Луканов повтаря неща отпреди 45 години, но с обратен знак
Автор: Борис Цветанов
Андрей Луканов не е измислил куфарчетата с милионите. 45 години преди него го прави генерал Добри Терпешев (1884-1976 г.). Това е потвърждение на максимата за повторението на историята като фарс – защото, докато Луканов раздава народна пара, Добри Терпешев всъщност ги вади тия милиони от нищото. И ефектът при него е за България, а не за мафията.
Добри Терпешев е забравен вече виден партиен функционер. Най-възрастният в някогашния висш ешелон. За нелегалния период той е легенда. Член на Политбюро от 1938 г.
До края на живота си се смята недооценен. В първото отечественофронтовско правителство е министър без портфейл. „И без работа!“ – добавя самият той и трие сол на главата на премиера Кимон Георгиев всеки ден. За него по-сетне създават Висш стопански съвет и Държавна планова комисия.
Но звездният му час удря през 1947 г.
Актът за национализация се подготвя при пълна тайна.
Дори най-верните партийни емисари само долавят, че се готви нещо, но повечето смятат, че ще ги пращат да се бият с гръцките партизани. През нощта на 23 декември е извършена експроприация на 6100 големи, средни и дребни частни предприятия.
„Най-революционното мероприятие!“– дава оценка Георги Димитров. В ЦК започва голямото хвърляне на шапки до небесата. Само Добри Терпешев мърмори, че всъщност „икономиката на България се забатачва!“
Когато минава пиянството на една партия, се разбира, че индустрията, мините, металодобивът, химията, машиностроенето са изпаднали в абсолютен застой. Бай Добри отива при Димитров.
Тъкмо Вожда е разбрал, че Сталин му е вдигнал мерника: „Вие само грешки правите!“ – рекъл му е той, и то в присъствие на Милован Джилас. „Героят от Лайпциг“ вдига ръце и оставя Добри Терпешев да се оправя сам.
И той прави списък на 60 най-големи предприятия, като вика за конско при себе си директорите им. Те са единодушни за причината за забатачването: Няма пари!
Партията вече е правила по съветски рецепти опити за регулиране на паричния поток, но безуспешни. Притежателите на много пари са облагани с данък до 70 %. Тогава богатите го удрят на хазарт. Объркват работите и освободителите – те масово конфискуват имущество, уж германско, на стойност близо милиард и половина лева, което изнасят в СССР.
По някакви клаузи на Постдамската конференция са ликвидирани цели 169 предприятия. Всъщност в повечето случаи това са си чисто български фабрики и заводи. Но кой да ти каже и смееш ли да питаш – тази поговорка датира от онова време.
Добри Терпешев пак отива при Вожда. Така и така, казва, властта е наша – 15 министри комунисти, петима купени земеделци и четирима купени социалдемократи и звенари. Банките – наши. Държавната печатница – наша! Какво чакаме: Печатаме пари и готово!
Димитров едва ли схваща всичко, което му се казва.
Терпешев му обещава да отпечата 200 милиона, но в печатницата нарежда под пълна тайна: нека да са 600 милиона! За да е наясно читателят – по онова време целият износ на България е 150 милиона лева, в същото парично изражение е и вносът.
Дотогава книжни пари в България са се печатали инцидентно в малки количества – в малки купюри през 1925 г. и в двадесетолевки през 1943 г. Сега Терпешев заповядва: банкнотите да са по 500, 250 и 200 лева!
Готовите пачки лично той разпределя в куфарчета. По има няма 10-20 милиона във всяко. Вика верните директори и им ги връчва: „Ето ви пари! Но я е влязла една стотинка в джоба на някой, я е отишъл во веки веков в Сибир“!
Само за няколко месеца производството прави скок. В сравнение с 1939 г. промишлената продукция нараства със 123 процента. В търговската мрежа стоките надвишават оценката им в пари в обращение. Това е в основата на ония прословути след време намаления на цените, за които и досега възрастните си спомнят с умиление. Както и тълкуването на инициалите на Вълко Червенков (т. е. ВЧ) като всичко за човека.
Така се стига до 1951 г. В България пристигат елитни съветски финансисти. Подготвя се парична реформа. Първата работа по поръчка на Кремъл е Добри Терпешев да бъде изолиран от всякаква работа.
На съветския шпионин и следовател Изидор Зеев (Баче Зеев) е заповядано да вземе главата на генерала. Зеев разработва компромати освен срещу Терпешев, още и срещу Антон Югов, Георги Чанков и Цола Драгойчева. От арестувания Славчо Трънски се иска да даде показания за „заговорниците“.
Същото се настоява да направят и задържаните видни функционери Николай Павлов-Комара и Стефан Богданов.
През това време съветските пратеници подготвят реформата. В Гознак се печатат нови банкноти с лика на Георги Димитров. За това знаят само те, новият Вожд – Вълко Червенков, и заместник-министъра на финансите Вера Луканова.
Червенков вика най-верния си телохранител Лука Варадинов и му нарежда:„Ти си този, който трябва да опази тайната! Знаем я само аз и Вера. Ако нещо изтече, някой от тримата трябва да бъде обесен. Знам само, че няма да съм аз!“
И тайната е опазена. През лятото на 1952 г. парите за обикновеното население са обменени 100:1, за богаташите 200:1, цените – 10 към 1.
Когато всичко е свършено, Червенков се погрижва и за любимеца си Добри Терпешев. Озъбва се дори на Сталин, на който е докладвано за разколническата дейност на генерала.
След като обаче Червенков е изритан от властта от Живков, над Терпешев отново надвисват облаци. Вероятно преди всичко за това, че генералът пръв иска отваряне на досиетата, натрупани в отдел „Кадри“ на МВР. Това е след Априлския пленум.
Терпешев намира подкрепа и от министъра на вътрешните работи Дико Диков. Той пък се прави на народен човек, движи се пеша без охрана по „Раковски“, плува в обществената къпалня на „Толбухин“... Скоро обаче „влиза в пътя“.
Отдел „Кадри“ е разформирован, но само на хартия – новото му наименование е „Личен състав“. Повече въпросът с досиетата не се повдига. „Нов бардак със стари к...и!“, коментира Добри Терпешев.
В разните разкрития по заговорите срещу Живков се пише, че първите завераджии са Пенчо и Петрана Стоилови – членове на БКП, установили през 1963 г. връзки с посолствата на Китай и Албания.
Всъщност още от 1958 г., та чак до края на 1961 г., Добри Терпешев, известният интелектуалец Йонко Панов, Жан Натан, както и синът на убития по заповед на Москва Никола Кофарджиев, още и Георги Милев, син на Съби Димитров, започват активна дейност сред интелигенцията, най-вече сред писатели и поети, предимно из кафенетата (особено в „Бамбука“, което му създава легендарна известност за дълго) за създаване на нетърпима атмосфера срещу „Живков и неговата клика“.
Кафеджийски заговор – така ще го нарекат в ЦК, ще бъде разобличен в официоза „Работническо дело“ през лятото на 1961 г.
По рецепти на съветски специалисти ще бъде приложен особен метод на разправа – започва се целенасочено разпространяване на
вицове за Добри Терпешев в ролята на Иванушка Глупака.
Един от тях гласи: Завел Добри Терпешев жена си в зоологическата градина. Посочил й пеликана, а тя възкликнала: Ах, какви гъски! Бай Добри търпеливо я поправил – това не са гъски, това се пеликани. От тях се прави прочутото мастило за писалки „Пеликан“ (най-известната по онова време марка за канцеларски консумативи и писалки).
Така залязва звездата на спасителя на социалистическото строителство генерал Добри Терпешев. До края на живота си той контактува само с Червенков и Югов. С последния от време на време се срещат на чашка и приказки в ресторант „Спортист“... Разказват, че в минути на откровение, когато ставало дума за опита за преврат на Горуня и Цоло Кръстев, бай Добри тупал по рамото Югов: „Да бяха питали за тия работи нас, а?!“
