От скалните площадки се разкриват живописни гледки
06 Юни 2012, Сряда
Цели векове природният феномен е бил като крепост на православието по тези места, а днес предлага интересни туристически обекти
Автор: Пламен Николов
В масовото съзнание Добруджа е равна и безводна. И има защо да е така – в повечето случаи земята е пресъхнала и живителната течност се добива от десетки метри дълбочина под плодородния чернозем. Но малцина знаят, че между полята, ширнали се понякога до хоризонта, са скътани доста влажни живописни кътчета, които със суровата си красота носят усещането за планински релеф насред равнината.
Един такъв неочаквано изненадващ пейзаж е Каньонът на Суха река. Отвесни скали са се извисили над пресъхналото и превърнато в язовир корито на реката, пресичаща цяла Южна Добруджа. А край тях пак са се ширнали плодородните поля.
Суха река извира от Франгенското плато край варненското село Изгрев. Реката е дълга 125 км и се влива в езерото Олтина (в Северна Добруджа).
По пътя си приема три притока – рекичките Добричка, Караман и Маринска. В миналото тя е била пълноводна, но след обезлесяването на Добруджа е започнала системно да пресъхва. На места коритото й минава направо под земята. И тъй като през летните месеци нивото на водата в нея намалява почти до нулата, оголвайки дъното й, получава име Сухата река.
С прелестите на каньона се запознахме благодарение на Николай Панайотов – варненец, посветил последното десетилетие от живота си на развитието на селския, екологичния и културно-историческия туризъм. В къщата си в близкото село Зимница той посреща гости в автентична добруджанска обстановка и ги гощава с традиционни за местната кухня ястия. Николай е разработил 7 маршрута по каньона, които дават възможност на туристите да се запознаят с това неизвестно красиво кътче на родината ни.
Пътешествието ни започва от чешма край пътя – в близката околност има пет такива и те доказват, че безводието не винаги е характерен за Добруджа белег. Минаваме недалеч от село Оногур. Тук в древността се е извисявала крепостта „Палматис”. Датират я като късноримска или ранновизантийска. Строена е вероятно около ІІІ-ІV век.
В нея са били разположени части от ІV римски легион „Скитика”, разквартируван в Мала Скития (античното име на Добруджа, б. а.). Укреплението е било издигнато край пътя от Дуросторум (дн. Силистра) за Марцианополис (дн. Девня). То е увенчавало високото плато, което се спуска на североизток към суходолието. Разклоненията на Суха река превръщат платото в естествено укрепление, уязвимо само от запад.
Крепостта е заварена от българите при идването им в Мизия. Използвана е за кратко време, но тъй като се е оказала във вътрешността на българската държава, е била изоставена за повече от 200 години. Възстановена е през Х век, за да дава отпор на нахлуването на руси и други степни народи от север. Доказателства за древната история на това място са откритите при обработване на земята останки от погребения и керамични фрагменти.
Каньонът бързо ни разкрива красотите си. Съзерцаваме ги от няколко скални площадки над дългия 3 км язовир. Водата допълва ефекта от красотата на живописните скали. Не можем да се насладим на впечатляващите панорамни гледки.
Живото богатство на каньона е дивата природа. Заради биоразнообразието си Суха река е включена в „Натура 2000”. По поречието й могат да се видят 193 вида птици, от които 58 са включени в „Червената книга“ като редки или застрашени от изчезване. Тук могат да се срещнат червен ангъч, белоопашат мишелов, малък скален орел…
Спускаме се надолу по едва забележими пътеки, минаваме по брега на язовира и стигаме до подножието на скалите, в които е разположен скален манастирски комплекс. Тук попадаме на следи от хилядолетия преди появата на човека, когато Добруджа е била дъно на море. Ясно си личи как водата е оставила отпечатък в скалите с всяка промяна на нивото си. Намираме и камък с вкаменелости на малки миди. Стигаме до входа на скалния манастирски комплекс – тесен процеп в каменната гръд на платото.
Попадаме в две малки стаи, оформили се естествено в скалите и служили за килии на древните монаси. През прозорци, сътворени от ръката на природата, се разкрива чудна гледка към каньона. Скитовете са обитавани още през 3-4 век, вероятно са били заселени от сирийски монаси.
В продължение на повече от хилядолетие – от ранновизантийската епоха, през цялото Средновековие, до тъмните векове на турското робство каньонът е предпочитано от духовните люде място за уединение и общуване с Бога. Така той се е превърнал и в крепост на православието в Добруджа. Турците пък нарекли мястото със сполучливото име Шан кая (Чудната скала).
Продължаваме към вътрешността на скалния манастирски комплекс през тесен и тъмен тунел. Разбудените прилепи прелитат над главите ни. Излизаме на дневна светлина някъде по средата на платото. Следва кратко, но стръмно изкачване през малки каменни сипеи, съборени дървета и бодливи храсти. На върха на платото отново пред нас изникват приказни гледки към каньона.
Минаваме по самото скалисто било – от двете страни се спускат отвесни скали, високи 50-60 м. Слизаме от платото и се отправяме към естествено издълбана в съседните скали ниша. Тя вероятно също е била обитавана от хора в миналото. Днес обаче е дом на прилепите, които заварваме в обичайната им поза с главата надолу, унесени в дневния си сън.
Това кратко пътуване из този непознат и непопулярен кът от България така и не може да разкрие всички неподозирани негови красоти. Затова, който е стъпил тук, непременно се заклева, че пак ще се върне. Защото следващия път със сигурност каньонът ще го изненада с нещо друго.
