С много труд и ум бедното сираче става заможен бизнесмен. И първият дарител на добруджанския град
Автор: Веселина Николова
Не бъди немилостив към бедни и сироти; когато имаш много, много отделяй, а когато имаш малко, малко давай, но винаги прави това от чисто сърце и драга воля. Тази сентенция води един невероятен българин възрожденец през целия му живот. Затова думите, служили като пътеводна светлина за Райко Цончев, днес са изписани върху единствения паметник, изграден в негова чест.
Кой е всъщност първият дарител на Добрич и
каква е тайната на неговия успех?
Райко Цончев е роден на 1 ноември 1857 г. в град Елена. През 1867 г. родителите му се преселват в гр. Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич), тъй като баща му работи като градинар тук. Година и половина по-късно баща му умира.
Останали сами и без подкрепа от близки и познати, 12-годишният Райко, сестра му Цона и тяхната майка потъват в немотия. Въпреки незавидно си положение, момчето продължава своето образование в училището в храма „Св. Троица”. Но на третата година след смъртта на бащата все пак се принуждава да остави книгите.
Решението окончателно е взето след една училищна случка. В началото на учебната година в школото пристига нов даскал - Стефан Деребеев, който иска по три гроша и половина само за един от учебниците – по “Бащин език”. Семейството не може да си го позволи, пари няма и за останалите учебни помагала.
Лишен от избор, Райко започва да работи. Първата му служба е като слуга на един касапин, за 150 гроша за цяла година. После се издига като „тезгяхар“ (магазинер) и заплатата му е със сто гроша повече.
На 13 години обаче момчето осъзнава, че от слугинство няма голяма полза и едва ли някога ще забогатее, колкото и да се труди. Тогава решава да изучи занаят. Насочва се към абаджийството. За две години при Арабовлу, без никакво заплащане, Райко се научава сам да крои и шие дрехите си. После неговият път минава и през село Богдалии (Белоклас) като кръчмарски слуга, но вече за цели 800 гроша годишно. Работи тук обаче само една година.
През 1873 г., едва 16-годишен, Цончев започва самостоятелна работа. Отваря кръчма, която развива дейност и като бакалия в с. Алъч-кьой (Плачи дол). Упоритият младеж обаче се старае през всяка свободна минутка да упражнява и занаята си.
Така, работейки почти денонощно, той успява да съвместява и двете длъжности – през деня е търговец, а през нощта крои и шие аби и потури на селяните на едва мъждукащата светлинка на газеничето.
За да върви работата му, много негови приятели му помагат, водени само от възхищение към трудолюбието и неуморимостта на този изключителен млад мъж. Жителите на селото го обикват и заради прословутата му честност, а той от своя страна ги моли да купуват само от него, за да успее да върне задълженията си.
Тук се запознава с местния учител Станко Иванов от Одринско, известен като много начетен човек и голям патриот. Той му разкрива тайните на самообразованието и го запознава с историческото минало на България, въвежда го в борбата за освобождение от турско робство. По-късно, подгонен от турската власт, Райко Цончев бива принуден да напусне Алъч-кьой.
В това време започва Руско-турска война (1877-1878 г.).
Събитията отпращат младежа в Гяур-Суючук (Българево), в Калиакра, та чак до Кюстенджа. За да се изхранва, заедно с няколко другари започва производството на дървени въглища.
С част от печалбата Райко купува една кола хляб и заминава обратно за Добрич. След освобождението на града се установява там и започва отново да се занимава с търговия. От 1878 до 1880 г. служи в XX варненска дружина, а по-късно влиза в състава на VIII Приморски полк.
След Освобождението се сдружава с търговеца Желез Абаджиев. Тяхната фирма развива успешна дейност. За нея се поменава в български алманах за 1897 г., с. 1493, от който става ясно, че „за приготовление на кашкавал от най-добро качество, са наградени от Пловдивското изложение“.
По време на Съединението на Източна Румелия и Княжество България Райко Цончев е войник в VII Приморски полк и участва в боевете при Цариград и Пирот през 1885 г., по време на Сръбско-българската война.
Той развива активна обществена дейност, два мандата е общински съветник, един мандат – окръжен съветник във Варна, член на черковното настоятелство на църквата „Света Троица“, по-късно член на Строителната комисия за изграждане на новата сграда на същата църква.
Често е включван в различни комисии при решаване на проблемите на Добрич. На 21 февруари 1905 г. Райко Цончев подарява 30 000 златни лева на Добричкия общински съвет за постройката на класно училище.
На 11 и 12 март 1906 г. се провежда тържество в чест на благодетеля Райко Цончев. В словото, което произнася, той отделя голямо внимание на науката и образованието. То завършва със следните думи: „Господа, едно време 70 стотинки бяха много за мене, защото ги нямах, а сега 35-40 хиляди лева са нищо за мене, та рекох да помогна и аз според силите си за това дело, което дава науката. Ето защо подарих за училището, не за нещо друго“.
Цончев прави още много дарения. Затова свидетелстват десетки документи:
„А по-после, когато се съставиха македоно-одринските дружества, той помагаше и морално, и материално на освободеното македоно-одринско дело, а именно: беше член на настоятелството на местното дружество, подари 100 кримкови пушки и още толкова продаде без печалба, притежател на няколко облигации от патриотическия заем.”
Той, също така, е направил следните дарения: „5 000 лв. за довършване църквата „Св. Троица”, 100 лв. на църквата „Св. Георги” – и двете в града, 200 лв. на Еленското общинско управление – за бедните, 350 лв. на читалището на същия град, по 100 лв. на фонд „Милосърдие” при Солунските основни училища, около 1000 лв. за на бедните си роднини, 5-6000 лв. на изпаднали в бедност негови клиенти, като унищожи изпълнителните им листове."
В благодарствен адрес на настоятелството се отбелязва: „Ако въобще българският народ се гордее с плеядата свои труженици за народната своя просвета и духовна пробуда, ако Габрово има своите Априлов и Палаузов, Шумен – своя Нанчев, София – своите Денкооглу и Кереметчиев, Карлово – Евлоги Георгиев и пр., то нашият Добрич и родната Ви Елена справедливо ще се гордеят, че имат своя Райко Цончев, светлото име на когото за вечни времена ще служи за назидание и ще се споменува от род на род, от поколение на поколение“.
В списание „Училищен преглед“ по повод поредното му дарение се отбелязва: „Това показва, че има трудолюбиви и пестовни люде не от любов към студения метал, а от любов към човечеството. Техният девиз не е да трупат богатство, което ще оставят след смъртта си, а да спестят богатство, което като завещаят за благотворителни цели, да умрат спокойни, че са изпълнили дълга си към отечеството, и че са обсипани с нежна обич и трайни спомени от окръжаващите ги люде“.
Още през 1907 г. общинският съвет на Добрич преименува улица на името на Райко Цончев. На заседание на 12 декември кметът докладва: „Тукашният благодетел Райко Цончев е започнал да приготовява материала за училището, което ще строи на мястото на сегашната „Стара библиотека“.
На 29 юни 1908 г. (Петровден) е положен и основният камък на школото.
Със заповед на министъра на Народното просвещение (номер 1434 от 28 юни 1908 г.) Добричката мъжка прогимназия се именува „Райко Цончев“. Общинският съвет пък приема решение на видно място в сградата на местната администрация да бъде сложен негов портрет в цял ръст.
Новата профилирана гимназия по туризъм и предприемачество „Райко Цончев” ще напомня и в бъдеще за големия добрички благодетел и ще бъде един вдъхновяващ пример за учениците от новата гимназия.
Райко Цончев умира на 16 май 1909 г., без да види завършено училището, което строи и носи неговото име. В продължение на 71 години много жители на Добрич учат в това училище. На гроба му е поставен бюст от италиански мрамор.
А неговата съпруга Добра Цончева е поставила следния скромен надпис:„Ти, съпруже и родительо, спечели, подари и остави, за да бъдеш гордост на рода си. Вечна ти памет на душата щедрий благодетелний покойнико. Ти, който не можа да доживееш, за да видиш плода на твоите трудови дела. Трудът ти е бил девиз, икономиката – закон, благотворителността – идеал“.
