Дилемата, дали да не експериментирам с чалга, никога не е стояла пред мен, казва солистката на ансамбъл „Българе”
Автор: Интервю на Пролетина Николова nikolova@desant.net
Албена Вескова е завършила Националното музикално училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и АМТИ в гр. Пловдив. Седем години работи в световноизвестния хор „Мистерия на българските гласове”, с който гастролира в много страни по света. От 2003 г. е солистка на НФА “Българе”. В търсене на съвременно звучене на българската народна песен тя участва в различни музикални проекти - национално турне с техно-формация „Тибетски сърца“, концерт с „Балкански коне“, включва се и във фестивала „Spirit of Burgas“, където представя модерен техно-хаус с фолклорни елементи.
В началото на 2011 Тони Златанов (пиано) и Албена Вескова заедно с Владимир Величков (кавал), сформират „Албена Вескова квинтет”, с който представят авторски аранжименти на народни песни.
- Бихте ли ни разказали за новия албум, в който сте включили най-различни аранжименти на познати български народни песни, правени от музиканти, които не се занимават с фолклор, и за това откъде изникна интересът ви към подобни експерименти?
- От дълги години, почти от детската градина, изпълнявам чист фолклор, който много обичам и ценя и нося като една традиция от моето семейство. Смятам, че той е достатъчно стойностен и хубав да съществува и в този вид, в който е създаден, но не можем да не се съобразим с времето, в което живеем – един век, в който електронната музика така или иначе съществува.
Според мен тези ми търсения – направих един етно-хаус проект, етно-джаз проект – всичко това е продиктувано от моето желание фолклорът да се запази и да успее да отиде до хората, които не са свикнали да го слушат в традиционния му вид. Още повече, че младите хора имат нужда точно от един нов саунд, един нов прочит на фолклора ни.
Това е и моята идея – да достигне до младите хора. До тези, които по никакъв начин не са се докосвали до фолклора. Трябва да кажа, че идеята не съм я откраднала. В тази посока са правени много опити. Аз го почувствах като една естествена нужда, още повече че и аз съм млад човек и ми се иска да правя нещо по-съвременно.
За албума работих с няколко диджеи, включително и със Стан Колев, който живее в Маями. Смятам, че се получи добър продукт, защото, четейки мненията на хората във форумите, виждам, че всички го одобряват. Защото фолклорът не се разваля, а напротив – вмъкнат е много семпло в съвременната музика и звучи изключително съвременно.
- От друга страна, не проявяват ли ревност изпълнителите, които се занимават с традиционен фолклор, към това, което вие правите?
- Ами, ревност – не знам, може би. Възможно е. Не съм чувала колеги. Ако са го изразявали, поне не е стигало до мен. Това, което ме успокоява е, че когато ги пея тези неща на сцена или в някой клуб, хората, които идват да го чуят и които са слушали и едната, и другата музика, казват, че това е много хубаво, направено с много вкус.
Разбира се, има я опасността да се получи при подобни вариации на фолклор и недотам добър резултат. Според мен всеки човек на изкуството прави това, което усеща. А аз наистина усещам това със сърцето си.
Не го правя, защото трябва. Макар че според мен и трябва!
- Много от изпълнителите, които са се занимавали професионално с фолклор, се насочиха към поп-фолка. Други - като вас, пък експериментират на основата на българския фолклор. Вие лично как се отнасяте към тези от първата група?
- Всеки има правото на избор. Аз самата съм завършила музикалното училище в Широка лъка, а след това академия. Задавали са ми този въпрос – дали тази дилема е стояла пред мен.
- Стояла ли е?
- Не. Никога не е стояла просто защото не съм го почувствала. Аз съм един доста чувствителен човек и специално музиката, която т.нар. поп-фолк, който се изпълнява на по-определени места като чалготеки, ресторанти и т.н., както и начинът, по който се снимат клиповете – не ме грабват. Една част от тези песни наистина може да се похвали и с добри текстове, но тя е по-малката.
Останалите не заслужават според мен това място, което им се приписва в българското общество и се превръща в модел на подражание и поведение за младите хора. Никога не съм искала да изпълнявам такава музика, още повече в такива клубове и да виждам, че тя не само не възпитава, а дори принизява хората и моралната и ценностната им система.
- Така или иначе, пред вас е имало една дилема някога в живота ви – дали да останете в „Мистерията на българските гласове”, или да се присъедините към „Българе”...
- Всичко това стана постепенно при мен. За мен „Мистерията на българските гласове” беше място, където човек да отиде и сам да докаже себе си. С тях гастролирах в почти целия свят около 6-7 години. Накрая успях дори да достигна достойното място да съм солистка, когато бях едва 26-годишна. За мен това беше едно доказателство и лично удовлетворение за работата ми.
Когато се запознах с Христо Димитров – създателя на „Българе”, той ми предложи да бъда солистка в ансамбъла му, който по това време беше все още идея в главата му. Аз му отговорих, че съм съгласна да участвам в тази идея, но без да напускам „Мистерията”.
В началото, когато беше премиерата на “Това е България”, а и малко след това продължих да имам своите участия с „Мистерията”. Постепенно концертите с “Българе” станаха много повече. А и там се случи нещо, което отдавна исках.
Моята мечта беше българите в самата България да оценят това огромно богатство, което имаме и което за съжаление пътувайки с „Мистерията”, разбирах, че е много по-ценено зад пределите на страната ни.
Ще ви призная, че след първия концерт с „Мистерията”, беше в Италия, аз се разплаках. Пяхме два часа и ни изкараха на бис. Казах си: Господи, защо това нещо не се случи в родината ми? Защо българите не реагират по този начин на нашата музика?
Когато започнахме концертите с „Българе”, видях едно пробуждане и това ми даваше голямо удовлетворение от това, което съм започнала да правя. Още повече, че тук съм солистка – певица. В „Мистерията” бях една от 24.
В спектакъла на “Българе” фолклорът беше пресъздаден по един много по-достъпен начин, а и там имах възможност да работя с големия български актьор Георги Черкелов, мир на праха му. Художественият ръководител на „Българе” Христо Димитров успя да пресъздаде нещо, което до този момент никой не беше правил – да накара малко повече хора да се обърнат към българския фолклор. Те плачеха на нашите спектакли.
- А защо това не се получава в България с „Мистерията на българските гласове”, които – да, познати са от всички, но повече като че ли по име, не и от концертни изяви в родината? Може би защото повече се изявяват в чужбина?
- Не бих казала, че е това. Просто музиката, която изпълняват, е отработена хорова музика. Според мен може би с риск да обидя някого, в България публиката няма тази музикална култура или ухо да чуе сложността на една такава хорова музика.
Хората са свикнали да приемат мелодията такава, каквато е. Може би трудно възприемат и многогласието, обработките. Докато в „Българе” нещата са сервирани доста по-семпло на сцената. Като казвам семпло, имам предвид, че музиката е запазена такава, каквато е. Само саундът и аранжиментите, които са направени на известни вече песни или хора, звучат доста по-актуално.
- Родопската песен ли е тази, която ви вдъхновява? Питам ви, защото всеки изпълнител на фолклор си има свой любим етнографски регион.
- Да, абсолютно, защото моят род е от Родопите. Това е музиката, която най-много нося в сърцето си. Разбира се, харесвам всички песни от България и ги изпълнявам. Трябва обаче да призная, че единствено не усещам шопската музика. Харесвам я, но не я усещам. Уважавам я, ценя я като сложност, но тя не е в моя репертоар.
Като изразявам лично мнение,бих искал да споделя,че насилието,аз така го наричам,насилие,върху оригиналната народна песен,ми се струва като допълнение на чалгата в загубване на битката за духовното пространство на българите.Днес почти не можеш да чуеш по казионните медии оригинално народно творчество с оригинални инструменти.За другото се дават пари,правят се плочи,предавания и пр.Каквото и да казват и когото и да са заблудили все с тая прословута модерност и свобода,целта е една -унищожение,изкривяване,подигравка с българското.Примери бол!
