Словото, както знаем, може да бъде и огън, и меч. Когато е справедливо и устремено на там, където се събират интересите и мечтите на цял един народ. Но може да бъде и самоубийствено – като ритуалния нож на отчаян самурай, решил да сложи край на безмисления си живот, след като е предал достойнството и верността към определена кауза.
В съвременна България и политическото, и нравственото сепуко са действия дълбоко непознати. Едва ли ще доживеем мига, когато провален политик или изобличен интелектуалец биха се разкаяли и поискали прошка от своя народ.
По-скоро ще видим обратното – злобно говорене и гадни обвинения срещу потърпевшите и жертвите на мерзките им деяния.
Онзи ден, когато отбелязахме Деня на почит към падналите за свободата на Отечеството, отново чухме подлярските клишета за несъвършенството на нашите национални герои, както и призиви да не ги митологизираме на страниците на българската история.
Натрапчивата физиономия на менте социолога Андрей Райчев отново цъфна на телевизионния екран, за да ни убеждава, че трябва да си останем при националните комплекси, вместо да мерим ръст с по-напредналите народи на планетата.
С типичните си маймунообразни движения бившият червен активист Райчев съобщи с тържествуващ тон, че великанът на българската националноосвободителна революция Христо Ботев е бил... обикновен конекрадец. Взел без разрешение кончето на вуйчо си и се запилял някъде из калоферските села...
В миналото имаше един американски филм, наречен „Виж кой говори!“. Заглавието е доста подходящо, когато сравняваме думите и делата на домашните политически и обществени любимци, които шестват непрекъснато из българското телевизионно пространство.
Носи се слухът, че един и същ автобус ги развежда сутрин из ефирните медии, където те с усърден труд заработват своите финансови или кариерни дивиденти, като четкат угоднически егото на поредните фактори в държавното управление.
Но да се върнем на Андрей Райчев и неговите видения за конекрадеца Христо Ботев. Гениалният поет и революционер, както и неговият съратник и баща на нова България Васил Левски напоследък често са обект на нравствени посегателства от страна на нашенски сънародници и техните чужди кукловоди.
Представят ги за разбойници, терористи, нехранимайковци... Изчезналата в небитието човеконенавистна Османска империя, която някои днес упорито се опитват да реанимират, трудно забравя смъртоносните рани, нанесени й от славните български герои, забили някои от последните пирони в ковчега на високата порта.
Затова и отцеругатели като Урко Райчев, виден гастрольор от трупата на българските политически маймуни, са добре дошли в клуба на черната пропаганда срещу майка България. Има обаче една любопитна подробност, когато стане дума за конекрадството в неговите съвременни измерения.
Веднага след 10 ноември 1989 г. бащата на Андрей Райчев, старият Урко, оглави номенклатурната на ЦК на БКП агенция „София прес“ и за кратко време прехвърли нейните валутни активи в сметката на кореспондентския пункт във Виена.
Според очевидци общата сума е надхвърляла 1 млн. долара, които по-късно изчезват безследно от финансовите досиета на Агенцията.
Ражда се обаче нещо друго.
Пак там във Виена изведнъж се появява „Галъп Интернешънъл – България“ – социологическа агенция със солиден стартов капитал. Познайте кой е нейният учредител и собственик? Сетихте се, нали? Прочутият ловец на конекрадци Андрей Райчев с цялото величие на новата му самоличност като модерен български капиталист!
Да откраднеш милион е очевидно много по-лесно и престижно, отколкото да се занимаваш със съмнителни конски истории. А когато си припомни поговорката „Крадецът вика, дръжте крадеца!“, най-добре ще успеем да проникнем в манталитета на живописни екземпляри като Андрей Райчев, скачащи из гъстите лиани на националната политическа джунгла.
Напоследък крясъците в нея стават все по натрапчиви и тревожни, защото местната фауна вече усеща студения полъх на приближаващата се изборна буря. Маймуните са най-чувствителни и бързо реактивни заради близките роднински връзки с човека и неговите традиционни пороци.
Наскоро една от най-новите звезди в маймунското политическо царство заяви, че ще изиска от ръководството на българската държавна джунгла абсолютна прозрачност относно методите на управление, както и за материалните помощи, получавани от Главната горска квартира в Брюксел.
Наперената, опашата и очилата дама, която вече даде заявка, че ще се бори за властта с Първия маймуняк, много бързо забрави, че в качеството си на министър по европейските горски въпроси преди години водеше преговори с Брюксел при пълна тайна от населението в родния лес. В резултат на които се превърнахме в най-бедното и зависимо стадо в една от най-изолираните клетки на европейската менажерия.
Естествено нашите доморасли шебеци трудно могат да излязат на глава с Главния Кинг Конг на републиката. Неговите грандиозни изяви пишат постоянно най-новите страници от днешната маймунска история на България. Най-новият му хит беше свързан с невероятния акробатичен флик-флаг пред очите на група павиани от една съседна кория.
Нашенският Урко ловко извъртя червените си задни части в знак на покорство и се съгласи да запази унизителните чужди названия в родната българска гора. Само преди две години не някой друг, а именно той – премиерът на нашия Маймунистан беше заявил, че „Възродителният процес е един справедлив акт, извършен по неправилен начин“. Както се казва - маймунска му работа!
За утешение на душата и за радост на окото в българската политическа гора се подвизава и един пъстроцветен папагал, който всекидневно ни вдъхва оптимизъм и веселие, кацнал върху най-високото горско дърво, наречено „Дондуков“ 2. Някой му е казал, че истинският горски цар е именно той и от там насетне цялата нашенска фауна искрено се забавлява с този неустоим пернатко. Напоследък вече го показваме и в чужди гори тилилейски, където папагалът Роси засенчи дори и римския Папа като го „затрупа“ с гигантското си метално яйце, символ на стоманената власт и железните хватки на маймуните, управляващи днешна България.
Засега леопардът, най-големият враг на горските шебеците, дреме спокойно в българския лес. Въпрос на време е кой, как и кога ще го събуди, за да изпълни природния си дълг и да прочисти националната гора от досадните крясъци на прокълнатите политическите маймуни.
