Когато една власт започне да игнорира определени медии и да отказва достъп до информация, това означава само едно –
Автор: Севдалина Пенева
че губи почва под краката си. От страх. Проявата на нетърпимост към всякаква критика пък се нарича избиване на комплекси. А когато на помощ на слабостта се притече гузната съвест, обикновено се стига до насилие. Като чупене на камери и блъскане на журналисти. Дежурният елементарен подход на посредствеността да прикрива неудобни (за нея) истини с агресия.
С това не искам да кажа, разбира се, че кметът на Бургас Димитър Николов е посредствен комплексар, в никакъв случай! Много е възможно той даже и понятие да си няма, че журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант” съвсем наказателно от няколко месеца не получават на електронните си пощи съобщения от пресцентъра на общината. Че умишлено от двете медии се крие информация за предстоящи пресконференции и за всякакви обществени прояви с участието на местната власт, за да се отнеме и на техните огромни аудитории правото да бъдат информирани.
Може Димитър Николов да не е знаел, че само СКАТ и „Десант” не получиха тази година акредитации за отразяване на фестивала „Духът на Бургас”, чийто съорганизатор е общината. Може и дори да не е бил неприятно изненадан от факта, че въпреки взетите мерки, колегата Кеворк Дадурян от СКАТ все пак „проникна” на мероприятието. С добросъвестно закупен билет в ръка.
И може също така, сред тълпа от 15 000 души, колкото бяха през първата вечер на Спирита, Дадурян „случайно” да е бил припознат от охраната на феста като опасно за сигурността лице, та трябваше да бъде насилствено изведен навън. А билетът му на стойност 70 лева – накъсан на парчета.
Всичко може. Може кметът да е чист като Момина сълза.
Чия гузна съвест тогава прикриват пиарите на общината? Чии комплекси избиха бабанките, наети да пазят „Духа на Бургас”... от камери на СКАТ?
Наистина, чии?
