Те обещават, Той след час отрича. И обратното. Важното е народът да се дави в думи, които нищо не значат
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Не съм особено съгласен, когато колеги и анализатори твърдят, че сегашният бащица бил продукт на двама други бащици, които пазил навремето. На единия да, но и на двамата едва ли.
Спомняте ли си как още като взе жезъла в ръка Царят-бащица каза на всички свои сановници: „Искам да станете господари на мълчанието!”
Сиреч, да крадат и да мълчат, но това си е лично моя трактовка, не искам да обременявам с нея никой смел анализатор. Не нея спазва обаче сегашният бащица. А тази, на един друг свой вожд и учител, когото си е признавал, че силно люби, тачи и милее. И дава за пример какво е построил и как никой в момента не може да му стъпи на малкия пръст.
По негов образец Сегашният бащица не спира да бръщолеви на пълен работен ден, седем дни в седмицата. И затова неслучайно словата Му се помнят и предават от паланка на паланка и от стъгда на стъгда, както и на Онзи, когото до ден днешен помнят с лафовете за полупроводниците и Сливен – градът на... 130-те войводи, понеже „ората искат да има”.
И е чудно какво още се чудят и маят лингвистите и другите разбирачи откъде и кой му дал на Сегашния тоз терк – да говори на народен език, да избягва оксфордските и принстънските шеги (той не, че някога ги е владял, де) и да я кара като един общински съветник от Бургас: „Аз съм прост човек, също като вас!”
Ами, именно от своя обект на охрана номер 1, ето откъде! Напълно в разрез с възпитанието и манталитета на своя обект на охрана номер 2, той не говори на всички подопечни на фамилия и с хладен тон, а винаги на малко име „Цецо”, „Томиславе”, „Лили”... и с бащински уклон.
Същата е речта Му и с електоралните единици, които, също както са свикнали, го посрещат почти навсякъде с искрена радост и нескрити възторзи.
Мил тригодишен спомен от едно Негово посещение в нашия град ми е отчаяният вопъл на мой съгражданин „Айде бе, махнете са бе, журналистите, мърши такива, чи да видим гуспудин Борисов, бе!” И ний, нали, мърши, махнахме са.
Кои сме ние, че да пречим на всенародната любов?!? Ето кое ме кара да мисля, че даже в наши дни ентусиазмът на трудещите се, които Го посрещат, е съвсем непринуден, за разлика от едновремешните организирани веселби, по време на посещенията на Първия.
Като гледам и най-вече слушам, обаче, мога да се хвана на бас, че Той е казал на своите подопечни „Искам да станете господари на говоренето”. Понеже такова говорене просто няма!
Признайте, че не сте срещали такава реч нито по съдържание, нито по стил, нито по внушения. Всеки от Неговите велможи, навсякъде, по всеки възможен повод говори. Без значение какво, просто говорят.
Без да се интересуват, че след часове Той ще изговори неща, които напълно ще отрекат казаното от тях. Те говорят. Някои по-злобнички колеги твърдят, че както в онзи кодош звездите им го говорели, но аз отново не съм съгласен.
Говори им го Той, ако не вярвате, можете да прочетете стенограмата от заседанието на съвета Му: „И като става дума за това, искам първо мене да похвалвате!” Край на цитата. И те го похвалват.
Във всяко безумно изказване в своята си област задължително се чува и името Му, дори и съвсем уж така, отстрани и не съвсем в контекста. А най-често се използва в словосъчетанието „Затова неслучайно нашият министър-председател.... „
Те обаче щедро и на едро говорят не само за него, а по принцип. Защото говорене му е майката, както са научили от Него. Обещават намаление, което Той след час отрича.
Говорят глупости. Говорят небивалици. Говорят фантасмагории. Защото е важно да се говори, така знаят.
„Към момента организираната престъпност у нас е напълно поставена на колене” (без да има нито един осъден за едра корупция), „Целта ни е през 2013 година мощно да строим” (въпреки че усилено се говори за по-задълбочаващата се криза), „Ще вдигнем заплатите на младши-сержантите в полицията” (тя отдавна е девоенизирана), „Нашите икономии са за пример на Европа” (без коментар) или „От Европа ни задължават да откриваме официално всички обекти и да режем ленти, за да отчитаме усвоените пари” (това съвсем без никакъв коментар).
Ако потребителите на цялото това говорене използват за момент разума си, седнат и се размислят, ще разберат, че зад него всъщност прозира най-много
1-2 процента истина. И ако съпостави всичко изговорено, откакто сегашните господари на лафовете са на власт, ще се увери, че това наистина е така. Как да стане ли? Задайте си простичките въпроси „Какво е обещаното?” и „Какво е наистина свършеното?”
Сегашните господари на говоренето всъщност, както и предишните, са дейни, когато стане дума за личния и партиен келепир. Но когато някой се осмели да ги пита нещо неудобно, за едни взети пари или едно влияние с власт, те веднага се превръщат в предишните риби, управлявали страната.
Защото знаят, че каквото и да кажат, няма да се хареса на Него, пък и да кажат нещо, така или иначе Той пак ще говори.
Изобщо, голямо говорене пада в България през последните години. Помните ли пословицата, че който много говори, нищо не върши?
За съжаление празното , безмислено говорене се харесва на голяма част от хората. По простата причина, че нацията затъпя много бързо и с голямо желание.
"Най-мразим да мислим", че е по-лесно. Така всеки, който се напъне да сътвори" две думи на кръст" се превръща в академик. Показателен е стилът на вътрешния министър. След всяко негово напоително говорене, оставам във вцепенение и втрещеност, граничеща с болка. Няма по-ужасно нещо от словореда му, уникално явление е, рядкост и предизвикателство за всеки езиковед. До скоро си мислех, че след всичко, което ни се случва , тази партия ще потъне в небитието, както други преди нея, но от разговори с по-близки и по-далечни приятели и роднини се убедих, че българинът е голям мазохист и ИСКРЕНО обича мъчителите си. За съжаление май ще трябва да се свиква с това явление, наречено герб.
