Свободата на българските медиите фокусира вниманието на специален семинар, който се проведе в сряда в Брюксел.
Автор: Диана Славчева
Председателят на Алианса на либералите и демократите в ЕП Ги Верховстад недвусмислено заяви, че в България съществуват сериозни проблеми по отношение на свободата на словото. Той не пропусна да отбележи, че в този аспект статистиката на международна организация „Репортери без граници“ поставя страната ни на непрестижното 80-то място.
От авторитетната трибуна българският евродепутат Слави Бинев сравни ситуацията у нас с филма „Диктатора“, в който някои от журналистите целуват мишниците на тиранина, като метафора за тяхната „професионална дейност”.
Дни преди събитието обаче, на обидена, че не е поканена, се направи известната медийна „императорка” Ирена Кръстева, която, заедно със сина си Делян Пеевски – депутат от ДПС, напазарува в последните години доста вестници, телевизии, сайтове и пр. – всички те предани до гроб на властта. В отворено писмо до президента на Алианса тя окачестви този „пропуск“, меко казано, като „странен“.
И намери за смущаващо, че в семинара ще вземат участие „почти неизвестни имена“ или такива „с твърде съмнителна репутация“. На практика сред представителите на българските средства за масова информация на срещата присъстваха такива утвърдени наши журналисти като Сашо Диков, Лили Маринкова, Явор Дачков, Иво Сиромахов, Асен Йорданов и Кристина Патрашкова.
Не стига това, ами госпожата прояви наглостта да твърди, че журналистите у нас са „напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат“, но проблемът бил, че... „все по-малко ги слушат и четат“. Демек – „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша“!
То, ако това наистина ни е проблемът, трябваше да сме начело в класацията за свободата на словото. Но не би! Уви!
