Плонжове пред Вашингтон и Анкара застрашават суверенитета на България
Автор: Стефан Солаков
Налице е тежък проблем със сигурността на страната, дълбокомислено промълви президентът Плевнелиев, откривайки заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. След края на сбирката държавният глава прилежно прочете написания от съветниците му лист с решения, от които журналистите се увериха за пореден път, че 23 години след промените у нас основните принципи на националната сигурност са „терра инкогнита“ за т. нар. политически елит на България.
Взривовете на летището в Сарафово извадиха на показ липсата на каквато и да е готовност на държавата да реагира по подходящия начин срещу атаките на международния тероризъм и с един замах заличиха високопарните хвалби на днешното правителство, че е изпълнило на сто процента програмата, отваряща пред нашата страна вратите на Шенгенското пространство.
С всеки изминал ден обаче става все по-очевидно, че главната заплаха за сигурността на нашата държава са нейните най-високопоставени ръководители. По времето на секретното заседание на парламента през изминалата седмица министърът на вътрешните работи Цветанов буквално е изперкал психически и започнал да тропа бясно по трибуната, засегнат от ироничните забележки на присъстващите депутати. Развеселената опозиция го сравни с Никита Хрушчов и неговата скандална реч преди 50 години от трибуната на ООН. Пак на същата парламентарна завера другият „бисер“ в правителството Николай Младенов само където не е напсувал депутат, осмелил се да го критикува заради слагаческата външна политика по отношение на новите ни западни господари.
„Кретен“, изсъскал външният ни министър и с това крайно деликатно обръщение показал колко напред е избягала българската дипломация под мъдрото ръководство на политическата партия ГЕРБ.
В състезанието по политическо безумие не остана назад и ВИП номер едно в държавата президентът-веселяк Росен Плевнелиев. Въодушевен от допълнителния милион за пътуване в чужбина, отпуснат му щедро от бате Бойко, Роско Боско изтърча до Лондон, за да се отърка в кралската фамилия и гостуващите за Олимпиадата световни лидери. Завърна се радостен като дете и докладва, че лично е поканил английската кралица да гостува в България.
Докато Елизабет ІІ очевидно се е напрягала да разбере кой е този ухилен младеж, подскачащ в религиозен екстаз около нея, някои от дежурните интернет зевзеци не пропуснаха да напомнят, че пред очите ни се прожектира втората серия от майтапчийската кинокомедия „Мисия Лондон“. В общата култура на държавния ни глава явно има сериозни пропуски, защото би трябвало да знае, че комичните повторения често пъти се превръщат в трагични.
И докато днешните ни държавни ръководители влизат непрекъснато от един политически скеч в друг, проблемите на националната сигурност стават все по напечени и неподходящи за разрешаване от управляващите ни комици.
Само за две седмици след бомбите в Сарафово получихме няколко международни крошета, и то от т. нар. партньори и съюзници в атлантическото семейство, на което толкова вярват и се уповават нашите управници.
Любимата на Бойко Борисов съседка Турция скръцна със зъби и обяви България за гнездо на фалшификатори, изготвящи менте-дипломи за турските студенти у нас. Анкара недвусмислено заяви, че номерът няма да мине и замрази признаването на българските дипломи на турска територия.
Наблюдаващият събитията от „птичи поглед“ министър на образованието Сергей Игнатов, макар и доста бавно, накрая загря, че големият приятел на бате Бойко Реджеп Ердоган на практика обявява търговска война на нашите университети, която ще ги лиши от валутни приходи на стойност около 50 млн. лева годишно.
Казано на жаргон, турците съзряха единственото око на кьоравата ни образователна система и посегнаха да го извадят чрез решението за непризнаване на българските дипломи за висше образование. Не им пука, че сме държава от ЕС или че премиерите на двете страни се прегръщат непрекъснато пред телевизионните екрани.
Тези прегръдки и целувки между пожарникаря Борисов и футболиста Ердоган, двама храбри гаврошовци от задните улици на Истанбул и Банкя, очевидно са впечатлили един от най-гледаните телевизионни канали в САЩ ЕнБиСи, който по време на олимпийските игри в Лондон излъчи подробна справка за България, в която тържествено е обявено, че официалните езици, които се говорят у нас, са два – български и турски.
Ето го реалният резултат от безспирните плонжове, които Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Николай Младенов и останалата управляваща ни пасмина почти всекидневно извършват в краката на посланик Уорлик и на многобройния личен състав на американското посолство в София.
Тяхната задълбочена информационна дейност за опознаване на нашата страна, така широко рекламирана от клоуна-амбасадор, стигна до там, че от няколко години в информационните сайтове на ЦРУ и други авторитетни държавни ведомства на САЩ, България е представена като държава с несигурно бъдеще, подготвяща се (или подготвяна) да изчезне след 20-30 години и отново да се присъедини към територията на съседна Турция.
Фрапиращо глухи и слепи за тези непрекъснато повтарящи се провокации на „добрите“ ни съседи и партньори, нашите власти после се чудят от къде върху авторитета на България все по-често издевателстват неназовани тайни служби и организации, опериращи не само на българска територия, но и в границите на ЕС.
Скандалът с „боровинковите“ кервани в Швеция, организирани от нелегални турски фирми, новите български роби в Германия, експлоатирани от местни ислямистки групировки, коварното искане на Ахмед Доган за безвизов достъп у нас на още 200 хиляди наши изселници в Турция – всичко това е крещящо доказателство, че държавата загива като легендарния „Титаник“, докато нейните днешни първенци са затънали до уши в безмислени спорове за разгадаване на заплахите пред националната сигурност.
А те са буквално пред очите ни и само прононсирани тъпаци или национални предатели не могат да ги забележат. Българските патриоти обаче, а напоследък и някои все още запазили следи от съвест наши колеги журналисти, вече са наясно кой е главният враг на националните ни интереси.
И ще направят всичко възможно да го разкарат от държавното кормило преди да е станало опасно късно за суверенитета и достойнството на нашето Отечество.
