Правото да се иска подялба на наследство обаче не се погасява по давност
От много години мой роднина води граждански дела за наследство на недвижими имоти и още е на първа инстанция. Има усещане за целенасочено протакане във времето, с цел покриване по давност.
Начините ги знаете – призован, но не явил се, друг не призован, трети без време се „разболява тежко“ доста често, както ответници, така и адвокати, вещи лица и съдии.
Въпросите ми са:
1. Кога ще настъпи давност ?
2. Как ищецът може да я забави ?
3. Покриването с давност облагодетелства ответника с помощта на съда и последният безнаказано не ощетява ли ищеца с материални и нематериални последици ?
С почит, Васил Велев, гр. Свищов
Ще се постараем да отговорим на вашите въпроси в реда, в който сте ги задали и въз основа на предоставената от вас информация.
1. От изложеното не става ясно какъв е предметът на тези „дела за наследство“, които води вашият роднина. Това силно ни затруднява да дадем коректен отговор на първия ви въпрос. Все пак ще се постараем накратко да посочим давностните срокове, уредени в Закона за наследството (ЗН).
Давността отчита времето като фактор, който влияе върху правните отношения между хората. В случая става въпрос за погасителна давност, с настъпването на която се преустановява възможността за процесуална защита на определени права и законни интереси.
Така например съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗН заветникът или надареният са длъжни да върнат плодовете от наследствените имоти, които надминават разполагаемата част, от деня на смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Друг давностен срок, уреден в чл. 44, ал. 1 и 2 от ЗН, е този за предявяване на иск за унищожение на завещателното разпореждане. Искът се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването.
На следващо място съгласно чл. 56 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, като искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след самия отказ.
Друг давностен срок е уреден в нормата на чл. 66, ал. 2 от ЗН. Кредиторите, които предявяват правата си, след като активът на наследството е изчерпан, имат обратен иск срещу заветниците, който трябва да бъде предявен в срок от три години от последното плащане.
Едни от най-често водените дела за наследствени имоти са тези за делбата им. Чл. 69, ал. 1 от ЗН разпорежда, че правото да се иска делба на наследство не се погасява по давност.
2 и 3. На практика с предявяване пред съда на съответния иск ищецът спира давността. В тази връзка не споделяме становището ви за ощетяването му, при положение че е образувано съдебно производство. Ако счита, че производството не се развива в разумен срок, ищецът може да подаде молба за определяне на срок при бавност.
Уредбата на това производство се намира в чл. 255- 257 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съгласно действащата уредба, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие всяка от страните в процеса може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд.
Когато съдът извърши незабавно всички действия, посочени в молбата, и съобщи за това на страната, молбата се смята за оттеглена. Ако обаче в едноседмичен срок от получаване на съобщението страната заяви, че продължава да я поддържа, молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд.
Молбата за определяне на срок се разглежда от съдия на горестоящия съд в едноседмичен срок от постъпването й. Ако се установи необосновано забавяне, съдът определя срок за извършване на действието - в противен случай отхвърля молбата, като се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
Дадените отговори не изключват, а предполагат консултацията с адвокат!
След смъртта на майка ми намерихме нотариален акт за парцел в родното и място гл.Монтана.Разбрахме,че на този парцел е построен завод.Тя самата не е знаела за документа,който е бил в стар гардероб.Можем ли да заведем иск за обезщетение за собствеността ни и към кого-към собствениците на завода или към общината?
