Заклан по турски – знак за дълбоко уважение и любов
Нашият левент-премиер братски се прегръща с ислямиста-бабаит Ердоган и двамата заедно любезно обсъждат по-нататъшното завръщане на новите османци в старите им балкански колонии
27 Август 2012, Понеделник
Гузен Бойко се крие зад боксьор-глашатай – срам го е, че „приятелят“ Ердоган тайно го рита по задника
Автор: Стефан Солаков
Три кокошки и един паток се кумят в телевизионното студио и слушат с явно неразбиращ поглед какво им говори една турска лисица от анти-българската партия на Ахмед Доган. Мукаддес Налбант, една от мракобесните фигури в Министерството на образованието от времето на Тройната коалиция, лукаво се опитва да изпързаля наивните репортери и стринките, назначени от ГЕРБ да се мотаят из пълния хаос в коридорите на българското просвещение.
Спазваща стриктно указанията на шпионските служби в Анкара, госпожа Налбант дълги години дава своя ценен принос за унищожаване на националната ни памет и за промиване мозъците на малките българчета по отношение на тяхната революционна история.
Задачата, спусната от Турция, е ясна: В българските учебници трябва да изчезне и най-малката следа от „тираните османски“, клали, насилвали и продавали в робство християнското население по нашите земи.
На тяхно място трябва да „цъфнат“ благородните турски принцове, чиято цивилизаторска роля е допринесла за културния разцвет на Балканите през последните хиляда години.
Тази – последната фраза, почти съм я преписал от едно изказване на бившия български президент Първанов по време на форум в Истанбул, посветен на османската „цивилизация“ през вековете.
Кой знае защо, някои от нас все още считаме, че турският ятаган, погубил не само човешкия елит на българската нация, но и нейната богата история на велика средновековна държава не може да бъде окачествен като символ на така наречения мултикултурен диалог, както се опитваше да ни убеди злополучният държавен глава агент „Гоце“.
Мукаддес Налбант, Кемал Еюб и останалите къртици на турските тайни служби свършиха доста работа за успеха на новата анадолска стратегия за оневиняване и възхвала на петвековния турски поробител. Не само прецедентът Първанов, но и много висши държавни служители в сменящите се едно след друго български правителства след 10 ноември бяха прикоткани, подкупени и умело използвани в отродителната операция, достойна за названието „Аз вече не съм българче“.
Нека си спомним за пълзящото настъпление в тази посока: „Син“ министър на образованието, подучен от ДПС, пледира „турското робство“ да се смени с „османско присъствие“; още по-“син“ министър, пак там, в МОН, е озарен от идеята да изчистим учебниците от „лошите“ думи срещу турците (днешната идея, както се вижда, съвсем не е нова).
След него се нарежда „царският“ министър на просвещението, за да сложи черешката върху тортата на националното предателство – този юначага съвсем сериозно препоръчва святото за всички нас стихотворение „Аз съм българче“ да бъде изхвърлено от учебниците на майка България!
Веригата от злостни атаки срещу българщината руши националната ни сигурност вече цели 23 години. Затова и неочаквано острата реакция на днешния ни образователен министър Сергей Игнатов предизвика откровено недоумение и дори заслужен присмех у експертите в тази област.
Драматичната поява на боксьора-египтолог в ролята на българския Емил Зола и неговото истерично „Аз обвинявам!...“ - не стана ясно точно кого – показва предизборната паника в редицата на ГЕРБ, губещи главоломно политическото си влияние сред целокупния български народ.
Показателен е и фактът, че иначе хлевоустият ни премиер този път ловко се скри от тъй желаната народна любов и гузно изпрати най-неподходящия си глашатай да обяви колко отговорно и патриотично е правителството на Борисов.
Същият така наречен министър Игнатов наскоро заяви, че не иска да взема страна в скандалите, организирани от ДПС в смесените етнически райони, където учители и директори бяха буквално натирени от държавните български училища само защото не са мюсюлмани и турско говорящи. Тогава чухме и сърцераздирателната му позиция, че ще наблюдава събитията от „птичи поглед“ преди да вземе соломоновото си решение.
Е, и докато министърът се изживяваше като птица, къртиците методично продължаваха да подкопават основите на националната ни държава. Напоследък те вече се трудят и на светло, защото не се притесняват от показното възмущение на Бойковите гербаджии.
И как иначе, като гледат как нашият левент-премиер братски се прегръща с ислямиста-бабаит Ердоган и двамата заедно любезно обсъждат по-нататъшното завръщане на новите османци в старите им балкански колонии.
Бате Бойко е приготвил всичко необходимо за тържественото посрещане на анадолските неоцивилизатори в познатия им Дунавски вилает: ударно ремонтира джамии и медресета, разчиства терени за турска железница в смесените райони, дарява българска територия за изграждане на турски язовир, който ще си присвоява нашите водоизточници, за да напоява земите на възраждащата се Османска империя.
В спора за съдържанието на българските учебници бе изпусната важна подробност – къртиците на Анкара не държат толкова да изхвърлят Ботев, Левски, Вазов и останалите възрожденци от родното школо.
Те искат само да ги кастрират, т. е. да изскубнат революционното жило от пламенните произведения, с които нашата поробена интелигенция се е опитвала да се съпротивлява срещу турските джелати.
Не можело за касапите да се говори политически некоректно, защото това водело до взаимна омраза между различните етноси у нас, будалкат ни тарикатите на Ахмед Доган, без да обяснят защо като са ни клали цели пет века турците не са се замисляли, че могат да станат обект на омраза и „дискриминационно поведение“ от страна на поробената рая.
Ако сте забелязали, в ислямската религия съществува особен култ към жертвоприношението – предназначени за консумация животни се колят при строги правила и в унисон с религиозните закони на шериата. С други думи – пълна коректност и толерантност. Същото се е случило и с нашите прадеди – балтията ги е обезглавявала само когато са отказвали да приемат чалмата.
Според Доган, Еюб, Налбант и останалите творци за политическа коректност спрямо турските палачи, важното е да си заклан по правилата – обърнат на изток и с правото да се помолиш за последно на християнския си Спасител.
Нищо лично, както казват днес съвременните мафиоти, да те заколят „ала турка“ е знак на дълбоко уважение и любов към чуждия етнос и той трябва да е благодарен и вечно признателен на тези ангели на ислямската цивилизация.
В категории:
Коментари
,
Горещи новини