Преди година и нещо ви занимавахме с безумната песен на Деян Неделчев „От икебана дървесата ги боли”. Каквото казахме, казахме, стотици хиляди българи наругаха така наречения „изпълнител”, от своя страна той написа в интернет, че сме недорасли за неговото творчество балкански субекти и никога няма да се върне в своята родина, понеже е пълна със злобни комплексари, които нищо не могат да постигнат и само го плюят. Нямаше да ви занимавам пак с въпросния, но онзи ден приятел ми подхвърли връзка към музикален сайт с гриф „Чуй това и после ще си говорим”. Имаше предвид новата песен на горепосочения „Различните”.
Близо минута, след като приключих с гледането, играх ролята на риба от аквариум – с изцъклени очи само отварях уста да поема дъх на пресекулки. Мислите ми се блъскаха несвързано в черепа и сякаш отказвах да повярвам какво видях. Със сигурност авторът смята своя най-нов писък за нестандартен и забавен, твърде смел, за да се хареса на тъпанари като мен, с лицемерен морал, които обявяваме, че харесваме жени и това е.
За визията по чорапогащници, токчета, пеньоари, червило и спирали няма какво да ви говоря, сами вижте (ако имате кураж и преди това не сте яли) въпросното видео. За да е по-убедително и задръстеняците като мен да разберат всяка ценна думичка от текста, той е изнесен към картината като субтитри. Насладете се сами:
„Аз съм гей, ти си лесбийка. Той е травестит, а те пък са транссексуални
Иначе казано, повече от нормални... и нощем ставаме супер анални.
Пич як, с корави перки, китки ти чупи. Май иска да купи твойто дупи... „
На свой ред и аз разпратих наляво-надясно тоз шедьовър на музиката, фалцетната кабалистика и писаната реч и зачаках реакции. Зная, че това ще прочетат и малки деца, затова тук ще спестя пълното съдържание на съобщенията, които почти веднага заваляха като градушка по мой адрес. Най-възпитан беше един приятел, който живее оттатък Океана:
„Веселине, каква е тази гадост, бре?!?” След като първоначалните страсти на потресените хора се поуспокоиха, предложих да поразмишляваме в тази посока. Идеята ми не беше възприета и всеки продължи да сипе своето the best от най-остроумните си псувни и обиди. А аз се захванах да анализирам текстовете на световни хитове, но на чужд език.
Цел – да проверя вярна ли е мисълта на една прецъфтяла родна поп звезда, която гледах по телевизията, че „и западните песни са много тъпи, но вие, журналистите, ги венцехвалите, щото не разбирате английски.” Шекспир ми е любим автор, но далеч не го рецитирам в оригинал, признавам си. Осланям се на прекрасния превод на Валери Петров. Но, хайде холан, колкото за една поп или рок песен да си преведа, познанията ще ми стигнат, си мислех. Оказах се прав.
Тръгнах от класиката, спечелила през 1974 година силно лелеяната от всички наши попаджии и чалгари Евровизия – „Ватерло” на АББА. За какво, си мислите, пеят в тази безсмъртна песен четиримата легендарни шведи?
„Ох, майкоо... Наполеон се е предал при Ватерло.
О, йе! И аз срещнах съдбата си по същия начин!
Ватерло – аз бях победен, ти спечели войната!
Ватерло – обещавам да те обичам завинаги!
Ватерло – вече знам, че ми е писано да съм с теб!
Ватерло – най-накрая срещнах моето Ватерло!”
Е, вярно, че не е кой знае какъв връх на мисълта, но пък кой е казал, че Евровизия се печели с изтънчените рими от любовните песни на Шуберт? Ватерло-Матерло, ама е изпята за пръв път преди 38 години, а до ден-днешен хората я знаят наизуст. По-възрастните хора, като нас, де.
Попрегледах още няколко текста на знаменити денс парчета, които носят статута „култови” (кой измисли тази тъпа дума?), особена дълбочина на мисълта не усетих, но и някакви фрапиращи подробности като в „Различните” не видях. Ето за пример нещо от сродните по душевност и изказ на Деян „Арми Ъф Ловърс”:
„Давам живота си. Давам живота си, за да бъда в книгата на любовта.
Когато тръгна, когато тръгна натам, ела да видиш полетът на духа ми,
Давам живота си, давам го, в нощта, когато ще бъда пожертван”
Мъгляво, а? Обаче ако сте слушали въпросното парче, няма как да не си признаете, че ритъмът му хваща ухото и така този текст е намерил правилния начин да стигне до сърцата (е, най-вече до краката) на слушателите, които се подрусват на него.
Обаче нашият Деян Ангелов, за да е сигурен, че новата му творба непременно ще успее, удря с двойна сила. Без да се церемони, като своите аналнозависими колеги от горепосочената шведска денс група, вкарва във вселенския си хит българската недвусмисленост, от която обяви, че толкова се гнуси и която бичува остро във всичките си изяви:
„Искаш да ме напляскаш или да ме мляскаш?
Виж кво, ред си има тука, на опашката чакай и наслука
Онзи там се прави на храст, мен ако питаш, е чист пе...аст
Въпроси ли имаш? Ела да ме питаш. Или първо искаш да ме опиташ?”
И ний сме дали нещо на света, вярно е! Каква ти книга на вси славяни, това отдавна е забравено. Дали сме един незабравим изпълнител, с разкрепостено и скандално поведение, който разнася славата на България из Европа и целия свят.
Ето един от коментарите в интернет сайт за видеообмен, под клипа на „Различните”:
„Ако трябва да сме честни, Деян Неделчев показва, че наистина е голям артист. В каквато и роля да влезе я изпълнява прекрасно. За съжаление в България хората не оценяват артиста, а приемат ролята му едно към едно и я свързват и лепват като качество на актьора. Много освободен и непринуден, Деян наистина постига целта си, да накара хората да го гледат и да забравят за проблемите си.”
А вие го подигравате, злобари такива, типично български!
