва да смени хиперактивния си колега, вероятно ще въведе доста по-различен стил на поведение по време на посланическия си мандат. Нейната професионална биография, която не случайно вече се обсъжда в българските медии, е недвусмислено предупреждение, че глезотиите на Уорлик ще бъдат заменени с камшика на строгата господарка, която не възнамерява да се лигави с местните американски марионетки.
Снимките на мисис Райс, обикаляща важни стратегически обекти на САЩ, са част от черния пиар на Държавния департамент, с който управляващата Бойкова банда се уведомява, че играта на криеница не може да продължава.
Новата посланичка очевидно е решена да погребе окончателно и най-слабите остатъчни сантименти в управляващата ни класа по отношение на Русия и да прекъсне всички опити за икономически флирт с Москва зад гърба на Вашингтон.
Нейният дългогодишен опит като дипломат и разузнавач в Турция и в подобни държави с мюсюлманско население подсказва и друга, много по-опасна насока в бъдещото й поприще като посланик в България.
Заиграването на Уорлик с циганската и с турската общности у нас беше само началото на серия от провокативни действия на САЩ, така типични за нашия балкански район. Принципът „разделяй и владей“ отдавна е водещ в усилията на Вашингтон да създава конфликти на нашия полуостров, използвайки активно религиозната и етническата карта в колодите на ЦРУ и Държавния департамент.
Съпругът на Марси, бивш посланик и разузнавач, сега е пенсионер, но активно сътрудничи на „Ранд корпорейшън“, едно от цивилните прикрития на ЦРУ, занимаващо се с важни геостратегически проекти, насочени към Близкия изток и Балканите. Така че, вместо нежната китка на чичо Джими, който наскоро призна, че с нетърпение очаква гей парада в София, две железни ръце поемат юздите на колониална България, за да я насочват в правилната за САЩ посока.
Тепърва ще наблюдаваме гърченето на нашенските политически червеи, за които Вашингтон е същото онова слънце, което беше Москва за бащите на днешните „демократи“, които ни управляват. Трагикомедията продължава, а ние ви обещаваме, че ще следим много внимателно и ще ви уведомяваме навреме за всяко ново национално предателство.
Още от сега е очевидно, че няма да са малко, ако се съди по слугинското поведение на най-високопоставените ръководители на държавата. Роденият да пълзи никога няма да полети, но ще се опита да прекърши и много криле, готови да откъснат България от дъното на днешната национална пропаст. От училищната физика знаем, че срещу всяко действие се изправя неговото противодействие. И тук е нашата надежда, защото дългото народно търпение у нас вече е към своя край.
