Деца берат рози за братската могила в Горна Студена


Деца берат рози за братската могила в Горна Студена
Братската могила в Горна Студена, ремонтирана миналата година с пари на руското консулство и дарение от великотърновския бизнесмен Радослав Владев
07 Август 2017, Понеделник


Един пътепис от китното селце, което пази спомен как руския цар дарил 6 камбани за местната църква. На днешната дата - 7 август, по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес град) в село Горна Студена, Търновско

Автор: Здравка Христова Снимки авторката

Ако сте от хората, които отделят по няколко часа на ден за сърфиране в интернет, посветете няколко минути на страницата на едно от най-борческите села на България - Горна Студена във Фейсбук. Като нищо информацията там, ако все още думи като родолюбие, патриотизъм, саможертва и българщина са ви близки, ще ви провокира да го посетите и на място.

Може дори да решите да заведете там и децата си, за да им покажете братската могила, където са погребани тленните останки на над 3000 руски войници, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската война.

Селцето е малко, само с 500 жители, но китно и гостоприемно. Горна Студена и днес пази историята си жива и тачи паметта на руската армия и българските опълченци.

Намира се на тридесетина километра от Свищов. Тук, по време на Освободителна война, от 10 август до 26 октомври 1877 г., се разполага Главната квартира на руската армия, а от 14 август същата година селото приютява и императорската квартира.

В хода на войната географското положение на Горна Студена придобива стратегическо значение за руското главно командване и селото става главен пункт за управлението на войските на Източния, Западния и Южния фронт. Оттук се отправят в победен марш руските полкове, подкрепени от Българското опълчение, за Русе, Плевен, Велико Търново и проходите към Балкана.

Великотърновският търговец Хаджи Никола Минчев дава двуетажната си лятна къща в Горна Студена на руския император освободител Александър II и неговата свита. Тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, главнокомандващият Николай Николаевич, военният министър Милютин, граф Николай Павлович Игнатиев, княз Владимир Черказки и други видни личности.

В Горна Студена е нямало сражения, с каквито се гордеят градове като Плевен и Стара Загора, но от тук е започнал победният ход на войната, дала ни свобода след 5 века тъмно турско владичество.

Редовните читатели на „Десант“ помнят историята за създаването на музея "Главната квартира на руската армия", създаден през 1904-1907 г. по идея на Стоян Заимов. Както и помощта, оказана от руския цар, руското военно министерство за събиране на музейните експонати.

От подаръците (два кораба с пушки, снаряди, понтонни елементи, картечници, оръдия, речни мини, автентични униформи и т.н, всичките използвани по време на войната), разпределени за къщите музеи в Бяла, Горна Студена, Пордим и Плевен, днес липсват много от предметите и гравюрите, които би трябвало да са във фондовете на Историческия музей в Свищов.

Почти неоткриваеми са двата фонтана в парка на музея "Скобелев" и "Столетов". Откраднат е месинговият бюст от паметника на императорския брат Николай Николаевич, главнокомандващ Руската армия.

Ще го възстановим, обеща на хората от Горна Студена при последното си идване в началото на юли генералният консул на Руската федерация в Русе Владимир Климанов.

50-те декара парк на музея са любимо място за срещи на децата от селото, които иначе няма къде другаде да се събират. Тук си говорим, разхождаме се, понякога чистим парка, разказват тийнейджърите, които след като са разбрали, че на гости им е руският консул, хукнали до бабините градини да откъснат по някоя неопарена от жегите роза.

Впечатлена от разказа на екскурзоводката за двата фонтана с имена на руски генерали в парка на музея, моля едно от децата да ме заведе до там. Този е пресъхнал, едва се вижда от бръшляна, но е тук, сочи ми местното дете някакви каменни арки, които едва разпознавам от зеленината.

Другият е отсреща, но има змии, няма да можем да стигнем, казва невръстният ми гид и бързаме да излезем на главната алея. В музея на Горна Студена все още се пазят две руски войнишки униформи.

„Едната съм я обличал и за няколко минути влязох във витрината като манекен“, разказва за детските си лудории преди 40 години Тодор Иванов.

Тогава двете униформи били извадени за почистване и реставрация. Не можах да се сдържа и бързо облякох едната, когато реставраторът, пратен от Историческия музей във Велико Търново, дойде да почисти манекените, дори ми изтри ботушите и тогава ме разкри, но ми се размина, спомня си той.

В Горна Студена е била разположена 67-ма Полева болница, в която са работели знаменитият руски хирург Николай Пирогов и терапевтът Сергей Боткин - личен лекар на императора. По време на войната в района избухва епидемия от тиф, от която умират главният лекар на лазарета д-р Кипърски и главната медицинска сестра, разказва екскурзоводката от музея в селото.

В памет на загиналите 3000 руски и български воини - от раните си и епидемията, в северната част на Горна Студена е издигната братска могила.

Третата историческа забележителност и местна гордост е църквата Свети Димитър".

Строежът й започва през 1875 г. Тя е уникална с шестте камбани, дарени от император Александър II, излети в Красноярск.

Днес три от камбаните ги няма. Когато през 80-те години на миналия век снимаха някой от историческите филми, посветени на Руско-турската война, взеха камбаните и после не ги върнаха, спомнят си хората от селото, участвали като статисти във филма.

Днес и църквата е трудна за намиране по същата причина - стената от дървета и храсти, които я закриват.

В покрайнините на Горна Студена към Масларево има голяма защитена местност "Божурлъка" с диворастящи божури. През април-май е голяма красота, пак да дойдете, приканва ни Цецка Данева, която държи местното кафене.

Младата жена разказва, че всичко в селото е наред, само дето децата трябва да пътуват до съседното Карайесен на училище, защото местното школо е закрито от години. Село без училище, детска градина, театър и футболен отбор е умиращо, казват местните хора.

През 1962 г. те са били 2700 жители, а сега са над пет пъти по-малко.

Иначе и това българско селище не е подминато от англоезичната инвазия. Тук са избрали да живеят 3-4 семейства на средна възраст, добри съседи са, селото е спокойно, подхвърля от съседната маса Иван Колев от общинската охрана в Горна Студена.

Селото е широко популярно извън нашите географски ширини. На остров Анвер в Антарктида има нос Студена, който е кръстен в чест на Горна Студена.



Част от експонатите в музея от Руско-турската освободителна война Камбанарията, в която са останали само три от камбаните, дарени от император Александър II Кметът на Горна Студена Тодор Иванов с Великотърновския митрополит Григорий до откраднатия бюст на императорския брат Николай Николаевич, главнокомандващ Руската армия Генералният консул на Руската федерация в Русе Владимир Климанов със сина си (с шапката) и децата на Горна Студена в двора на музея

В категории: Новини , Репортажи , Войни за освобождение , Населени места

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки