Вечен покой тук е намерила легендарната Преподобна Стойна, а красивата Фидана се хвърля от близкия рид, за да не бъде потурчена
Автор: Милен Николов
В подножието на Пирин планина, само на тридесетина километра от Сандански, в гъстата зеленина край малката рекичка Кавакли дере недалеч от Мелнишките пирамиди се гушат къщите на малкото селце Златолист. В него прекарва по-голямата част от живота си Стойна Димитрова или, както е много по-известна, Преподобна Стойна – личност с изключителни екстрасензорни способности. Тя е била дълбоко тачена от легендарната баба Ванга, която до смъртта си е поддържала гроба й.
Църквата „Св. Георги”, в която е живяла Преподобната, със сигурност е една от най-разкошните не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Построена през 1857 г., тя е изографисана през 1876 г. от Теофил Минов. Представлява огромна трикорабна едноапсидна куполна псевдобазилика с дължина 25 м и ширина 11 м, дълбоко вкопана в земята. Богатият иконостас е в пълен унисон с невероятните стенописи, някои от които не са твърде канонични. Поразително впечатление правят монументалните образи на св. св. Кирил и Методий, представени в цял ръст на северната стена на църквата.
Днес храмът „Св. Георги” е обграден с масивен зид. Тук попадат околоцърковното пространство, малък комплекс с няколко стаи за поклонници, гробът на Преподобна Стойна и едно от най-старите дървета в Европа – огромен чинар на възраст 1295 г.
Но малката черквица не е единственото свято място в Златолист. В южната част на селото се издига наскоро подновеният параклис „Св. Петка Българска”. Той има интересна история. Допреди няколко години е бил изоставен, с почти паднал покрив.
Един болен човек на име Милан, строител по професия, ходел често до Роженския манастир, където един монах му четял молитви за здраве. Пътят му към светата обител преминавал през Златолист. Една нощ на Милан се явила св. Петка, която му казала – така и така минаваш покрай дома ми, поправи ми покрива, че ще падне. Човекът дълго време се чудел кой е домът на светицата и един ден съпругата му се досетила, че в Златолист има изоставен параклис, носещ нейното име.
Действително той бил на около 30 метра встрани от пътя, по който минавал маршрутът му за Роженския манастир. Милан и семейството му се организирали и направили пълен ремонт на параклиса, а художникът Христо Лефтеров изписал и подарил иконите за него.
Съновидението на Милан кореспондира добре с направата на параклисите в Странджа планина. И тук всички параклиси са построени след като насън се яви светец на някой от местните жители.
Старото име на Златолист е Долна Сушица. Разположено е сред неповторимата природа на Югозападен Пирин, сред многобройните пясъчни пирамиди, характерни за този район. На юг се издига величествената планина Славянка (Али ботуш), която е разположена на територията на Гърция и България.
Златолист се споменава в турски регистри още от 1611 г. През 1900 г. то наброява 440 жители, а непосредствено преди 10 ноември 1989 г. – около 800 човека. Днес в него обаче живеят около 20 жители през лятото и 16 – през зимата.
Източно от това живописно населено място се извисява Фиданов рът. Това е дълъг рид с пропастни склонове, който е свързан с една драматична случка. Според легендата в Златолист е живеела една много красива българка – Фидана. Заради наистина извънредната й красота турците решили да я накарат да приеме исляма. Под тази заплаха българката не се поколебала и се самоубила, като се хвърлила в пропастта под рида, който днес носи нейното име.
Днес Златолист се посещава от многобройни туристи, които идват на поклонение на гроба на Преподобна Стойна. Но селото е със стратегическо местоположение. Има две туристически пътеки, по едната от които се стига до Мелник, който отстои на 1 час път. По втората за два часа се достига Роженският манастир. Преходите са удобни за хора, свикнали да бродят пеш. А може да се използва и маршрутът Златолист – Роженски манастир – Мелник, по който времето за преход е около 4 часа.
Иначе до селото, станало популярно покрай вечния дом на известната пророчица, се стига сравнително лесно. От пътя за Кулата се тръгва по отклонението на изток за с. Катунци през селата Марино поле, Долно Спанчево и Враня. От Катунци се поема право на север, по сравнително добър за леки автомобили път. След седем километра се достига до Златолист.
Стойна Димитрова е родена на 9 септември 1883 г. в с. Хазнатар, Сярско. На седем години тя се разболява от едра шарка, ослепява и е изолирана да живее в отделна стая. Когато навършва 16 години, й се явява св. Георги, който й заповядва да копае в двора на къщата, където ще намери икона и кандило. На това място съседите на Преподобна Стойна построяват параклис, в който тя живее до Междусъюзническата война. След 1913 г. семейството й се изселва в България. Преминавайки през село Златолист, Стойна решава да остане да живее в селската църква „Св. Георги”. Тук тя приключва земния си път на 22 февруари 1933 г.
Преподобна Стойна е била необикновено силен медиум. Като ясновидка и лечителка тя е помогнала на огромен брой хора с различни проблеми, но никога не се е изтъквала като някаква необикновена личност. Винаги е казвала, че просто предава думите на св. Георги. Била е изключително морален човек, особено се е възмущавала от лъжата, кражбата и прелюбодейството. Голямо внимание обръщала на децата.
Въпреки че категорично отказвала да й се плаща или да й се носят подаръци, много хора оставяли различни дарове за нея. Тях Преподобна Стойна давала или на сиромаси, или на църквата „Св. Георги”, като една част получавали и хората от Златолист като помощ за селото.
Названието „преподобна” получила от местните хора. До края на живота си млади момичета от селото й помагали в църквата – метели, подреждали, почиствали двора и храма. Легендарната пророчица говорела с иконите и светците и изпадала в състояния, подобни на смърт. В тези случаи тя предупреждавала, че ще изглежда мъртва, но да не я погребват. Тези състояния продължавали по няколко дена. Въпреки че била сляпа, познавала всички, които идвали при нея. Целия си живот прекарала като абсолютен аскет – почти не се е хранела, приемала само вода, хляб и плодове.
