Доц. Емилия Ченгелова: Бизнесът у нас потъна в сянка

Автор: Интервю на Здравка Христова

В началото на седмицата изпълнителният директор на Българската стопанска камара Божидар Данев хвърли заредена със страховити данни информационна бомба. На среща с министъра на икономиката Делян Добрев той оповести, че заради недалновидната политика на кабинета на Бойко Борисов само за последните три месеца 27 хиляди малки и средни предприятия у нас са останали в историята, като при закриването си са сложили кръст на 56 хиляди работни места. Тази ужасяваща статистика красноречиво показва, че бизнес средата в нашата страна става все по-враждебна за предприемачите и хората в трудоспособна възраст.

Но зад фактите, които се виждат осветени от светлината на прожекторите, се крие и една друга действителност – също толкова нелицеприятна и смущаваща, но прикрита в приглушена сивкава тъмнина. В опит да повдигнем завесата, зад която се е спотаила сивата икономика, разговаряме с ключовия експерт-социолог в Асоциацията на индустриалния капитал в България.


Доц. д-р Емилия Ченгелова работи като социолог в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. През 1987 г. тя завършва с отличие Киевския държавен университет. Има натрупан повече от 20-годишен опит като изследовател-методолог и експерт по емпирични социологически изследвания. Член е на Българската социологическа асоциация, на Съюза на учените в България и на Световната асоциация за изследване на общественото мнение. Председател е на Фондация „Анализ на риска“. Автор е на десетки монографии в областта на неформалната икономика и др.


- Често се казва, че родното производство се развива най-вече в сенчестите условия на т. нар. сива икономика? Доколко наистина тази практика е широко разпространена у нас?

- Когато говорим за сива икономика, според нашите разбирания, става въпрос за дейности, които са разрешени от закона, но при тяхното извършване или отчитане се допускат нарушения на законодателството. Наричаната от социолозите по-скоро „неформална икономика“, в България държи средно ниво от 40 %, което е тревожно на фона на световната тенденция от 25 на сто.

По проект на Асоциацията на индустриалния капитал проведохме близо двугодишно изследване в 11 промишлени сектора за разпространението на сенчестите практики в икономическия сектор. 42 % от работодателите, 48 на сто от работниците и като цяло 58 % от населението са категорични, че сивата икономика процъфтява. По принцип това явление е широко разпространено най-вече в районите, където има митници – там, където нямаме добре изградена промишлена инфраструктура. Затова и не е учудващо, че най-критично е положението в Бургас, Ямбол, Монтана, Перник, Русе.


- В какво по-точно се изразява това социално-икономическо явление?

- Най-често се среща нефактуриране на сделките, обявяване на по-ниски обороти от нормалните и работа без договори – това са трите най-популярни и масови практики. Действията на бизнеса зависят от реакцията на държавата и насрещните мерки, с които тя подхожда към него. Проблемите в това отношение са много, но управляващите не проявяват желание да ги видят.

И тъй като изрядният бизнес не може да оперира в нормална среда, а сивата сфера предлага по-изгодни икономически условия, хората се насочват натам. Наетите работници се съгласяват да се трудят без всякакви договорни отношения, поемайки рисковете върху себе си, включително и този да не получат парите си.
В национален мащаб най-рисковите отрасли със сиви практики са туризмът, строителството и здравеопазването. Според населението сивата икономика в тях надминава 70 %. Най-малък е делът й в машиностроенето и пощенските услуги.

По-тревожното е друго – че нагласите към това явление в обществото са много двойнствени и противоречиви. От една страна, хората порицават сивите практики, примерно 60-70 % от населението декларира отрицателно отношение към тях. Но в същото време нейните „последователи“ оправдават включването си в нея с това, че животът ги притиска. Когато се изправят пред дилемата да избират доходи или работа на сиво, при всички положения повечето избират да работят там, където дават пари.

В реална ситуация, ако хората трябва да избират между изрядния работодател и „сивия“, в половината от случаите изборът пада на този, който се е спотаил в сянката, защото той предлага повече възможности за получаването на реални доходи.


- Затова ли неформалната икономика е толкова атрактивна и има всички изгледи да продължи да се възпроизвежда?

- Повече от половината от предприемачите у нас считат, че първопричината за сивия сектор и упоритото му присъствие в нашата икономическа реалност е липсата на последователност в държавната ни политика. Страната ни се лута между неолиберални подходи, рестрикции или  командни стратегии, а това дава негативен сигнал на бизнеса.

В ситуация на несигурност и постоянно сменящо се законодателство той решава, че сам ще се справи със ситуацията и „оптимизира” нещата, като това се свежда до нови сиви практики. Друг фактор е неефективно работещата съдебна система, разследващите органи и администрацията. Обществена тайна е, че няма сериозна система за контрол върху нарушителите.


- Може ли да се очаква, че промяната в Кодекса на труда, според която глоба вече ще плаща и работникът, хванат без трудов договор, ще доведе до някаква промяна в тази порочна практика?

- Размерът на санкцията, който варира от 1000 до 5000 лева, за работодателя е смешна сума, но за работника звучи стряскащо. Така че ще има такива, които ще се откажат за работят без изряден трудов договор. Но като се знае, че за техните места чакат по още десет човека, готови на подобни условия, няма да е изненадващо, ако повечето търсещи работа се съгласят да се трудят нелегално – без осигуровки, без договор, но срещу обещанието за по-добро заплащане.


- Потъмнява или изсветлява икономиката цяла петилетка след членството ни в ЕС?

- Сивият сектор устойчиво си стои на високи нива от 2007 година насам. Малко изненадващо е за някои, но тъкмо след влизането ни в Европейския съюз България масово посивя. Някои от работодателите коментират, че това е донякъде и под влияние на утежнените европейски регулации, които допълнително привнасят нови усложнения пред развитието на бизнеса. Една малка фирма посмъртно не може да си позволи да ги преодолее и какво прави тя – отива в гаража.

Така вместо сивият сектор да намалява, през последните 2 години се регистрира неговото стабилно задържане и дори нарастване. Може би причината за това се корени и в  кризата. В нейните условия оцеляват и са „на светло“ само експортно ориентираните компании, които имат силни позиции. Тези, които работят изцяло за българския пазар, по принуда прилагат различни полусветли сиви хватки.


- Какви може да предприеме държавата, за да извади бизнеса на светло?

- За всеки вид сива практика трябва да се вземат различни мерки. Когато става въпрос за трудово-правните отношения, следва да се премисли добре размерът на глобите, така че да е достатъчно мотивиращ работодателя да излезе на светло. Иначе мерките за изкарването на бял свят на реалните обороти чрез свързването на касовите апарати с НАП дадоха резултати. Трябва да се знае, че отчитаното увеличение на оборота с 25 % е точно вследствие на „изсветляването“ им, а не на някакъв ръст на икономиката.

Но в същото време увеличението на акцизите като правило води до точно обратното – до въвеждането на нови сиви практики.
Много още може да се желае и в областта на законодателството. Изследванията ни показват, че нормативните актове, които уреждат стартирането на бизнеса, функционирането му и неговото отчитане, са пълни с противоречия. 


- Наистина много хора се оплакват, че се сблъскват с големи проблеми при започването на някаква предприемаческа дейност и че нормативната ни база в това отношение е много объркана...

- Така е. Съгласно един закон дадена практика се разрешава, но друг пък я забранява. Масово нормативните актове са пълни с неопределени епитети, като например – в допустими граници може да има нарушения. Какво означава допустими, вече е въпрос на това кой как  сам си го тълкува. В един от законите се казва, че работодателят подлежи на санкция, когато нарушението или престъплението е в особено голям размер – но без да се дефинира колко е голям този размер. А всичко това означава, че в съда всеки може да тълкува закона както си иска.

Така за някого нарушението ще е голямо, за друг изобщо няма да има наказателна санкция.  
Има и нещо друго – съгласно нашето законодателство се изисква регистрация и получаване на сертификат за дадена дейност, а по европейското това не е нужно. Така, в един и същи случай, работодателят се оказва в нарушение по отношение на българското законодателство и редовен по европейското.

В други случаи пък фирмата може да се окаже неизрядна по отношение на европейските закони, но напълно редовна спрямо българските. В този смисъл правилата трябва колкото може по-скоро недвусмислено да се дефинират и да е безпределно ясно – има ли нарушение, ще има наказание.   



В категории: Интервю , Горещи новини